Миньорът поет Кирил Борисов от Дупница, който живее и твори в бобовдолското село Мламолово, изпрати до редакцията на в. „Вяра” писмо, за да сподели това, което мисли за обстановката в страната. Ето какво пише:
Не вярвах, че е възможно, не вярвах на очите си – младите хора се обявиха срещу монополите, срещу мутрите, срещу беднотията. Тези млади момчета и момичета – наши синове и дъщери, ми дадоха надеждата…
Държавата можем да я сравним с един дом, с едно домакинство. За да има ред и всички да са добре, е необходимо на видно място да сложим тефтерчето на Васил Левски. И всеки ден в него да се пише какво е влязло и какво е излязло от дома ни. Кой колко е дал и кой колко е взел. Без управление не може, но в изготвянето на сметките трябва да участват всички, които дават своя дан за този наш дом, т.е всички данъкоплатци. Това разпределение трябва да е справедливо. Не може множеството да внася, а малцинството да изнася. Не може, престъпление е една групичка да се разпорежда по собствено усмотрение с т.нар. народно богатство: да командва, да раздава, преразпределя… Такива групи и групички не трябва да има, а появят ли се – да се действа така, както правят пчелите с търтеите.
Обитателите на този дом трябва да имат думата – това е начинът да управлява справедливостта, а народът да благоденства.
Кирил Борисов ( втория от ляво на дясно)