Отец Боян Саръев: Етнически конфликт в Гърмен и Рибново няма, той е религиозен, целта е да няма български дух

2014/март/30 | Filed under: Искам думата | Posted by: 4vlast-bg.com

Група хора тероризират цели села в Родопите, налагат исляма с икономически средства, закани, заплахи и политически методи, смята свещеникът

Боян Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в кв. „Симеоново”, София. През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Успение Богородично“ в град Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Номиниран е с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най-влиятелни личности по света. Православното духовно средище „Св. Успение Богородично“ в кв. “Гледка” – град Кърджали е изградено по инициатива на отец Боян Саръев, което да служи като стожер на християнството в Родопите. Негов преподавател по български език и литература е бил дупнишкият учител Петър Йорданов. Интервюто препечатваме от сайта frognews.bg.

– Отец Саръев, какъв е Вашият прочит на проблемите в селата Гърмен и Рибново?

–  Проблемите, които се нагнетяват в този край, живо ме интересуват и ги следя внимателно. Но за разлика от политиците, държавниците и някои медии аз не съм изненадан. Чрез исляма там се извършва потурчване, а Родопите са оставени на чужди интереси. Оказа се, че преди години привикването на Ахмед Башев, тогава квет на Гърмен, и учителя Мурад Бошнак на разпит в ДАНС раздразни ДПС и обособилите се вече мюсюлмански анклави в тези части на страната. Всичко това показва, че тази общност се чувства извън държавата, над нейните правила и норми и болезнено реагира на всеки опит да се провери как се спазват законите и правата на хората там. Ситуацията в Гърмен и Рибново е показателна и в друг аспект – държавата и институциите отново показаха своята слабост и безсилие.
– Някои анализатори опитаха да представят проблемите в Рибново и Гърмен като битови и личностни. Вие виждате ли по-дълбоки корени?
– Несериозно е да се говори за битови и личностни проблеми и така да се подменя истината. Този начин на работа не обслужва интересите на обществото. Аз не знам дали в този край става дума наистина за краен и радикален ислям, както се говори. Но едно е ясно – там съществува мюсюлманско насилие над населението от крайни фанатици. Група хора тероризират цели села, налагат с икономически средства, закани, заплахи и политически методи исляма. Целта им е едничка – да няма български дух и самосъзнание в тази планина и те да бъдат подменени с чуждо етническо и национално самосъзнание. Затова абсурдно е да се елементаризира конфликтът като битов или личностен. Това е фалшива маска, зад която се крие лицето на асимилаторска политика. Най-страшния ефект от този случай държавата и обществото тепърва ще изпитат на гърба си. За първи път хора с българско етническо и национално самосъзнание се противопоставиха на този религиозен тормоз, надигнаха глас за повече свобода и за светски правила. Но вместо защита проблемът им беше омаловажен от институциите, държавата се оказа срещу тях, политиците говореха неадекватно и само от призмата на запазване на собственото си статукво. Мрачната ми прогноза е, че това сигурно ще остане и последният порив за идентифициране на тези хора с българското.
– Как ще коментирате факта, че много политици, институции и дори медии говореха непрекъснато за етнически конфликт и напрежение?
–  Поредно доказателство за непознаване на проблемите, но това е твърде опасно. Категорично в случая и дума не може да става за етнически конфликт, защото няма слбъсък между етноси. Хората в този край са с български майчин език, етносът им е български, но изповядват масово исляма. Напрежението е религиозно, защото някои от тях искат да се чувстват атеисти, други да практикуват по-либерален ислям, а трети – друга религия. Отъждествяването обаче на религиозното с етническото самосъзнание не е случайно. И ако голяма част от българското общсетво прави грешката неволно или от незнание, то за ДПС и ислямистите това е осъзната тактика. Те открито проповядват и защитават тезата, че щом си мюсюлманин, значи си турчин.
– Приемате ли обясненията, че странното облекло на хората от тези села, несъвместимо със светския стил, е опит за търсене на общностна идентификация?
–  Това е поредна заблуда. Шалварите, яшмакът, фереджето, шаловете, такетата и т.н. са специфични знаци, които ислямът използва в облеклото. Те само подчертават изслямската идентичност и отделят тези хора от цивилизованото общество.
– Вашето Движение за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча” продължава ли мисията си в Родопите за приобщаване на българомохамеданите към християнството и българското етническо самосъзнание?
– Няма го вече този порив и подем, който се усещаше първите години след демокрацията. Сега сред тези хора властва страхът. Останах сам в тази борба, без подкрепата на държавата и институциите. Църквата също достатъчно не протегна своята ръка към потомците на българомохамеданите. Предстои държавата да загуби Родопите. Остава само личното самосъзнание – това ще е искрицата на надеждата.