Елин Пелин: Целият свят е болен – гледаш тялото желязно, а душата – гнила

Filed under: Глас Свише |

Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро

219-14-81 Elin_PelinДимитър Иванов Стоянов е истинското име на Елин Пелин. Роден е в село Байлово и е най-малкото от единадесетте деца в семейството. Не завършва гимназия, но пък се увлича страстно в четене, основно опознава българската и руската литература. Започва да пише още като ученик, а през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ и сп. „Извор“ са издадени първите му творби. През 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“ за първи път се подписва като Елин Пелин. В младежките си години той се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст. Най-популярните цитати от неговите произведения са:

1. „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“
От “Спасова могила“

2. „Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“
От „Пророк“

3. „Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“
От „Пророк“

4. „Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“
От „Гераците“

5. „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
От „Гераците“

6. „Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката й. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.“
От „Ангелинка“

7.. „Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“
От „Напаст божия“

9. „Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“
От „Кал“

10. „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.“
От „На браздата“

 

Spread the love