Библейски притчи: Соломоновият съд: Цар Соломон към Господ: Не искам дълъг живот и богатство, а разумно сърце, за да съдя хората справедливо и да различавам добро и зло

Когато Соломон правилно присъди дете на една от две жени, спорещи за правото на майчинство, целия свят прозря Божията мъдрост в царя

Соломоновият съд е описан в Трета книга на царете в Стария завет на Библията. Тази история представя цар Соломон като съдник. Пред него е отнесен спор, по който той трябва да присъди дете на една от две жени, спорещи за правото на майчинство. Всяка от тях твърдяла, че е истинската майка на детето. Случаят изглеждал неразрешим, защото и двете жени били блудници, като бащата на детето бил неизвестен. И двете жени били родили приблизително по едно и също време, но едното от двете деца починало малко след раждането, което значело, че и двете жени имали родилни белези. По време на раждането и двете жени живеели в общ дом, като всяка твърдяла, че другата е отнела нейното дете, но понеже живеели заедно, нямало как да се докаже коя от двете е посегнала на чуждото дете. Свидетелските показания на жените се разминавали напълно, а нямало други свидетели по случая. Справедливото решение на спора изглеждало на пръв поглед невъзможно. Соломон обаче подходил нетрадиционно, с цел да засегне интуитивно най-тънката струна на майчиния инстинкт за самосъхранение. Ето и притчата:

3:5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона насън през нощта и рече Бог: Искай какво да ти дам.

3:6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.
3:7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}.

3:8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

3:9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ.

3:10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

3:11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие.

3:12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

3:13 А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство, и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

3:14 И ако ходиш в Моите пътища и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

3:15 И събуди се Соломон; и ето – бе сън. След това дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва все изгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

3:16 Тогава дойдоха при царя две блудници, та застанаха пред него.

3:17 И едната жена рече: О, господарю мой, аз и тая жена живеем в една къща и аз родих, като живеех с нея в къщата.

3:18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

3:19 И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала.

3:20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

3:21 И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

3:22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

3:23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

3:24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

3:25 И царят рече: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.

3:26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О, господарю мой, дай й живото дете и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое, разделете го.

3:27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете и недейте го убива, тя е майка му.

3:28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

 

Снимката

 

Соломоновият съд. Питър Паул Рубенс, 1617 г.