Кюстендилецът Владислав Методиев: Избрах борбата пред кулинарията, не готвя на приятелките си

Filed under: Общество |

Извадиха ме от националния отбор през 2008 г., защото съм бил скандалжия, помощникът на Армен Назарян ме върна в играта, казва вицеевропейският шампион по борба от Тбилиси

Владислав Методиев е роден на 14 април 1980 г. в Кюстендил. Завършил е Техкимум по обществено хранене в родния си град. В дипломата му за средно образование пише, че е специалист кулинар и готвач. Вместо обаче да върти черпака и да приготвя вкусни гозби, на 16 години започва да тренира борба. Винаги се е състезавал за клуба от Кюстендил ”Васил и Георги Илиеви”. Негов първи и единствен личен треньор и до момента е Валери Райчев. През тази година Владислав спечели сребърен медал на европейското първенство по борба в Тбилиси класически стил, в категория до 96 кг. Освен тази титла Методиев е и носител на пояса “Никола Петров”. Какво е да спечели медал на 32 години? Това нов старт в кариерата ли му е, или европейското първанство е последното му голямо състезание? Владислав се съгласи да отговори на всички тези въпроси.

– Влади, как така си завършил училище за готвачи, а си се насочил към борбата?

– След като завърших 8-и клас, трябваше да избера накъде да продължа. Въпреки че не съм бил голям отличник в училище, бях наясно, че за да имам някакъв шанс, трябва да имам поне диплома за средно образование и някаква професия. Така избрах да се запиша в местния готварски техникум. На 16 години започнах да тренирам борба, запали ме мой приятел. Малко късно започнах с борбата, но не съжалявам. Други мои приятели рано приключиха с нея, аз на 32 години продължавам да тренирам.

– Готвиш ли на приятели, по лагери или пък на някое по-специално за теб момиче?

– Не. За себе си мога да сготвя нещо, но на приятели или приятелки не съм показвал кулинарни умения.

– На 32 години ти спечели сребърен медал на европейско първенство. Рано или късно дойде този медал?

– Не мога да ти отговоря еднозначно. На 22 години бях част от мъжкия национален отбор. Преди това съм бил юношески и младежки национал. За добро или лошо при предните треньори на класиците – Братан Ценов и Стоян Добрев, не успях да спечеля медал. Сега при Армен Назарян успях. Нека всеки сам си отговори защо.

– Усещам някакво огорчение.

– Не точно. Не изпитвам огорчение или чувство на реваншизъм. Факт е, че през 2008 г. бях изваден от разширения състав на националния отбор по класическа борба. Не ми дадоха някакво логично обяснение. Заговори се, че съм бил скандалджия, не съм бил спазвал режима. Времето показа кой е прав и кой крив.

– Какви бяха първите ти изяви на тепиха?

– Участвал съм на юношески и младежки турнири. През 2002 година във Финландия спечелих 4-то място на европейско първенство за мъже. Три години по-късно във Варна станах осми на европейско. Имам 8-о място на световно първенство през 2005 година в Будапеща. След като ме извадиха от националния отбор, съм се състезавал в Германия, за да изкарам някой лев.

– Как би коментирал представянето на борбата на Олимпийските игри в Лондон миналата година? И последващите рокади в треньорските щабове при класиците и свободната борба?

– Очаквах класиците да вземат 2-3 медала. За съжаление не стана. За треньорите вече се изказах. Мисля, че на повечето треньори им липсва психологията и педагогиката, която е необходима за работа със състезатели. За свободната борба не ми се ще до говоря.

– Армен Назарян как се справя като треньор? Той беше голям борец, но няма ден опит като треньор?

– Европейското първенство в Тбили бе първият му изпит като треньор. И той го издържа с отличие. А времето ще покаже как той ще се развие като треньор. Мога само да му пожелая успехи. Иначе като спортист и човек е голям. Тренира наровно с нас, сваля килограми наравно с нас. Гледа да бъде приятел с всички, но запазва необходимата дистанция като треньор. Искам да отбележа едно име -Милчо Радуловски, работил успешно с националите на Венецуела, сега помощник на Армен Назарян. Той е причината аз да се завърна сред националите по борба и да спечеля медал.

– Как ти е помогнал?

– Миналата година Милчо подготвяше национали на Венецуела в България. Той ме извика на тези тренировки, за да бъда спаринг партньор на неговите възпитаници. По-късно, когато пое поста помощник на Назарян, не се поколеба да ме покаки да се завърна в отбора. Така че искам да му благодаря, че повярва в мен и че не го разочаровах.

– Ти си на 32 години. Докога смяташ да се състезаваш?

– Засега съм се съсредоточил да се подготвям за световното първенство по борба, което ще бъде през септември. Както ти каза, аз съм на 32 години, за да мисля за Рио. Но докато се чувствам достатъчно уверен, че мога да се боря достойно, ще съм на тепиха. А след това ще видим.

Повече подробности в печатното изднаие

Снимки:

1.Вацата по време на награждаването на Евро 2013 в Тбилиси

2.Методиев с треньора на националите Армен Назарян

3. Владислав Методиев

4. Вацата по време на схватка

Spread the love