Операторът от РТВЦ-Благоевград Александър Караджов навръх 60-ия си юбилей: Именитият режисьор Рангел Вълчанов ме запали по дялането на камъни преди 20 години, за една вечер правя 40 скици, обичам жена си Юлия, пожелах си да сме живи и здрави
За 40 г. в телевизията съм работил всичко, вдъхновяват ме японското изкство и българските легенди, миниатюрните фигури от дърво очистват съзнанието от кучешкия живот, който живеем, споделя творецът
Александър Караджов е сред основателите на телевизонния център в Благоевград. Има участие в десетки документални филми и предавания за българите по света. Снимал е в Албания, Македония, Гърция и още дузина страни, с чиято култура, нрави и обичаи се е сблъсквал. Всичко това е оказало влияние на творческата му натура, която в продължение на 40 години освен в телевизията твори и върху хартия, дърво и камък. Ето какво разказа навръх 60-ия си юбилей отговорният оператор на Регионален телевизионен център-Благоевград Александър Караджов, който за първи път в живота си показа част от творенията си пред колегите.
„В телевизията съм работил абсолютно всичко за тези 40 години. Започнах от филмотеката на БНТ. Минах през режисьор на пулт, асистент-режисьор, асистент-оператор и оператор. Що се отнася до телевизията, съжалявам, че дейността на телевизионния център се видоизмени малко. Промени се стилът на работа, превърнахме се в център за новини, вече не правим филми и трайни предавания както преди. Липсват ми всички тези работи, които обаче младите колеги не могат да усетят.
Ако говорим за рисуването – това едно дългогодишно мое хоби. Използвах юбилея да покажа малка част от всичко, което имам, пред колегите. Всичко е направено на един дъх. Мога до 40 скици да направя само за една вечер. Това, което правя, да се нарече професионално, звучи ангажиращо, при мен всичко е любителско”, споделя Караджов и продължава:
През целия си живот съм бил силно повлиян от Азия
и в частност японското изкуство. В творчеството ми обаче то е пречупено през нашите приказки, легенди и митове, които оживяват наред с будистките монаси и мъдреци.
Всичко, свързано с Япония, Китай и изобщо Азия, ми е много близко. Занимавал съм се с източни бойни изкуства и това е дало отражение. Запалих се по японската миниатюра, и по-точно от древното изкуство нецкусе. В Страната на изгряващото слънце това е миниатюра, правеща се от благороден метал, слонова кост, махагоново дърво. Тук аз избрах чимшира, да работя с него. Всичко правя с ножче и едно тънко длето.
Чимширът има свойството, като го държиш в ръката, да се затопля и да променя цвета си. Той затова е известен и като кехлибарено или божие дръвце. Много е твърд, трудно се работи, но с мерак става, дяла се напречно и надлъжно, не се пука, невероятен материал е. Японците работят с кост, абаносово дърво, като цяло с качествено дърво. И аз избрах качествено дърво като чимшира.
Колкото и да са ми близки японският стил и култура обаче, по-близко ми е нашето си народно творчество. Вдъхновявам се от легенди, митове, приказки.
Преди много години колегата ми – режисьорът Рангел Вълчанов, постоянно беше с длето и камък в джоба по време на снимки и това ме вдъхнови. Беше ми интересно как вае фигури от камък, а тогава аз само рисувах. Викам: дай да опитам и аз и се оказа, че не е трудно, след като го върша вече 20 години.
Подробности в печатното издание
Снимките:
1- Александър Караджов
2- Семейство Александър и Юлия Караджови в Македония
3- На командировка в Македония