Уважаваният математик Васил Крантов от Дупница: Единствено студентите може да извадят България от мрака, в Мароко учителите получавахме 2200 долара заплата, тук работех за 200 лв.

Filed under: Общество |

На 1 ноември почитаме Деня на народните будители. В откровени разговори учители от Югозапада споделят своите мисли и чувства в навечерието на този светъл ден, казват какво е значението на будителите днес и разказват интересни истории от ученическия си живот. 

 Съучениците на сина ми Ивайло Константинов, Емил Гущеров, Емил Боцев и очният лекар Василев бяха отличници, синът ми предпочиташе историята и литературата 

12-13 SN1 copyВасил Крантов e роден през 1934 г. в гр. Дупница. Възпитаник е на дупнишката гимназия. Завършил е математика в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е учител  по математика в Бобошево и над 35 г. един от най-добрите учители по математика в Гимназия „Христо Ботев” – Дупница. Общински съветник от ГЕРБ от 2007 до 2011 г. Баща на един от най-успешните зам.-кметове на община Дупница Красимир Георгиев.

 

– Г-н Крантов, Вие бяхте един от най-добрите учители по математика в Гимназия „Христо Ботев” – Дупница. Какво си спомняте днес от това време?

– До 1969 г. в града съществуваха две гимназии – Първа и Втора. Аз бях преподавател във Втора гимназия „Христо Смирненски”. През 1969 г. двете гимназии се обединиха в една, която взе името на Христо Ботев. Същевременно бе създадено и училището по автотранспорт. По този начин професионалното образование в Станке Димитров – сега Дупница, позволи в гимназията да учат ученици с по-големи възможности и по-късно да се реализират като много добри специалисти, научни работници и обществени дейци. Няма да споменавам имена с риск да не пропусна някого, но ще дам само един пример – от около 80 студенти по медицина само от една паралелка на гимназията бяха приети и станаха прекрасни лекарки Маргарита Николова, Весела Аврамова, Ема Трендафилова, Лилия Кечева. Така беше с всички останали ученици, приети в различни вузове. Нашите възпитаници бяха сред първите и забележете, без частни уроци или други спомагателни средства.

– Вашият син – зам.-кметът Красимир Георгиев, обичаше ли математиката като ученик?

– Синът ми беше в математическа паралелка. В нея бяха още Ивайло Константинов, Кирил Бошов, Анна Темелакиева –Шикова, Емил Гущеров, Емил Боцев, очният лекар Василев и други. Преподавател по математика им беше Ивайло Панчев. Хубаво беше това, че те бяха отличници не само по математика, а и по всички други предмети. На приемните изпити във ВУЗ всички се представиха отлично. Пред всички предмети Красимир предпочиташе литературата и историята. На приемните изпити във Факултета по журналистика към СУ „Св. Климент Охридски” от 250 кандидати беше втори. Приеха само шестима души.

 Шефът на самоковската гимназия „Констатин Фотинов” Кирил Славов: Учителят по физкултура Никола Велчев бе моят вдъхновител, вразумявам моите ученици с думите: О, неразумни юроде...

12-13-SN 2  Кирил Славов -директор ПГ Константин Фотинов Самоков copy– Г-н Славов, колко години сте преподавател и откога сте директор на ПГ ”Константин Фотинов”?

– От 38 г. съм преподавател. Моят живот премина в училището. След като завърших, имах много мечти, въжделения за пътуване, да участвам в научна работа, но по една или друга причина достигнах до училището, където намерих своето призвание.

В ПГ ”Константин Фотинов” започнах работа като зам.-директор и през 1989 г. станах директор. Упование и надежда за бъдещето ми дават учениците, с които се срещам непрекъснато, които ми поднасят все нови и нови изненади и ме вдъхновяват да работя.

Каква е ролята на будителите в обществото?

– Трудна и много отговорна. Преди демокрацията имахме изконни ценности за понятията Родина, знаме, общност, стремеж да сме добри хора. След 1989 г. нещата се объркаха. Имам предвид криворазбраната демокрация, някои хора поставиха на първо място силата на бруталността, с която да се пробива в живота. В това отношение нашата задача, на всички учители, е да подтикнем този народ към нещо добро. В света на интернета ние се стремим да изведем онова, което е ценностно като цяло от този хаос за световната културна общност, децата да могат да разберат достиженията на човечеството в миналото и настоящето, да не се поддават по най-елементарните начини на комуникации и връзки помежду си. Често припомням на учениците думите на Паисий Хилендарски: „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?

 

Бившата преподавателка Виолина Бърдарска от Благоевград: Днешният учител трябва да се извиси над материалното

12-13-SN3  1725 Bardarska„В днешно време изключително много е необходимо присъствието на будителите на фона на всичко това, което се случва. Учителите и преподавателите трябва да бъдат едни от първите будители. Преди време ролята на будителите е била просветителска, по-скоро свързана с образованието и ограмотяването. Сега, в днешно време, е необходимо да се наблегне и на духовното израстване и възможност за едно културно развитие”, каза бившата преподавателка Виолина Бърдарска от Благоевград.

Кюстендилката Даниела Лучанска: Бях щастлива да нося книгите на другарката Вълчева, докоснах се до богатство

Digimax A50 / KENOX Q2За Даниела Лучанска, преподавателка по български език и литература, и руски в Професионалната гимназия по туризъм в Кюстендил, думата „спомен” означава памет и подарък.

За нея е от голямо значение да създадем и поддържаме жива връзката си с духа на нашите предци. Да отстояваме себе си като българи в сложните времена на глобализация и обезличаване.

Кюстендилката си спомня, че като влизала в училище като ученичка, имало от всичко – и хубави и трудни моменти. “Като се замисля за всеки период от обучението си хронологично, съм учила в училища, носещи имената на хора, които днес трябва да ни бъдат пример: ОУ “Свети Климент Охридски”, Второ ОУ “Даскал Димитри”. Имаше множество кръжоци, в които се занимавахме с любими неща, сприятелявахме се, разширявахме кръгозора си”, споделя Лучанска.

Директорката от 21 г. на „Св. св. Козма и Дамян” – Сандански Вангелия Василева: Никога няма да забравя първата си учителка Вера Милушева, на колегите пожелавам търпение

12-13- SN5 VANGELIQ VANQ-2 PA300164 copy– Госпожо Василева, с какви чувства посрещате Деня на будителите и можем ли да твърдим, че този ден и 24 май са най-големите празници за българското училище?

– Да, определено е така. Това, което ми прави впечатление през последните години, е, че децата започват да се отнасят към Деня на будителите с все по-голямо уважение и признателност. Особенно в нашето училище, където този ден се явява двоен празник, защото отбелязваме и деня на светите безсребреници Козма и Дамян. Затова искам да поздравя целия учителски колектив и учениците, като им пожелая здраве и успехи. Убедена съм, че Денят на будителите и 24 май са двата празника, които обединяват българското училище. Естествено това зависи в голяма степен и от нас, учителите. Ние сме тези, които трябва да направим така, че идеята и духът тези дни да минават през ума, сърцето и душата на българските ученици, само тогава е истински. Дори да направим частица от това, което са направили онези будители, чиито ден честваме днес, значи сме изпълнили призванието си.

– А Вие, имате ли си учител будител. Първият за когото се сещате и когото определят като вашия учител?

– Да, разбира се. Вера Милушева е моята първа учителка и аз никога няма да я забравя. Освен това бих искала да спомена и Катерина Тиханова, която ми беше класна ръководителка и преподавателка по литература. Има и други, но определено мога да кажа, че това са моите учители.

 

Подробности в печатното издание

 

Снимките

 

  1. Васил  Крантов
  2.    Кирил Славов   
  3.     Виолина Бърдарска
  4. Даниела Лучанска
  5.     Вангелия Василева

 

 

 

 

 

Spread the love