След публикацията „Едва оцелях в немска фабрика за разфасоване на прасета, превърната от поляци в концлагер…”: Гастарбайтери от Гоцеделчевско: Как може Герчев да изговори толкова празни приказки, немската асоциация AWO: За жалост написаното от Герчев е пълната истина

Публикацията „53-годишният гастарбайтер от Гоце Делчев Петър Герчев: Едва оцелях в немска фабрика за разфасоване на прасета, превърната от поляци в концлагер, единствените им думи бяха „Курво, спиш!” предизвика голям обществен интерес не само в България, но и сред българските емигранти в чужбина. В нея Петър Герчев описва потресаващи факти за отношението на полските му работодатели в Германия към българските работници и корупционните схеми, с които посредникът на полската фирма Живко Капчиков от Смолян прибирал неправомерно пари за транспорт, обработка на документи, превоз на багажите на гастарбайтерите от София до фабриката до Германия. Описано е унизителното отношение на полските работодатели към българите, тежките условия на работа и дискриминационното заплащане, при което вместо по 18 евро на час, както е за всички, българите получават по 4 евро.

По този повод в редакцията се получиха писма от българи от Гоцеделчевско, които работят в същата фабрика в Германия, и от немската асоциация AWO, която изцяло потвърждава изложеното от Петър Герчев и дори декларира, че нейни сътрудници многократно са съдействали на българи да получат парите си от българския посредник и заплатите от полските им работодатели. асоциация AWO потвърждава описаните от Герчев условия за работа, както и нечовешкото отношение на полските работодатели към българите във въпросната фирма.

Публикуваме с незначителни съкращения твърденията на двете страни.

Ето какво ни написаха работниците:

Откакто прочетохме статията на Петър Герчев, всеки ден с колегите си задаваме въпроса как може мъж на тая възраст да изговори толкова празни приказки. Преди да започне работа във въпросната фирма, всеки подписва трудов договор, който е на два езика – полски и български. Условията се обясняват още при подаване на молбите за работа, четеш какво пише и решаваш да подпишеш или не. Както всяка фирма, така и тази си има своите кусури. Колегите се шегуваме, че нашата фирма е като Централна гара, пътници много, но работници малко. Всяка седмица идват нови хора от България и от осем човека остава само по един. Никой не е карал  насила хората да работят, просто влизаш, слагат те на дадена позиция, ако се справяш ок, ако не, местят те на друга, докато ти намерят подходящото място и операция. Друг е въпросът, че някои хора работят само с устата, а ръцете ги ползват само за хранене”, пишат гастарбайтерите от Гоцеделчевско и допълват, че е много важно хората да знаят, че навсякъде се работи, но в Германия особено много се работи.

В същия дух са и думите на Байрам Гета

от гоцеделчевското село Корница:

”Мога да оспоря написаното от Петър Герчев. Как този Герчев, който дойде във фабриката за десетина дни, успя да се види с немските и полските управници лично, като той самият не знаеше на кой свят се намира и на кой Господ служи. Такива като него пишман гурбетчии много. Хората са го казали много точно – накарай мързеливия да работи, та да те научи на акъл. Аз и жена ми работим в същата фабрика вече 2 години. Както всяка фирма, и тази си има своите плюсове и минуси, но парите, които спечелих тук за 2 години, нашата Родина България не можа да ми ги осигури за 22 години. Аз в България бях 10 г. работодател, плащах на хората си заплати, на държавата данъци и за мене оставаха само главоболията. Заради такива като този господин „гурбетчията” се принудих да прекратя работата си в България, защото българинът гледа на другия само в канчето и му се иска, но не знае колко трябва да надроби в това канче, за да яде от него. Текезесето отдавна го няма. Тук имам съквартиранти от едно хаджидимовско село, които за 4 години без никакво образование и квалификация благодарение на въпросната фирма си построиха къща за повече от 60 000 евро и продължават да работят, а този Герчев, щом досега не се е научил да работи, няма и да се научи”, твърди в писмото си Байрам Гета.

Ето какво написаха сътрудниците от асоциацията AWO, сред които има и българи.

„Много хубаво ще е, ако наистина някой се заеме с описаното от Петър Герчев. Аз сама съм свидетел на много от всичките тези ситуации, в които нашите българи са тормозени по жесток начин. Лично вдигнах телефона и се разправях с въпросния български посредник и превозвач Живко Капчиков. Той ми отговори, че всеки, преди да замине, е предупреден в каква среда ще работи и какво ще го очаква тук, като ми даде обещание, че сам ще се свърже с полския шеф, за да може да променят по някакъв начин нещата. След този мой остър разговор с Капчиков мъжете, които поискаха помощ от нас, си получиха заплатите, но бяха задължени да напуснат на момента квартирите си. Имах щастието преди 3 години да започна и аз работа в същата фабрика, която е най-голямата в Европа за производство на свинско и телешко месо, но чрез немска фирма посредник. Сега вече съм доброволец в AWO – асоциация за подпомагане на емигрантите в Германия. Именно там се сблъсках с проблемите на българите, работещи чрез полската фирма в огромната фабрика. Всичко това е много жестоко и написаното от Герчев за жалост е пълната истина. Жалко е, че нашите политици не се интересуват как бедния народец се подлага на такова робство, за да може да изхрани семействата си.

Ние имаме намерение да изпратим в ЕС събраната при нас документация и информация на българите, които работят във въпросната фабрика, с настояване да им бъдат защитени човешките права, да се спре с експлоатацията и лошото отношение  на работодателите поляци, което се наблюдава основно към българските гастарбайтери. В крайна сметка тези хора са напуснали страната и семействата си, за да работят, да изкарват пари, да покриват банкови задължения, да издържат студенти и семейства и на фона на беднотията и липсата на работа и доходи в България – тежката работа, налаганите им военни порядки и циничното отношение на работодателите им е недопустимо”, заявяват сътрудниците от AWO. Те твърдят че в Германия има железни закони, които еднакво важат както за бедните работници, независимо дали са емигранти, или гастарбайтери, така и за богатите работодатели като полските собственици на въпросната фабрика.

Припомняме, че преди няколко дни в разтърсваща изповед пред в. «Вяра» 53-годишният Петър Герчев от Гоце Делчев заяви: „Не съм вярвал, че в 21-ви век могат да съществуват законни концлагери в Германия, които се управляват от полската и българската мафия. Добре че имах скътани от България 150 евро, които пазех за черни гурбетчийски дни и неволи, та успях да се прибера. Видяното, чутото и преживяното не може да се опише с думи”, твърди Герчев за въпросната фабрика, която се намира в германския град Реда Виденбург и по думите му била втора по големина в света за разфасоване на прасета и телета.

Според Герчев полската фирма, която унижавала българските гастарбайтери, се казвала „Камил и Милекс”, а българският й посредник била столичната транспортната фирма „Груп” със собственик Живко Капчиков от Смолян и фирма „Каролас” ООД, чрез която Капчиков урежда на поляците работна ръка от цяла България. Герчев твърди още, че във въпросната фабрика работят около 15 000 души от целия свят, от които над 5000 българи, включително и от Гоцеделчевско. „Българите дават рушвети по 150 евро на Живко Капчиков, за да ги извика и прати на работа по-бързо при поляците в Германия”, казва Герчев и призовава всички кандидат-гурбетчии, които са дали парите си за транспорт и обработка на документите на посредника Живко Капчиков, незабавно да си ги вземат обратно, защото, първо, нямат представа какво ги чака там, и второ, защото въпросните плащания се превеждат на посредниците от полските работодатели за всеки уреден от тях гастарбайтер.