По данни от последното преброяване: Самоков 37-и по големина в страната с население от 26 589 жители
По време на Освобождението рилският град е бил 19-и в класацията, пред Дупница, Кюстендил, Благоевград и Перник
За 131 години, изминали между първото и последното засега преброяване (1880 – 2011 г.), Самоков е нараснал към два пъти и половина – от около 10 хил. на малко повече от 26 хил. жители.
Две години след Освобождението, при първото преброяване, рилският град е имал 9970 жители и по този показател е влизал по сегашната терминология в топ 20 на най-големите български градове, като е заемал престижното 19-о място.
Още по-важното е, че по това време Самоков е бил най-големият град на Югозапада. След Самоков е Кюстендил с 9590 жители на 26-а позиция е Дупница със 7529 жители, а Благоевград (тогава Горна Джумая) е чак 32-ри с 5850 жители. Перник по онова време е бил село с 1400 души. Сред сравнително по-големите градове в региона е бил днешният най-малък – Мелник.
Интересно е, че през 1880 г. столицата със своите 20 501 жители е едва пета по големина. Най-големият български град след Освобождението е Русе – 26 163 жители. По-големи от София са и Варна – 24 555, Пловдив – 24 053, и Шумен – 23 093 жители.
В началото на 21-ви век Самоков от 19-о се е свлякъл на 37-о място в класацията на българските градове. Ликвидирането на традиционните местни занаяти, оставането встрани от основните пътища, административните реформи и някои недалновидни стъпки на местната управа допринасят за този относителен упадък. Населението на града според преброяването от 2011 г. е 26 589 души. Сега Самоков е сред 40-те най-големи български града от общо 256 в страната.
В същото време по броя на жителите рилският град е изпреварен не само от областните центрове Перник, Кюстендил и Благоевград, но и от Дупница, Петрич, а вече и от Сандански.
Начело е София, следвана от Пловдив и Варна (които са вече изравнени на практика по броя на жителите), Бургас, Русе. Стара Загора и Плевен допълват списъка на 7-те най-големи български града с населението от по над 100 000 души.
На снимката: Ликвидирането на традиционните местни занаяти, оставането встрани от основните пътища, административните реформи са част от причините за този относителен упадък на града.