Вратарят рентгенов лаборант Ангел Манолов: Нивото в „Беласица” (Петрич) е от 50-те години на миналия век, срамно е, че изхвърлиха легенда като Иван Златински по толкова нечовешки начин
В Медицинския университет е трудно, но няма да се отказвам от футбола
Бившият страж на „Беласица” (Петрич), „Пирин” (Благоевград), „Изтребител” (Ново Делчево) и „Хайдук” (Кула) Ангел Манолов е вече трета година студент в Медицинския университет в Плевен, където учи за рентгенов лаборант.
Започнал като юноша в ДЮШ на „Пирин” (Благоевград) под ръководството на старши треньора – петричанина Атанас Пецовски. По-късно негов треньор в „Беласица” е бил Валери Дагалов. По-късно негови треньори в „Беласица” са известните Мирослав Митев и Румен Ненов.
Има участия в над 100 официални мача с фланелката на „Беласица”, от които 64 в „А” група. В „Хайдук” (Кула) е заставал под рамката на вратата в 20 официални мача. Там бе трансфериран от бившия президент на „Бела” Костадин Хаджииванов. В тамошното първенство българинът бе несменяем титуляр до момента, в който финансовата ситуация в клуба, управляван от колоритния президент Никола Джомба, стана твърде несигурна и след смяната на цялото клубно ръководство успя да прекрати договора си и да се завърне в България.
Основен
Ташко СУЛЬОТОВ
– Ангеле, как попадна в сръбското първенство? Очаквал ли си някога да бъдеш вратар на елитен отбор от чужбина?
– След като отборът на „Беласица”, в който останах 7 г., отпадна от елитната група и договорът ми с президента Костадин Хаджииванов не бе изтекъл, съдбата ми като вратар бе в ръцете на собственика на петричкия клуб. Имах доста предложения от различни отбори, но на всички обяснявах, че всичко е в ръцете на Костадин Хаджииванов. В последния си разговор с него получих уведомление, че ще бъда трансфериран в Сърбия. Костадин Хаджииванов и президентът на „Хайдук” (Кула) Никола Джомба са бизнес партньори и приятели и по този начин стана моето трансфериране в сръбския отбор.
– Каква бе обстановката там?
– С колегите бях в добри взаимоотношения. Постоянен титуляр бях. Имам изиграни общо 18 официални мача за суперлигата в сръбското първенство и два за купата на страната.
– По-силно ли бе сръбското първенство от българското?
– Нивото и качеството на футбола са почти същите, както в България. В сръбското първенство футболистите не са толкова технични, но за сметка на това са много борбени на терена и дават всичко от себе си, за да стигнат до успешен край.
– В кои мачове от сръбското първенство беше според теб на висота?
– Оценки ми правеше треньорът ми Райко Терзич. Той е много добър специалист, бил е треньор и на стража на А-отбора на Сърбия Владимир Стойкович. Като цяло отборът ни изигра добри мачове. Загубихме с минималното 1:0 срещу „Партизан” в Белград след автогол, както и срещу „Цървена звезда” с 1:0 също в Белград. Много ценни победи записахме срещу „Борац” (Чачак) като домакини и срещу „Млади Радник” като гости. Бяхме на 8-о място от 16 отбора в суперлигата на Сърбия, което никак не беше зле.
– С кои футболисти беше в добри взаимоотношения там?
– Освен с Бранко Паулевич, с когото живях в една къща, добри отношения поддържах с Боян Дончич, Душко Дукич, Новица Максимович и капитана Никола Богич. В нашия отбор имаше футболисти, които играеха в юношеския и младежкия национален отбор на Черна гора.
-Мъчно ли ти беше за „Беласица”?
-Всяко начало е трудно. Озовах се сам в Сърбия, но съм професионалист и бях длъжен да свикна с условията. Живеем в трудно време и нямах друг избор, освен да свикна с обстановката. Поддържах връзка с Добри Орловски, Даниел Гаджев, Александър Митушев, Боби Тилев и естествено с последния ми треньор в „Беласица” Румен Ненов. Много дължа за израстването си на Ненов. Мъчно ми е, че „Беласица” е извън професионалния футбол. Надявам се нещата да се оправят и да завърша кариерата си в този клуб.
– Мислиш ли, че някога „Беласица” ще се върне отново в професионалния футбол?
– За да тръгнат нещата в „Беласица”, трябва клубът да има собствена материална база, изградена по съвременен начин с добри терени с естествено тревно покритие, модерни съблекални и всичко друго необходимо, като не на последно място и кадърни треньори. В момента теренът на стадион „Цар Самуил” не е в добро състояние. Трябва спешно да се оправи тревното покритие, дренажът и някои други неща около него. Едва след това може да се привличат млади момчета в ДЮШ на клуба. На всичко отгоре и „Цар Самуил” има наемател, който не се знае кога може да каже стоп и отборът да увисне без терен. С такива тревоги не може да върви футбол в Петрич. С две думи нещата в „Беласица” са на нивото от 50-те години на миналия век.
– Трудно ли е едновременно да учиш и да спортуваш?
-В Медицинския университет в Плевен, където уча и съм вече трети курс, е много трудно, защото изискванията от страна на преподавателите са високи. В същия момент футболът ми е в кръвта и след толкова години труд изобщо не е лесно да се стигне до раздяла. Правя всичко възможно да си разпределям правилно времето, за да може да съвместявам и двете неща.
– Явно си направил впечатление като вратар най-вече на „Беласица” в „А” група по време на златните години на петричкия футбол, известни като ерата на Костадин Хаджииванов-Коце Маца, затова беше привлечен в професионалния отбор на „Спартак” (Плевен).
– Приех със задоволство поканата на старши треньора Красимир Бислимов, пред когото бях препоръчан от д-р Панчев, който работи в отделението за образна диагностика в болницата в Плевен, където стажувам. Той е дългогодишен лекар на отбора на „Спартак”. За мое голямо съжаление след първия мач, в който взех участие, ми се появи стара контузия на ахилеса на десния крак и ми бе препоръчано да бъда опериран, но аз предпочетох активна почивка и физиотерапия в продължение на три месеца. Вече се чувствам по-добре, тренирам при местни условия и ако съм здрав, ще започна като вратар на третодивизионния „Ботев” (Луковит).
Подробности в печатното издание