Библията казва: „Не сме приели Дух на страх, а Дух на дисциплина и себеконтрол”
Не трябва да се чувствате зле и да се сравнявате с някой друг,според Божията икономика първо трябва да повярваме, за да видим
Ако искаш да имаш повече, раздай част от това, което си получил
Има различни неща, за които трябва да мислим целенасочено и да размишляваме. Едно от тях е: аз съм в изправна позиция пред Бог. В света има всякакви представи, които ни казват как да изглеждаме, какво да носим, как да си правим косата и всякакви такива неща и започваме да си мислим какво не е наред с мен, какво не ми е наред. Трябва да осъзнаем, че Бог толкова много ни обича и не желае да се тормозим с такива небогоугодни чувства, че първото нещо, което Исус иска да ни даде, е праведност. „Той взе греха ни и ни даде своята правда”.
Трябва да научим разликата между това кои сме и какво правим. Вие вече сте в семейството на Бог. Вие сте кръвни роднини. Кажете: „Аз съм в семейството”. Вие сте дете на Бог. Бог познава сърцата ни и знае, че ни предстои пътешествие и ни е необходимо време, за да обновим умовете си. Той знае, че ни е нужно време, за да се научим. Докато сте на пътя и напредвате, не е необходимо да бъдете толкова възхитителни като някой друг, когото познавате. Просто трябва да бъдете там, където сте в момента в ходенето си с Бог. И докато желаете да се справяте по-добре и се стремите към това – не трябва да се чувствате зле и да се сравнявате с някой друг. Да се чувстваме зле от себе си може само да спре напредъка ни, но не и да ни помогне.
Толкова сме ангажирани да съжаляваме за грешките, които сме направили вчера, че нямаме никаква сила да направим каквото и да било правилно днес.
2-ро Коринтяни 5:17 – „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново”. Това означава, че сме станали нови отвътре с духовния си човек. Може да не изглеждаме по-различни в огледалото и може все още да имаме проблеми в душата си – някои наранявания и рани, някои модели на неправилно мислене, още непокорство и други подобни, но отвътре, което е най-важното ние сме съвсем нови създания като нова духовна глина.
Семето с гласно „С” на Бог е било посадено във вас и това семе е Исус Христос. Той е Божието Семе. Семето на всичко, което Бог представлява е във вас, плодовете на духа са във вас. Имате във себе си праведност, любовта на Бог е излята чрез Светия Дух, така че имате способността да обичате. Имайки всички плодове на духа в себе си, вие имате търпение. Може да не оперирате в него, но го имате. Имате и дисциплина. Защото Библията казва, че не сме приели дух на страх, а на сила, любов и себевладение. Разширеният превод казва „…Дух на дисциплината и себеконтрол.” Няма да казвате „Не мога да се контролирам”, защото имате самоконтрол. Той е вътре във вас, но проблемът е, когато не вярваме, че сме го получили. Според Божията икономика първо трябва да повярваме, за да го видим. Но в света казват – ако не видят, няма да повярват. В сравнение със светската икономика в Божията икономика всичко е на обратно и наопаки. Светът казва – ако изобщо искаш да имаш нещо, бъди стиснат, вземи всичко, което можеш, задръж всичко, което можеш, спестявай, а Божието слово казва – ако искаш да имаш повече, раздай част от това, което си получил. Библията казва, че ние не ходим според това, което виждаме, ние ходим с вяра и вярата е свързана с това, което не виждаме, но знаем в сърцата си. И причината това да е толкова важно е, че Бог няма да очаква от мен да бъда търпелива, ако не ми е дал търпение. Той никога няма да очаква от нас да обичаме, ако не е вложил любовта си в нас, за да имаме обич, която да дадем. Той не очаква от нас да бъдем радостни, без да ни е дал радост. И така буквално, когато приемем Христос като наш спасител, ние получаваме способността да правим всичко, което Бог иска да правим, но то идва до нас под формата на семе, а ние знаем, че семената трябва да се поливат, за да растат. Библията ни казва, че ние трябва да ги поливаме с водата на словото.
Някои хора са силни в определени неща. Един от проблемите на личността от тип „аз” е нетърпението.
Трябва да престанем да се извиняваме за лошото си поведение и да осъзнаем, че сме нови създания в Христос.
Ние всички имаме нова духовна глина вътре в себе си, ние сме на пътешествие, Бог ни променя, от слава в слава, като стоим в неговото слово, ние виждаме неговия образ и се преобразяваме по него от слава в слава и слава. Аз смятам, че това пътешествие е много вълнуващо. Не знам защо трябва да се натъжаваме от това, че е нужно малко време да се прояви това, което знаем, че Бог иска да бъдем. От време може да имаме чувството, като че отстъпваме за малко; може да има година, когато реколтата не е толкова изобилна. Ако не се предадете и продължите да садите, нещата ще стават все по-добре и по-добре.
Ако можем да разберем, че Бог не ни е сърдит и че стоим изправно пред Божия трон заради това, което Исус направи за вас, че той гледа сърцата ви, и че не ви се сърди всеки път, когато сгрешите. Той не стои с тояга, готов да ви удари по главата или да ви изгони от семейството, и тогава ще можете да отпуснете, и любовта на Бог ще ви въведе в целостта и пълнотата, но ако имате постоянно чувство, че трябва да се представите перфектно, за да имате любовта на Бог, тогава само ще се изморявате и всичко ще се свежда до това какво вие можете да направите, вместо това, което Той вече е направил. Въпросът не е в това какво ние можем да направим, въпросът е в Него и това, което Той е направил и прави чрез нас.