Леля Калина от санданското село Пирин: Най-голямото ми съкровище е носията, с която се омъжих, майка ми и баща ми я изтъкаха

Filed under: Искам думата |

252-09-82В санданското село Пирин живеят постоянно 100-тина души, предимно жени, и тук-там някой мъж. Селото е известно с легендата, която и до днес се предава от уста на уста. Тя гласи, че навремето две майка убили и осакатили дъщерите си, за да не ги вземе змеят за невести. Едни от първите заселници в село Пирин били майсторите, които идвали откъм село Парил, за да правят тук подкови. Потомците на Петеларския род са се пръснали из цяла България. Една от жителките на селото – Калина, разказа за уникалната си колекция от носии, които пази и до днес:

Леля Калина от санданското село Пирин се гордее с носиите си. С гордост облича невестинския скут, шит и тъкан от майка й и баща й. С него се омъжила. Другата й носия е лазарската. Със свещенодействие Калина я облича, подпомагана от съседката си. Закопчавайки пафтите, се връща назад във времето, когато като девойка лазарувала. С тази носия пяла на съборите на народното творчество „Пирин пее“. На гърдите си закичва и медала от „Пирин пее“. Тук, в село Пирин, са родени и изградили единствената нова къща народните певици, трите сестри Бисерови. Тук песните са нещо обичайно, тук е сниман филмът „Писмо до Америка“. Филм за една песен, която събуди от кома младеж в Америка. Песента „Мари Стано, малка Стано“, похитена от змея, пее 68-годишната Велика Калинова.

„Мъжете ни избягаха, горе в гробището са. Ние останахме, за да се мъчим“, казват жените в селото, събрали се на слънце, на раздумка.

Пирин се оживява в празничните дни, когато слезлите към долината деца идват чат-пат, за да навестят близките си. Мъжете седят на слънце пред кметството, а жените бъбрят, насядали по праговете пред старите си къщи.

Spread the love