Баща и син Пешови възкресиха крепост на 18 века край родния им Белчин

 Министрите Десислава Терзиева и Петър Стоянович прерязаха лентата на едно от чудесата на България – Цари мали град

 Туристически обект за 5,58 млн. лв отвори врати в Самоковска община

 Мощите на  света Петка вградени в уникална икона в едноимнната църква на грандиозния комплекс

 166-12-13-DSCN9503 copyНад 500 души  атакуваха вчера едно от чудесата на България – късноантичната крепост „Цали Мали град” в Белчин. Тя е реставрирана в рамките на проект, с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие 2007-2013г.”, съфинансирана от ЕС чрез европейския фонд за регионално развитие. Грандиозният туристически комплекс, който е сред най-смайващите в Европа, бе открит официално вчера.166-12-13-DSCN9432 copyСред гостите на събитието бяха Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие, Петър Стоянович, министър на културата, народните представители Ирена Коцева, Кирил Добрев, Станислав Иванов, Владимир Георгиев- кмет на Община Самоков, Венета Балабанова- кмет на село Белчин, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, ректорът на Национална художествена академия Светослав Кокалов, много кметове на общини, общински съветници, архитекти, историци, изкуствоведи, партньори на проекта, граждани и гости на Община Самоков. Най-съществен принос за изграждането на изумителния обект имат Симеон Пешов- генерален директор на „Главболгарстрой” и председател на фондация „Възраждане за Белчин”, и синът му Камен Пешов- председател на надзорния съвет на „Главболгарстрой”.

166-12-13-DSCN9485 copyИнвестицията в Белчин е на стойност 5,58 млн. лв. Античното име на крепостта за съжаление е неизвестно, но днес я наричат „Цари Мали град”, защото с площта си от почти 10 дка не отстъпва на Царевец.

Негово преосвещенство Йоан благослови начинанието. Той освети и храмовата икона на църквата „Възнесение Христово” с думите: „Братя и сестри, за вас е радостен този ден, който Господ ни сътвори. Чрез човешкото око, ние възприемаме много красота и чувстваме дълбоко вълнение в нашата душа, защото окото е прозорец към света.  

166-12-13-DSCN9451 copyЗастанали на такова високо място, ние си представяме все едно, че сме на Елеонската планина на онова славно събитие Възнесение господне, чийто храм,  e възстановен от 15 в. В пространственост съвсем близо до нас, свидетелства за това славно в свещената история събитие и ние се вълнуваме твърде много, защото възприехме тази красивост, толкова неизказана, че думите на свети пророк и цар Давид „небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете му възвестяват превъзходството му” имат напълно основание и оправдание в този красив кът от богоспасяемата ни Софийска епархия. Но човек е радостен и тъжен, човек е силен и слаб, човек преживява и неприживява благодарение, че това което вижда окото попада в човешкото сърце. Затова и свети евангелист Матей казва:”Окото е светило на тялото,ако окото е светло цялото тяло е осветено,но ако окото гледа в тъмнина, колко голяма ще да е тъмнината в нас.”

166-12-13-DSCN9443 copyИмам приятен дълг, от името на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, който лично благослови нашите стъпки, да дойдем и да осветим тази възродена старина. Искам да благодаря сърдечно от негово име, на всички вас присъстващи тук, представители на властимащите, на многоуважавания господин Пешов, на цялата фирма на „Главболгарстрой” и на целият научен екип от археолози, историци, строители , архитекти, художници, творци на науката и изкуството, на всички, които със своите усилия положиха камък върху камък, които дадоха разположението и разрешението, на умножения талант, който Господ е вдъхнал у вас, г-н Пешов, на вашите синове достойни, на всички онези, които направиха възможен този ден, на честните отци, които се трудят тук, на всички жители на Белчин, които са достойни приемници на Божията благодат, чрез присъствието на мощите на Св. Иван Рилски тук. Моля Бога, да даде сили, успех на всички учени, архитекти, на тружениците от Министерството на регионалното развитие, на Министерството на културата.

Светейшият ни Български патриарх, молейки се за нас, сърдечно ви благодари, и ви закриля със своя първоосветителски благослов, Божията благословия и Божията милост да бъде с всички нас.”

 

 

Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева заяви: Този паметник ще допринесе за развитието на туризма и регионът ще се развие като  значим културен туристически регион. Усвоени са 5 млн. лв. и това е една значителна инвестиция за региона, която има като резултат разкриването на 63 нови работни места. Искам специално да похваля г-н Пешов, защото просто съм впечатлена от реставрацията и от обекта, на който се намираме.

 Министърът на културата Петър Стоянович:

  Идвайки насам с моя колега от регионалното развитие се питахме, дали ще сме подготвени за това, което ни очаква тук. Трябва да призная, че не бяхме подготвени, въпреки предварителните разговори с г-н Пешов. Това място, което е еднакво отдалечено от Мусала и Черни връх, и което се мери, както видяхме от пътепоказателите с Константинопол и Рим, които може би скоро ще бъдат наречени едно от новите чудеса на България.

Тръгвайки си след малко от тук, ще запазя две мъдрости, които бързо  съм научил от г-н Пешов. Едното е, че когато българинът иска, той може. Това нещо, което имаме около нас би могло да бъде отправна точка както за българския бизнес, така и за българската култура и туризъм. Това разбират в Европа и света под културен туризъм. Ето, то е около нас, то е красиво, то е направено, то е добре финансово подплатено. И второто нещо, което лично аз и пред лицето на представителите на Светата ни църква, допълнително ще добие по- голяма плътност, това е че, не е светската суета, не богатството и известността правят един човек голям, а моментът, в който той се обърне към своите околни, своите съграждани, приятели и направи такъв жест, и по този начин и към всички нас. Затова всеки един от нас изпитва чувство на гордост и е честит, че е поканен на тази първа празнична трапеза. На добър час!

 Кметът на Самоков Владимир Георгиев:

  Днешният ден е много специален за общината. Само преди година положихме капсула на времето и положихме началото на изграждането на едни мащабен културно- исторически обект. Към днешна дата мога да кажа, че Община Самоков вписва в туристическия си справочник една изключително атрактивна и значима дестинация, която се надявам, че ще допринесе за развитието на региона. Това е част от стратегията за развитието на общината, идеално допълнение към нашия облик като регион с дълбоки исторически корени. Това е нашият път за приемственост, което е разкрито в разкопките на настоящето, което градим върху тези основи и бъдещето, което ще предадем на нашите деца, защото „Цари Мали град” е не просто един обект, изграден върху руини. Той е учебник по история, тук са преплетени много епохи. Всяка една е ценна със своята идентичност на бит и култура. Казват, че във времето остава само сътвореното от човешките ръце и с човешкото сърце. Ние намерихме историята в земята и я възстановихме. Гордо мога да кажа, че от руините и от ръцете, и със сърцето се роди крепост и църква, които дълго ще разказват историята и след нас.

Тук бих искал да изкажа и благодарността на една личност, без чийто плам и целеустременост, постигнатото би било немислимо. Става дума за почетния гражданин на Самоков Симеон Пашов и за семейство Пашови.

Симеон Пешов:

 Аз се гордея, че съм от село Белчин. Преди 60 г., когато учех в училище „Христо Ботев” на село Белчин покойният отдавна директор Бранчов, довеждаше класа на това място, на 4-а кула, която единствено стърчеше велико и другото всичко се очертаваше и ни разказваше легенди, истории за величие, за падение, за слава, за духовност, за „Цари Мали град”. Тогава ние като деца не знаехме точно как е изглеждало, но си представяхме битки между римляни, авари, хуни… обърквахме историята. Благодарение на един публично- частен проект между фондацията и общината се осъществи един 10-годишен проект на археологически изследвания, на много търсене в книжнината, във всичко, което можеше да ни даде истината за това място. И тази истина беше потвърдена от много артфакти, от много книжнина, съхранена в това село, от доказателството, че 1700 г. тук е имало непрекъсната християнска религия, от това, което предците са писали за „Цари Мали град”, от това, че има една паднала стена от земетресение и запазена от цивилизационния слой, което беше абсолютно доказателство за това как са изглеждали кулите. И днес този комплекс има 10 причини, заради които може да се нарича чудо. Аз ще си позволя да изкажа благодарност най- напред към дядо владика. Той непрекъснато ни подкрепяше. Много усилия положи, за да осъществи една моя мечта, да намерим частица от мощите на света Петка. Благодарение на него в новоизградената църква „Св. Петка” имаме икона с частици на света Петка. Рядкост за България и слава за Белчин.

Благодаря на министъра на културата за това, че целият културен елит в министерството, след многократно връщане на нашия проект, след много спорове, разрешиха да се вдигне българската църква от трите църкви- римска 3-4 век, римско- базилика от 6-и век и тази църква от 15-и век. Като имаме предвид, че преди това сме имали църква „Св. Петка” от Второто българско царство, църква „Св. Петка” 1653г. и църква „Св. Петър и Павел”, изрисувана от Никола Бързописов, която гордо стои в центъра на селото. Благодаря на всички културни дейци. Специална благодарност на министъра на регионалното развитие и на целия екип, който ни приемаше няколко пъти за обсъждане на проекта, повярва ни. Класира го на 4-о място, защо на 4-о, а не на първо – защото няма първокласен път покрай крепостта по европейските изисквания.

Благодаря на Общината, защото с тях работихме плътно. Този проект е общ, той е на самоковци, той е на България. Той е пръв по своята същност и ми се струва, че е пример за много други общини и се обръщам към бизнесмените, които присъстват тук, към кметовете на общини- правете публично- частно партньорство. Навсякъде, ако направим по мъничко  за културата, за науката, за технологиите, за развитието на малките предприятия, или нещо друго, България ще се възроди. Благодаря Ви на всички присъстващи, благодаря на всички учени и изследователи, благодаря на всички колеги, инженери, архитекти. Благодаря на майсторите, вижте какъв детайл има, нещо което е рядкост. Даже аз, който мисля, че имам богата строителна история се възхищавам на майсторлъка, на тези, които тук направиха това, което ние виждаме. Благодаря Ви майстори. Да ни е честито и на добър час.

 

След приветствията официалните гости прерязаха лентата на крепостта. Археологът Веселин Хаджиангелов, който ръководи разкопките и реставрацията, бе един от първите,които прекрачиха прага на крепостта. На хълма има три църкви, обяви той, после продължи: Първата е християнска. Представете си 325 г. Константин Велики обявява християнството за официална религия. Само няколко години  по- късно тук, на този хълм се появява вече християнска църква. През следващия век тя е унищожена от хуните. Веднага е възобновена и се превръща в базилика, което показва, че тук е служил епископ, че тук е покръствано населението. След разрушението й в края на 6 век,  няколко века по- късно върху нейния централен кораб е изградена средновековната църква „Възнесение Христово”, която сега е реставрирана.

Мощите на св. Петка са монтирани в иконата на св. Петка, долу в храма, но те не са намерени тук. Съхраняваха се във Видинска митрополия и дядо Дометиян ги сподели и даде и на нас. А мощите на св. Петка се съхраняват в град Яш в Румъния.

Тук намерихме 1078 експонати. Едно от най- интересните неща е монетата „мегала плацидия”, има и прекрасни сребърни готски обици, които показват готско присъствие в тази крепост. Ние дори смятаме, че част от хората, които са изпълнявали железодобива и са ръководили този процес на металургията, са именно готите. Те са великолепни металурзи, които Теодосии II настанява като федерати след дългогодишните войни, които води с тях и не успява да се справи с това море от народ.

Височината на стените е различна, но е средно около 5м.

Ние при разкопките открихме оригинална суперструкция до 2-2,30м., предимно в южната част на крепостта. Другото беше запазено до метър, даже и по- малко. Оригиналните останки са маркирани с една фуга, отчетлива, боядисана, която показва докъде е оригинала и от къде нагоре върви възстановката.

Вход за посетителите на крепостта има, той е съвсем достъпен- 4лв. за възрастни, 2лв. за ученици. Няма да има почивен ден, винаги ще има хора, имаме двама екскурзоводи. Имаме аудио гид на 6 езика.

 

Според Веселин Хаджиангелов тук са се кръстосвали римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София.

Провокирани от неспирния иманярски интерес и сигналите за унищожаването на исторически паметници през 2007 г., започват археологическите проучвания на хълма. Установява се, че римската империя е оставила траен отпечатък по тези земи. Разкриват се основите на величествена крепост и три храма, градени през вековете един върху друг. От 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора реформатор Диоклециан. Следва период на динамични промени в икономическо, религиозно и политическо отношение, миграционен процес през IV-VI век, назован „Велико преселение на народите“, променил политическата карта на Европа. Период на политическа нестабилност, на опустошителни военни набези, което налага изграждането на сигурна защита на местното население с масивна крепостна стена.

В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век, множество стрели от епохата, известна като „Тъмните векове“. Установява се, че по това време крепостта е била разрушена, разказа Хаджиангелов и добави:

Векове след като хунските и аварските орди разрушават стените й, крепостта получава шанс за нов живот. Сега кулите и част от крепостните стени вече се издигат в пълната си височина. В двора на крепостта, който вече се оформя като красив парк, са изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато Цари Мали град е трябвало да отбива нападенията на варварите.

Селището е свързано с минерални извори в подножието, които имат изключителни лечебни свойства

Повече подробности в печатното издание

Снимки:

1. Ка­мен Пе­шов со­чи на бив­ша­та бла­го­ев­г­рад­с­ка зам.-кме­ти­ца Жи­ко­ва  от къ­де са ата­ку­ва­ли вар­ва­ри­те

2.   Симеон Пешов беше посрещнат с цветя от момичетата с носии, той е основният „виновник“ за изграждането на „Цари Мали град“

3. Владимир Георгиев, Десислава Терзиева, Петър Стоянович и Симеон Пешов прерязват лентата

4.  Стотици дойдоха за откриването на “Цари Мали град” – едно от чудесата на България, което през следващите години ще бъде в фокуса на хиляди туристи.

5.  Скизвездата Пе­тър По­пан­ге­лов (вдяс­но) дой­де на от­к­ри­ва­не­то заедно с Д.Йовчева, д-р Ковачка и гл. архитект Надя Клинчева

 

Spread the love