Със съмнение и неверие си навличаме само неприятности, свещеникът Захария си загуби говора, онемя…. Ако се прекръстим, а после излезем да клюкарим за хората и бъдем осъдителни, критични и негативни и недоволстваме, и се оплакваме, и лъжем, спукана ни е работата…

Няма по-трудна за управляване област от устата. „Никой не може да укроти езика”, казва Библията. Ако наистина искате да вършите това, което е правилно, и да използвате устата си за богоугодни цели; ако се молите за това, изучавате тази област, Бог ще извърши необходимото. Не можем да се променим чрез дела на плътта, можем да се променим само когато позволим на Светия Дух да заработи в живота ни, за да донесе необходимите промени.

Деяния 1:8 – „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария… и до края на земята.”

Светият Дух носи Божието помазание във и върху живота ни. И това помазание, тази сила, това присъствие на Бог над живота ни, в и върху живота ни е един от най-скъпоценните подаръци, които имаме. Божието присъствие в живота ни, силата на Бог, която е в нас и върху нас за всичко, което е необходимо да направим, е най-скъпоценното нещо, което имате в живота си и трябва да го пазим.

Силата на Бог върху живота ви трябва да бъде почитана и пазена. И един от начините, по които можем да навредим на това прекрасно помазание, е като поддържаме смесица в живота си, да хвалим Бог, когато сме в църква и да слушаме словото, а после да излезем и да клюкарим за хората, да бъдем осъдителни, критични, негативни, да недоволстваме, да се оплакваме и да говорим със съмнение и неверие. Трябва да се отървем от смесицата. Казвате няколко неща, които са добри, и силата започва да расте в живота ви, после казвате няколко негативни неща и тя намалява и се връща на нулата. Трябва постоянно да говорим това, което Бог казва. Въпросът не е да казваме всичко, което искаме да кажем, а да се научим да казваме това, което Бог казва. И колкото и невъзможно да ни се струва, когато прочитаме някое Божие обещание в словото, единственото, което Бог иска да чуе от нас, е: „Съгласен съм с Теб, Боже. Ако Ти казваш, че можеш да направиш това, тогава вярвам, че можеш да го направиш”. Може да е невъзможно за човека, но за Бог всичко е възможно. Трябва да се научим да се съгласяваме с Бог. Просто се захванете все по-надълбоко със собствената си уста. Няма полза само да слушате някой друг да го казва. Вие трябва да се научите да казвате това, което Бог казва, целият смисъл да чувате Божието слово е да се научите да казвате това, което Бог казва – словото на Бог в устата ви, изговорено на глас във вяра е най-могъщото ви оръжие срещу врага. Ако искате да сразите дявола, трябва да се научите да говорите словото. Не да говорите какво чувствате, не какво мислите, не какво хората ви казват, а Божието слово.

Всеки може да има Божиите обещания, изпълнени в живота му, ако се научи да се съгласява с Бог да прави това, което Бог му казва и да казва това, което Бог казва. Притчи 18:21 казва: „Сила за живот и смърт има в езика”.

Лука 1:11-19 – „И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захарий, като видя, смути се, и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето – ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.”

Нашите думи са изключително важни. С неверието, което проявяваме, неволно си навличаме проклятия. Ето – Захария загуби гласа си. Всичко в Библията е важно, но някои неща изпъкват. Силата на мислите ни е изключително важна, защото мислите ни стават думи. Трите области, на които хората откликват най-много са устата, умът и емоциите. Това са областите, които са склонни да ни създават доста неприятности. Умът е бойното поле – именно във вашите мисли сатана ви атакува. Библията казва, че от онова, което е в сърцето, в уми ви излиза през устата ви, затова естествено сатана иска да сложи погрешни мисли в ума ви с надеждата да кажете погрешни неща с устата си.

Лука 10:18 – „Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.”

Бог ни е екипирал отвътре в духа ни с всяко нещо, от което се нуждаем за победоносен живот. Когато сте новородени семето на Бог заживява във вас. Това означава, че в утробата си зачевате с всичко, което Бог представлява. Когато жената забременее, семето на съпругът й се посажда в утробата й и детето започва да расте, да се развива и след това се ражда. Същото става и когато приемем Христос. Семето на мир, семето на правда, семето на радостта – всичко идва при нас като семе. И когато го напояваме с Божието слово и позволяваме на Светия Дух да работи в живота ни, за да изкорени бурените от него като растем ли растем, едно след друго ние раждаме тези прекрасни неща, които Бог е вложил в живота ни и ги преживяваме на практика, а не като нещо, за което сме чели, но никога не сме изпитали. Ето защо дори не е нужно да се молите за мир – вие имате мир. Трябва да се молите Бог да ви научи как да ходите в мира, който имате. Не е нужно постоянно да се молим за нещо, което вече имаме. Трябва да започнем да го използваме. Ще се изумите колко по-различно ще се чувствате, ако само започнете да мислите и да говорите за това, което вече имате. Ще усещате сила, вместо да се въртите и да казвате: Нямам сила, нямам радост, нямам никакъв мир, никой не ме обича.

Силата на живота и смъртта е в езика. Можете да преобърнете бъдещето си като се научите да казвате това, което Бог казва.

И така, ние имаме сила, но къде е тя? Бог иска да освобождава тази сила все повече в живота ви. Той иска да преживявате все повече от тази сила. Бог иска да ходите в пълнотата на помазанието, което имате.

Яков 3:1-2 – „Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло”.

В общи линии той казва, че всеки, който може да овладее устата си, е развил зрял духовен характер. Колко каши сме забъркали в живота си с устата си – само защото сме искали да кажем това, което сме искали да кажем? И какво сте спечелили от това? Загубили сме приятели, загубили сме работа – всичко това е важно. Но най-важното е намесването в помазанието на Бог върху живота ви. Бог помазва своите хора за велики неща. За каквото и да сте помазани Бог иска да сте превъзходни с него. Ако си родител бъди чудесен родител; ако си бизнесмен, бъди чудесен шеф.

Помазанието на Бог има скъпа цена. Трябва да се плати цена, за да носите силно помазание върху живота си. Евангелието е безплатно. Присъствието на Светия Дух в живота ни е безплатно. Но ако искате да имате наистина силно присъствие на Бог в живота ви ще трябва да стоите на тесния път, а не на широкия, който води към погибел.

Не сме оправдани по благодат, но благодатта не е извинение да живеем немарливо. Благодатта оправдава грешниците, тя не оправдава греха. А има неща, които правим с устата си, и които определено попадат в категорията грях. Оплакването е грях. Библията казва, че когато се оплакваме отваряме вратата за врага в живота си.  А кой може да изкара и един ден без да се оплаче?

Всеки път когато говорим за някого неучтиво, критично или осъдително, коренът на това е гордост. Понеже не бихме го направили, ако не си мислехме, че сме по-добри от него.

Бог е този, който определя и слага дарбите в нас. Той никога не слага лоша дарба в никого. Всеки има особена дарба, предназначена за него и от тази дарба, ако й позволим да действа ние жънем ползата, ако ли не – ние губим благодатта за действието на тази дарба; жертваме мира и радостта, които ни принадлежат при действието с дарбата, която Бог е вложил в нас. Много християни жертват мира и радостта, които Бог иска да имат, понеже не действат в дарбата, която Той е поставил в тях. И това е просто трагедия, ужасно положение.

Вярвам, че всеки човек иска да действа или иска Божиите благословения, но вижда нещо в някой друг и пожелава онова, което Бог не е предвидил за него да бъде. И това само го прави нещастен и го държи нещастен. Затова приемете дарбата, която Бог ви е дал; не я захвърляйте. Приемете тази дарба и тогава ще и мира и радостта, и Божията благодат ще действа във вас, за да се подвизавате в това, което Той е определил за вас.

Снимката:

Захария понесе наказание за неверието си, остана ням 9 месеца до раждането на бебето му – великия Йоан Кръстител. Художник: Александър Иванов, 1824 г.