Няма да бъдем добре, докато не спрем да обвиняваме всеки друг, а не признаваме нашата част от лошото поведение…

Filed under: Глас Свише |

50-15-81 2802 Царе 12:1-7 – „Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше овци и говеда твърде много, сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше… а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря. И един пътник дойде у богатия и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха, та го сготви за човека, който бе дошъл у него. Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек и той каза на Натана: В името на живия Господ човекът, който е сторил това, заслужава смърт. И ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смирил. Тогава Натана каза на Давида: Ти си тоя човек”.

Той му разказа историята: Какво щеше да стане, ако имаше двама мъже – един богат и един беден. Давид беше богат, Урия – беден. Давид можеше да има всички жени, всяка жена, която пожелае. А Урия имаше само едно съпруга. Той я обичаше, за него тя беше скъпоценна. Давид можеше да има всичко, но той отиде и взе онова, което имаше този човек. И сега чува тази история само, че за някой друг, който е постъпил така. Удивително е как можем да съдим друг толкова сурово другите за същото нещо, което самите ние правим. Това е възможно единствено поради извиненията. Това е единственият начин, по който можем да го направим.

Ние гледаме другите през нашите бинокли и лупи и виждаме всеки недостатък. Но за самите себе си ние вадим розовите си слънчеви очила. Давид каза: „Няма извинение за този човек”.

Има моменти, когато откривате, че някой ваш приятел е издал вашата тайна и казвате: „Не мога да повярвам, че аз ти се доверих, а ти ме предаде”. Но трябва да бъдем честни със себе си – „Кога за последен път ти каза нечия чужда тайна?”

Псалм 32:1 – „Блажен оня, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.”

Псалм 32:2-4 – „Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие и в чиито дух няма измама. Когато мълчах, овехтяха костите ми всеки ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша.”

Псалм 32:5-7 – „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И ти прости вината на греха ми. /Села/. За това нещо нека ти се моли всеки благочестив на време, когато може да се намери то; Наистина, когато големите води преливат те няма да стигнат до него. Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш.”

Няма да бъдете освободени докато не спрете да обвинявате всеки друг и не изповядате вашата част от лошото поведение.

Псалм 51:1 – „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията им.”

Псалм 51:2 – „Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.”

Псалм 51:3 – „Защото престъпленията си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене.” Не можеш да се отървеш от греха си, докато не се очистиш.

Псалм 51:4 – „На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло. Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, и излезеш непорочен, когато съдиш.”

Псалм 51:5 – „Ето родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.”

Псалм 51:6 – „Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

Псалм 51:9 – „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.”

Псалм 51:10-11 – „Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.”

Псалм 51:12 – „Върни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.”

Ние не трябва да живеем долу, долу, долу. Бог е нашата слава и този, който издига главите ни.

Снимката:  Натан изобличава цар Давид за неморалните му действия. Илюстрация на Фредерик Уорн, 1890

 

 

Spread the love