Цар Соломон: Простата жена бъбрица пада, както е златна халка на муцуната на свиня, така е красивата, но безумна жена

В многото говорене грехът е неизбежен, но който въздържа устните си, е разумен, уточнява синът на цар Давид

Ако лесно се засягате и ядосвате, ако решите да се отнесете сериозно към това и да откажете да живеете така, дяволът ще спре да ви инсценира ситуации, в които да се разгневявате. Но докато приемате да живеете така, той ще продължи да ви го причинява, без да спира. Не наскърбявайте Святия Дух. Ето част от златните думи на цар Соломон, наречени соломонова мъдрост, а оттам и соломонови решения. Негови са думите: Простата жена бъбрица пада.

Притчи 8:8 – „Всичките думи на устата ми са справедливи; няма в тях нищо лъжливо или опако.” Не бива да се осъждаме за проблемите, които все още имаме, можем само да се радваме за онези, които вече сме ги преодолели. Цялата идея е да упорстваме и да напредваме.

Притчи 10:11 – „Устата на праведния са извор на живот, а устата на нечестивите покриват насилие.”

Притчи 10:19 – „В многото говорене грехът е неизбежен, но който въздържа устните си, е разумен.” Кажете на човека до вас: „Не говори прекалено много, защото ще загазиш.” Някои хора говорят просто, защото обичат да се слушат. Те дори не казват нещо.

Притчи 10: 31-32 – „Из устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще се отреже. Устните на праведния знаят приятното за слушане, а устата на нечестивите говорят извратеното.”

Притчи 12:18 – „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве.”

Притчи 12:22 – „Лъжливите устни са мерзост Господу, а ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.”

Притчи 13:3 – „Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.”

Притчи 15:2-4 – „Езикът на мъдрите изказва знание, а от устата на безумните изригват глупости. Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.”

 

Притчи 16:24 – „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.”

 

Притчи 17:27 – „Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.”

Добре е да прочетете книгата с притчите и да вземете червен химикал и всичко, което притчите казват за езика, устата или думите да го подчертаете, и когато имате проблем с устата, обърнете се към притчите, прочетете ги, и то на глас, бъдете сериозни. Воювайте с помощта на Божието слово. Словото е най-великото оръжие, което имаме срещу дявола. „Когато дяволът изкушаваше Исус в пустинята, дяволът го лъжеше, а Исус му казваше: Писано е!, и му цитираше писанията.”/Лука 4/

Когато се захванем с Божието слово, особено ако тъкмо започнем да го изучаваме, ако наистина слушаме духа и сравняваме живота си със словото на Бог, ще видим цял куп нередни неща у себе си. Тогава не трябва да позволим това да ни съкруши. 2-ро Коринтяни 3 казва, че когато навлизаме в словото, ние се променяме по Неговия образ от слава към слава. Не гледайте славата на някой друг и да се чувствате зле, понеже не сте в неговата слава. Просто се наслаждавайте на славата, в която сте в момента. Във Второзаконие 7:22 се казва, че Бог ни избавя от неприятелите ни.

 

Любовта на Бог е лечебният балсам, който, когато започнете да приемате Божията любов в живота си, ще излекува наранената ви душа

 

от нещата, които са ви се случили преди взаимоотношенията ви с Христос. Трябва да имаме правилни взаимоотношения с другите, преди да продължим напред. Трябва да позволите на Бог да ви обича и да започнете да се обичате, преди да можете да обичате другите хора. Ако сте враг на себе си и се отхвърляте и имате лошо отношение към себе си, тогава не можете да имате добри взаимоотношения с никой друг. Ако не се харесвате кои сте, постоянно ще оказвате натиск върху другите хора да ви накарат да се почувствате добре от себе си, а това не е тяхна работа. Ще поставяте на другите хора задачата да ви правят щастливи, а личната ви радост не е отговорност на някой друг. Не би трябвало да влизаме във взаимоотношения заради това, което хората могат да направят за нас, трябва да влизаме във взаимоотношения, за да даваме, и когато даваме, Бог ще работи чрез тях, за да ни се отплати. Трябва да си казваме всеки път, когато застанем пред огледалото: „Бог ме обича, няма значение кой не ме обича, Бог ме обича.” Да, Бог обича всекиго, но Бог обича мен.

Библията казва в Римляни 8, че нищо не може да ни отдели от Божията любов – нито изпитания, нито скръб, нито заплахи или надвиснали неща, нито смърт, нито живот, абсолютно нищо в целия свят не може да ни отдели от Божията любов. Но това трябва да бъде откровение, а не учение.

 

Когато знаем, че Бог ни обича, можем да превъзмогнем пристрастеността към одобрението.

 

 

Не е необходимо да живеете живота си, за да спечелите одобрението на другите, изнасяйки представление на сцената на живота. Когато сме наистина щастливи и не се преструваме, не живеем просто в опити да впечатляваме хората, те започват да се привличат от нас и това започва да им се предава, и тогава можем всички да станем щастливи.