Каратист обезоръжи две кримки, полицаи от РПУ – Дупница отказаха да ги заключат

 Апашите разпускат демонстративно в централното кафене „Бариста”, не се плашат от своите хора в полицията

Полицаи и дознатали ги мързи да изминат 100 м до кафене, за да приберат нападателите

 Двама апаши на около 18 години, с качулки, извадиха малшанс при нападение посред нощите в Градската градина пред тоалетните в Дупница. Вместо безпомощен дядо или разсеян тийнейджър те нападнали каратист и след като изяли по няколко шамара, духнали да бягат. „Юнаците” обикновено причаквали жертвите в Градската градина при тоалетните. Най-често, след удар с бокс в лицето на жертвата, прибирали каквото намерят и се изпокривали ни лук яли, ни мирисали. Тоалетната на Градската градина се оказала работна площадка за тях, чрез която се препитавали и всичко това се вихри на метри от полицията. Всичко това в редакцията на вестник „Вяра” разказа столичният каратист Кирил Брусев. Той е потресен от факта, че в полицията отказали да му окажат съдействие в нощта на нападението, дори един от полицаите го нападнал с думите: „Ти какво правиш по късните доби из Градската градина”, докато Брусев му разказвал, че двамата нападатели пият кафе в заведението до ГУМ. Дежурните полицаи са дадени на прокуратурата. Дознател от РПУ-то пък по различни формални поводи вече два месеца го мотае и така възпрепятства разпознаването на нападателите. Но в полицията, докато чака дознателката, полицаи се доближили до него и му съобщили: Двамата са нападнали някакъв старец на гарата, той не е извадил късмет като теб, взели са му 200 лв. и всички неща.”

Ето какво разказа още в редакцията Кирил Брусев:

В раницата си същата нощ носех и законно притежаван пистолет. Можех да ги надупча, но не съм от хората, които раздават улично правосъдие и затова ги проследих около 100 м. Всичко се разигра в диаметър на 100 м от полицията. Видях къде седнаха и отидох да уведомя полицаите, че двама мъже с качулки, въоръжени с боксове, ме нападнаха, за да ме ограбят. Ако бях физически по- слаб, щях да съм в една от двете болници на Дупница.

„Единият се целеше в мене с бокс. В последния момент си извъртях главата, иначе се целеше в лицето ми, главата ми започна силно да кърви, но запазих самообладание. Двамата бяха спортни типове, това не бяха наркомани, бяха си обирджии.

Грабнах стъклена бутилка, в която носих вода, и я размахах пред стъписаните погледи на двамата, те се стреснаха и отстъпиха позиции.

Повече подробности в печатното изднаие