Бившият учител от СПТУ по машиностроене в Дупница Иван Петрунов: Харесвам турските сериали, султаните, ако бяха тръгнали с доброта, щяха да завладеят света, само любов и човечност могат да ни обединят и спасят

Filed under: Искам думата |

15-09-82 Петрунов-писмо copy76-годишнят бивш учител от СПТУ по машиностроене в Дупница Иван Петрунов дойде в редакцията на в. „Вяра” да сподели своите размисли за влиянието на турските сериали в българското общество. Ето какво каза Петрунов. 

Като невръстен малчуган потръпвах, когато рецитирах:

Аз съм българче свободно…/Всичко българско и родно/любя, тача и милея…

Сега, когато съм на 76 години, си задавам въпросите:

  1. Преди повече от четвърт век, когато всеки петък програмата бе на съветската телевизия, т.е. по руски и (неофициално) се говореше, че сме съветска република, на шега си задавахме въпроса: „Ако бяхме все още под турско робство, каква щеше да бъде телевизията в петък, пък и не само в петък!?”
  2. След толкова време сега вече не само в петък, а и когато и да включа телевизора, почти на всички канали гледам турски филми, а по националната телевизия – и новини по турски. Затова можем да се запитаме:

–         Бяхме ли в действителност някога съветска република?

–         Дали в момента Турция не е станала област на България, или страната ни вече е турски санджак (провинция)?

Нямам нищо против турските филми. Напротив – харесват ми и ги гледам. Даже ме спохожда мисълта, хипотетично: някога турските султани, ако бяха тръгнали вместо с ятагани и жестокост, а примерно със сегашните филми (ако ги имаха), отдавна щяха да завладеят света.

В днешно време има империи, които се представят за миротворци, „загрижени” за правата на човека, а сеят смърт и нещастия по света.

С насилие никой не е владял света за дълго време. Само любовта и човечността могат да ни обединят и да спасят всички хора по света. Помогни ни за това, Господи!

 

Снимка: Иван Петрунов

Spread the love