Когато ме питат защо съм винаги усмихнат, отговарям: Защото не знаете колко са красиви краката на жена ми
Най-голямата ценност за мен е вярата в Бог, от Господ няма тайни, нищо не крия от него
Евгени Серафимов е 36-годишен художник от Кюстендил. Завършил в Благоевград рисуване с педагогически профил, а след това продължава образованието си с магистърска степен в Софийския университет. Работи 12 год. като учител в Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където е и до момента. Работи още и като художник – има международни и национални участия в художествени изложби и пленери. Женен е по любов и е баща на две деца – Ваклин и Божидара.
Евгени покани екипа на в. ”Вяра” в дома си, където проведе урок по рисуване с две талантливи момчета, докато разговаряхме, изпод графита и четките им изплуваха красиви портрети. 12-годишният Красимир Йорданов – ученик във Второ ОУ „Даскал Димитрий”, извая образа на Владимир Димитров-Майстора, а Бисер Кирилов – 18-годишен студент в Художествената академия в София, също се справи добре.
Разговаряме с Евгени Серафимов за любовта и изкуството.
– Евгени, помниш ли първата целувка, опияняваща ли беше тя?
– Разбира се, че я помня, но тя беше още неосъзната, защото се случи в детската градина. Но по-късно, в тийнейджърска възраст, първите трепети се явиха на един купон. Истинската ми любов е втората ми любов, но тогава все още бяхме плахи, но романтични. Ние със съпругата ми сме се познавали цял живот и в училище, и в университета, и след магистратурата все сме били заедно, след половин година пламенна любов се оженихме. Ние не бяхме непознати един за друг.
– Как и кога и предложи брак?
– Наистина се получи много романтично и незабравимо. Бяхме във Венеция на екскурзия. Тук е мястото, си казах, на площад „Сан Марко” ще й предложа брак, и открих тайното си намерение на всички приятели. Само тя нищо не подозираше . Наш приятел – бижутер (по-късно ни стана кум), ни беше изработил пръстени, на които пишеше на глаголица: „Бъди моята обич завинаги!” Когато и разкрих намеренията си, тя се хвърли на шията ми и остана във въздуха в прегръдката ми. Този момент е запечатан със снимка от моя колега и приятел – художника Бисер Лапев. И въпреки че аз исках този съдбовен миг да се случи точно на площад „Сан Марко” във Венеция, не се получи поради многобройните туристически групи, но като влязохме в невероятната катедрала на евангелиста сан Марко, до неговите мощи си излях душата. До нас бяха Бисер Лапев и Евелина Орлова. Бяхме в центъра на този град на влюбените и тук виното беше много скъпо, но Бисер Лапев направи страхотен жест. Купи една бутилка гъсто червено вино и на едно малко каналче се почерпихме със скъпото питие.
– Правиш ли подаръци на съпругата си Лили?
– Да, разбира се! Където и да отида, тъй като аз много пътувам, всички около мен знаят, че първо трябва да купя подарък на Лили, а след това върви екскурзията. Купувам й бижута – гривни, обици, колиета, пръстени и др. подобни украшения. Имаме вече 7 години брак, а аз не преставам да я изненадвам. И дрехи й купувам също и винаги съм попадал на точния размер.
– Какво хареса най-много в Лили?
– Всичко харесах в нея, изцяло я харесах, като вземеш характер, външен вид, хоби, танците й и всичко останало. Когато ме попитат защо съм винаги усмихнат, отговарям: „Защото не знаете колко са красиви краката на жена ми!” Ние с Лили много си допадаме и тя също е художник, в момента е по майчинство, но иначе е учителка в София в частно училище, но и предстои преместване в нашия град.
– Кои са най-големите ценности за теб?
– Най-голямата ценност за мен е вярата в Бог. Тя е основна ценност и оттам произтича всичко останало. Вярата в семейството, в успеха, вярата в любовта към децата, към работата, към изкуството и т.н. Аз нямам несбъднати мечти.
Подробности в печатното издание
Снимките:
Лили е художник вдругиден!Извинявай, ама не е особено талантлива – рисува като по шаблон.Дори и в детската рисунките и са такива.Доста хора го виждат, но като започнат да се прехласват…Симпатична, но чак пък толкоз да е хубава – на тази снимка ясно се вижда – просто е жизнена,положителна,контактна и усмихната.Отивате си де!Живи и здрави, жартиерко:)))
Тири-ри-рам
2015/януари/20 at 17:43 PM