Ако минният бос на „Ораново” спечели делото на втора инстанция, сметките на общината ще бъдат блокирани заради обезщетение в размер на 5 млн.лв.
Полицията в Перник е спуснала чадър над скандалния бизнесмен
Фирмата на Красимир Паргов „Меско ММ5“, която е извършвала сметосъбирането в община Радомир, е работила 2 г. без лиценз. Освен това е наела подизпълнител за 50 000 лв., което е вътрешен договор и е нарушение на закона, заяви кметът на общината Пламен Алексиев. Останалите 86 000 лв. от месечното плащане на общината към него шефът на сметопочистващата фирма си слагал в джоба. Градоначалникът разкри още, че предложил анекс на бизнесмена, но той отказал и анулирал договора. „В този случай според клауза от този договор той има право на обещетение в размер на близо 5 млн. лв. Което значи, че сметката на общината ще бъде запорирана, докато сумата не се изплати”, посочва Алексиев. Общината вече е осъдена на първа инстанция, а неточностите и грешките на съдийката от Радомирския районен съд са фрапиращи, смята кметът. Той е наел скъпа адвокатска кантора от столицата, която да защитава интересите на община Радомир. Ако загуби обаче, всички средства, които постъпват по тази сметка, трябва да се изплащат на Паргов. ”Съответно ние не можем да заплащаме на новата фирма и няма да има сметопочистване. Ще има запор върху сметките, само ще има бюджетни – няма да можем да участваме в проекти, няма да можем да се финансираме, да развиваме каквато и да било дейност, местните приходи за детските градини и средищните училища ще са прекратени…. Ще бъдат запорирани имотите до продажбите”, описа мрачната за общината перспектива Алексиев, ако Паргов спечели делото. Това е кметът, който на първата сесия на новия Общински съвет влиза със Самарското знаме в ръце. Пламен Алексиев точно като опълченец води люта битка срещу боса Красимир Паргов в защита интересите на общината. Може би случайно, а може би и с голяма доза чувство за хумор, сегашният кмет на Радомир е разположил две 122-милиметрови гаубици в центъра на с. Прибой, които с дулата си сочат точно в посока дома на Паргов.
– Г-н Алексиев, подехте борба за спасяване на община Радомир от непосилен дълг. Срещате ли разбиране от страна на радомирци?
– Многократно съм говорил за проблема, но никой не ми вярваше. В момента, в който го написаха във вестниците, тогава казаха: Алексиев, ти си прав. Което е обидно, защото аз не съм ги поръчал тези вестници, но те пишат моите неща. Обаче тогава съм прав, а когато трябваше да говоря за приоритети на общината, за незаконни сделки, за изключително негативен договор – никой не ми повярва. И сега ме дават на прокуратурата за договорите, че аз браня общината. Първо внесох отговор на питане на Василка Стоилова защо съм давал пари за адвокати да защитават общината по това дело. На което общината е ответник, не ищец.
– Може би заради това, че адвокатите са загубили делото на местно ниво.
– Не, те ме питат защо съм платил сумата, за да заведа делото.
– Каква сума платихте за адвокати?
– 93 000 за таксата и още други 93 000 лв. Това са минималните суми по закон, по претенциите на исковата молба.
– Кои са адвокатите?
– Иванов и Асенов от София. Това е кантората, която не е загубила нито едно дело за буклука. Аз неслучайно съм ги избрал. Те водят дела срещу община София за боклука, срещу община Казанлък, Бургас, офисът им е срещу мола на бул. „Стамболийски”. Аз си мисля, че богат човек няма да бъде подкупен. Така си мисля, може и да не е така.
– Защо загубихте делото на местно ниво?
– Съдията, която е прецизирала делото и е взела решението, можеше веднага да се произнесе, а не да се бави 4 месеца. Но тя удовлетворява напълно всичките искания на Паргов. Първо процесуално нарушение – разпитва Любомир Тасев, който е едноличен собственик на фирмата, като свидетел. Това е страшно нарушение. Второ – не входира жалбата на община Радомир и въобще тя не е защита към делото. Трето – не прилага документите, които общината представя – 8 документа. Тя не ги коментира изобщо. Работата на един съд е не да изброява документите, тя ги изброява, което е истината, но не ги коментира. Един деловодител може да ги изброи. Съдията трябва да ги коментира: има ли давност този срок, има ли лиценз, който е изтекъл, има ли непредставени документи…
– Има ли лиценз Паргов?
– Лицензът му е изтекъл и е оборен. Той работи без лиценз две години…
– Абсурд, но е истина! Две години по Закона за управление на отпадъците не си представя отчетите в РИОСВ. Той е задължен по Закона за управление на отпадъците, а аз съм длъжен като кмет да му ги изисквам тези документи. Той не ги представя… Входират искови молби, входират фактури за неизпълнение… Аз им ги изисквам с нотариална покана, но те казват, че са ги донесли в общината, но кметът не е бил на работа. Ние имаме електронно деловодство, за тяхно съжаление. Представяме в съда електронното деловодство, в което няма входирана преписка от тях, че представят документи. И съдията признава, че те са представили документи, т.е. това, което изисква община Радомир, е представено. Това е уникално! Процесуални нарушения точно 7. Продължаваме нататък – нямат документ, с който да представят какви количества са депонирани. Вие знаете, ние плащаме такса като община с регионално депо два пъти повече в РИОСВ. Това са суми, които се имат на поискване и може след това общината да ги употреби, но това не е сигурно кога ще стане.
– Колко време фирмата на Паргов е почиствала общината?
– От 2009 г.
– На каква цена и какво е било качеството на услугата?
– Услугата се извършва, без това да е упоменато в договора. Всеки един български съд, който гледа това дело, ще види, че в договора има нарушения по обществената поръчка. Защото се прави в края на 2008 г. – на 29 декември, провежда се с един-единствен кандидат през март 2009 г. Поръчката започва при 4-годишен договор, а завършва при 10-годишен. Сега, за информация на всички, договорите за почистване са за една година, не за десет години и са за 1/3 от сумата. Има договори, за които е заведено, но за съжаление е загубено и след това е прекратено. И аз имам две молби към Касационния съд да отвори делото, в което е описано как общината е купила съдовете на Паргов, как общината е плащала – започва се от 50 000, стига се до 90 000 и след това до 136 000 лв. В момента се чисти за 62 000 лв. Паргов има договор с ЕТ „Елка Иванова” да му чисти общината за 50 000. Значи от другите 136 000 разликата той ги прибира. И Касационният съд отказва съвсем законната ми молба да отвори делото. В тази молба има писмени показания на всички тия служители на общината, които описват как са се случили нещата. Още повече, че идвайки в общината, наследявам 3 млн. лв. дефицит. Общината не е в състояние да изплати такъв договор, затова предлагам анекс към него, който той ми отказва и започва делото. Защото е нормално да се чисти за това, което може да се плаща. Не е нормало да се сключи договор за нещо, което не можеш да платиш. Даже е подсъдимо според мен. Как можеш да сключиш договор и да подведеш изпълнителя, че можеш да платиш такава сума.
Аз съм отличникът на общината. Преди това е събирано по 740 000, 760 000 лв, а аз съм събрал 1 млн. и съм ги дал на Паргов първата година, когато дойдох, а той не е доволен от това. Изпълнявам старите фактури преди мен. И се оказва, че той може да съди по всяко време общината за тоя 10-годишен договор за цялата сума с неустойка, независимо че общината е платила за 5 години. Така той ни съди. Това е уникално като изпълнение на договор. То си има член от закона, в който се казва – за умишлено съставен некоректен договор в полза само на едната от страните, не на възложителя, а на изпълнителя, трябва да има наказателна отговорност и то е доказано – общината не е възможно да плати такава сума.
– Той ли ви даде на прокуратурата?
– Той не ме е дал на прокуратурата, а общинските съветници, които искат да отговорям пред прокуратурата защо още се боря с Паргов и защо плащам на адвокатска фирма такива суми общината да бъде ответник.
– Кои са тези съветници?
– За съжаление прокуратурата не ми казва кои са, но аз официално имам отговор на Василка Стоилова защо водя тези дела. Второ – внесъл съм докладна по тяхно искане в Общинския съвет, в която давам всички тези документи – дали е възложена поръчката, дали имам договор, дали е законно, дали е върху сумата… – защо водя тези дела. И на практика всички виждат, че откакто общината не изплаща тези суми по договора със сметосъбирането, има пари и за осветление, и за отопление, и за газификация, и за детски градини…
– Защо вие не го дадохте на прокуратурата?
– Защото той прекрати договора. Общината не е ищец, а ответник. При положение че аз му поисках документи, които е длъжен по Закона за управление на отпадъците да представи надлежно в общината, той не ги представи, прекрати договора, изтегли кофите, прекрати дейността сметосъбиране и сметоизвозване…
– На какво основание заведе дело?
– На основанието, че не му е изплатена сумата по договора. А старото ръководство оставяше винаги по 10 неплатени фактури. Това, което му искам, не го представя, а то си го има – виновно неизпълнение на договор. Той не го е изпълнил, защото не ми показва количество, вида на отпадъка, както е по Закона за управление на отпадъците, не представя документите. Той на практика е с два акта от РИОСВ, защото не си е изпълнил нареждането по закона и му се отнема лицензът съвсем нормално. И аз не мога да допусна примерно при неизпълнение на договор, при несъбиране на отпадък – има винаги рискове от нерегламентирани сметища, от разпространение на зарази, отравяне на вода и на така наречените отточни води.
– Значи той е чистил за 136 000, което е…
– Което е почти наполовина. Освен това той е чистил с подизпълнител за 50 000 лв. с ЕТ „Елка Иванова”. Няма право да предоставя дейността на трето лице. Имам го като доказателство, но Касационният съд не иска да отвори делото и да представи документите.
– Ако вашите опасения, не дай Боже, се сбъднат, какви ще са последиците върху общината, от какво ще се лишите, ще има ли съкращения? Кой ще пострада?
– Общинската администрация е на бюджет. Но всички местни приходи пострадват, защото… Ако се спази законът, нещата са следните – всички средства, които се събират по тази сметка, трябва да се изплащат по съответното дело. Съответно ние не можем да заплащаме на новата фирма. Съответно няма да има сметопочистване. Ще има запор върху сметките, само ще има бюджетни – не ще можем да участваме в проекти, не можем да се финансираме, не можем да развиваме никаква дейност, местните приходи за детските градини и средищните училища ще са прекратени и ще плащаме на Паргов. Ще запорира имотите до продажбите, това е негативната страна, само че няма да го допуснем.
– Какво смятате да предприемете? Вижда се, че се оказва натиск, съветниците ви дават на прокурор, може да се очаква и протест пред прозорците.
– Имахме вече такъв митинг – на всички работници плюс общинските съветници, плюс бившия кмет, плюс бившата заместник-кметица. Аз бях сам…
– Кога се случи това?
– Веднага след прекратяване на договора. Целта бе следната – да се види кои ще излязат срещу общината. Не че аз не мога да събера 200 човека. Това, което ще се случи – ще има гражданско неподчинение, второто – ще прехвърля в друго дружество всички имоти на общината, които да са извън периметъра на съдебни искове. Трето – ще плащам толкова, колкото да поддържам сметката и погасителния план.
– Значи има изход от ситуацията. А има и Страсбург.
– Не ми се иска такава продължителност на делото…
– А кой е пуснал чадър над него?
– Според мен полицията.
– Кой, РПУ – Перник ли?
– Да, на практика това са нещата, които не се случват. Защото някои от протестиращите заявиха: Алексиев затвори мелница „Струма”. Значи тия работници от мелница „Струма” се оказва, че общината ги издържа, а мелницата има съвсем друг предмет на дейност, няма сметосъбиране. Значи фирмите на Паргов се издържат от разликата между истинската стойност на услугата и това, което му плаща общината, за да съкрати той работниците и да ги изкара на протест. И мелница „Струма” е затворена в момента по моя вина, защото съм прекратил договора за сметосъбиране. Какво има общо мелница „Струма” със сметосъбирането, бих попитал.
– Това е частна фирма, не общинска.
– Това ми се вменява… Още повече че петте фирми на Паргов на територията на общината не са си платили данъчните задължения към общината.
– Кои са тези фирми?
– Едната е „Балкан”, „Меско”, „Друган” – нищо не са внели. Стигаме пак до съд, до изразходване на общински средства.
– Коя е тази политическа партия, която стои здраво зад гърба на Паргов?
– Сега се оказва, че нещата са свързани. Един човек, който е имал в екипите си бивши министри и развива дейност на територията на цялата страна, който е изкупил земите, на бившите ТКЗС-та, който е изкупил животните… Значи това не може да бъде случайно – държавата трябваше да провери прозхода на средствата. Както може всеки да бъде проверен, така и него да провери…
– Кой е тоя човек?
– „Добрич Мел” е една много известна фирма, която е притежател и на Добруджанска банка. Държавата следваше да провери източниците на средства на финансиране на Паргов. Той не се крие. Държавата не му задава съответните въпроси, той не си доказва произхода на средства. Ето, мина „Ораново”. В процеса на всичкото му управление – 8 смъртни случая.
– Той невинен!
– Инспекцията по труда установява, че той спазва закона и всичко е нормално, от което пък произтичат много въпроси: Как така всичко е нормално, пък има срутвания!? Щом се срутва мината, значи не е трябвало да се влиза вътре. Това са неща, които отдавна трябваше да ясни – както един дребен стопанин, който има земеделска земя и отговаря пред закона, както един дребен търговец, който, ако не си плати задълженията, общината няма да му даде една елементарна скица, така трябваше и този човек, който, като не си плаща задълженията, съответно да не получава лиценз.
– На коя партия е член той – на БСП или на АБВ?
– Не ми е в работата и не мога да кажа.
– Вие защо сте се изправили срещу него, преди да станете кмет?
– Защото всички ми обясняваха, че договорите му са железни, че е винаги прав и може да смачка всеки…
– И го победихте?
– Не.
– Имате една победа – неговият кандидат за кмет не успя, така ли?
– Да.
– От БСП ли беше той?
– Да, но подкрепен на втория тур от всички. От земеделци, от РЗС, от Съпротива, от бизнеса на Радомир
– И вие ги бихте. Знаете, че в момента Паргов има проблеми със здравето?
– Пишеше за това, но в личен план той не ме интересува. Можеше напълно нормално – това, което предложих – да се направи анекс към договора. Аз съм разговарял с него – предложих му следния вариант, за да не се стига до такива рискови ситуации… Аз не исках да рискувам общината, исках да се анексира договорът и действително да се заплаща услугата, която се потребява. Не беше съгласен, постави условия, които граничат с някакви условности в частния бизнес…
– Какво му пожелавате?
– Да оздравее като проумее, че общината не е негова. Тя е на всички хора. Тези фирми, които дълго време са ползвали и са печелили от тая община, би трябвало да кажат: благодаря на общината, ние достатъчно спечелихме от нея.
* * *
– Г-н Алексиев, какви са перспективите пред общината? Какви проекти спечелихте през последната година, каква част от тях реализирахте, какво да очакват хората на Радомир?
– Общината има за първи път на сметището изграден ПУП. Има сметище за строителни отпадъци, има нерегламентирано сметище, има сметище, което се управлява. Не като по времето на Паргов – без газоотводна инсталация, без ограда. Преди време ние гасихме две седмици това депо, което на практика е неуправляемо, а са си получавали парите. Следващото нещо – ремонтирали сме всички училищни сгради – с енергийна ефективност, както и всички обществени сгради – общо три детските градини, две училища, храмове и болнични заведения.
– Общината е като дворец, вие ли я направихте такава?
– Не! Ние направихме така, че да потребява малко енергия, да има повече работи и достъпност – за пръв път има екрани, за пръв път има информация, за пръв път всеки човек може да получи достоверна информация за това какви са задълженията му и какви са правата му. Няма никакъв проблем човек да влезе във всеки отдел, във всяка публикация и всеки договор и да го разгледа. Не ми се иска да казвам какви бяха предизборните обещания.
– Изпълнихте ли ги?
– От четири – три, едно остава.
– Колко нови работни места открихте за сметопочистване?
– Имаме фирма, която изработва уникални бетонни блокове, които са с лиценз и се монтират в Холандия за диги, преградни стени. Това е „Метал стил” – добра фирма, която се стреми да създава нови работни места, строи и нови халета.
– А какво не сте изпълнили?
– Да имаме здравно обслужване – поне 7 места за диагностика и за 76-часово лечение са ни нужни. Опитахме се да направим здравен център към болница „Рахила Ангелова” в Перник. Всички други общински болници в областта са закрити. Постарахме да имаме линейка. Имаме нов център в Старо село, оборудвани кабинети, но не получихме разрешение от здравното министерство и финансиране съответно, за да разкрием лекарските места. Община Радомир е по-голяма от община Перник като територия – 32 населени места и за да мине линейката от Дрен до Байкал, са нужни 2 часа. Затова искам в Старо село да има такъв център, който да поеме спешните повиквания и в поликлиниката в Радомир – да бъдат разкрити тия здравни кабинети. Постарахме се да оправим рентгена, асаньора, да осигурим достъпност за хора, които са с увреждания, да направим паркинг. За целта изнудих Паргов да го построи със собствени средства…
– Как така?
– Той изпрати хора, машини, но не го асфалтира. Сега паркингът е обезопасен с бордюри..
– Затворени ли са вратите за вас сега?
– Да, напълно са затворени, не зазидани обаче, защото си има законови начини – едно от нещата, които работят, е Националното сдружение на общините, Регионалният съвет за развитие. По мое настояване съветът бе свикан на извънредна сесия в Благоевград, на която съответните зам.-министри и ръководителите на управляващи органи да дадат отговори на нашите въпроси. Защото в Регионалния съвет за развитие на Югозападна България има хора, които искат общините да вървят напред. Искаме достъп до Европа, искаме нормални отговори от нашите министри – не може на заседанието да присъстват експерти, които не могат да ни дадат отговори на въпросите, не могат да дадат методиката, по която са оценили проектите за региони в растеж, не могат да кажат защо националната мрежа не може да се отвори на запад, където е Европа и където ние всички искаме да бъдем. Защо трябва да се изготвят проекти, свързани само с малцинствени области, защо трябва да се възлагат проекти, които никога няма да бъдат осъществени, защо трябва да имаме стратегия, която да не отговаря на нуждите на съответните общини и на това, което имаме като потенциал – обученост, професионална квалификация? Ние сме правили срещи с работодатели, с училища, с родители и знаем какви са необходимостите. Така че не е нормално да задаваме въпроси отпреди три сесии и да нямаме отговори.
– Какъв е потенциалът на Радомир, какви нови работни места биха могли да се развият по европейски проекти, например?
– Ами започваме трите проекта, които трябва да работят в общината – това е водният цикъл, включващ Радомир, Дрен, Долна Диканя, Извор, Друган, Старо село, Друган. По него винаги могат да работят около 100 човека. Сега защитихме ОВОС на генералния план за развитие на летище София-запад, което е в с. Кондофрей, на 7 км от Радомир, 135 човека трябва да започнат работа там от август. Съответно кандидатствахме и ни предоставиха територията на бившето военно поделение, което е 160 дка, имаме съответните инвестиционни намерения, направили сме оценка на риска, да го обслужим с газ, вода и канализация, а това прави атрактивен обекта, защото е в ЦГЧ. Финансирано е в миналия програмен период изграждането на високоскоростна отсечка Радомир-София на жп линията. Идейният проект е направен и платен, крачката до работния проект е малка. Това означава, че с една спирка нашите хора могат да стигнат до Централна гара в София и до метрото. Всички инвеститори могат да дойдат в Радомир, което значи достъпност. Друго – предоставяме за обработка 250 дка земеделска земя – имаме два конкурса, имаме инвестиции – нашите земеделци имат 9 млн. и половина субсидии всяка година. Това означава пари, които влизат в общината. Съответно искаме да направим с помощта на Националния съвет на общините и Сдружението на общините София–център, това са общините, които граничат със столицата, транспортна схема, и пак става въпрос за достъпност. Искаме да регламентираме всички транспорти, които отиват към София. Искаме да имаме достъп до паркоместа и нашите хода да са сигурни, че в съответния час ще бъдат на работите си места. Крайно време е да бъдем в англомерацията София – Перник – Радомир. Тя съществува, но не е призната.
– Какво ражда земята в Радомирско?
– За периода 1985-1995 г. посевното жито е добивано при нас. Имаме уникални язовири, които могат да напояват земите. Това, което се помогна по времето на ГЕРБ – да не се разрушат хидромелиоративните съоръжения при яз. „Долна Диканя”. С помощта на фирмата, която изгради магистрала „Струма”, те бяха възстановени и действат..
– Точна фирма!
– Да, с лек напън на 30 трактора. Тази земя е уникална…
– Има ли кандидати да я обработват?
– Има, сега ще проведем търгове. За наши производители има преференциални цени по 2 лв, за всички други това е търг – колкото наддадат.
Радомирецът Никола Корчев донася Самарското знаме в града, предава го на княза срещу изграждане на арка на победата
За опълченците от Радомир се споменава, че са 28, но това не е вярно – били са 62-ма. Това са хора, които са подценявани в историята на България. На практика опълченските дружини са спечелили сражението на Шипка с Божията помощ, защото на 13 август е имало лунно затъмнение. Никой не ни е подарил свободата. Това са били изключително обучени юнаци, обурудвани с оръжие и боеприпаси, които са се били поне десетина години по балканите, участвали са в легиите, участвали са в битките в Унгария, в сраженията с турците в Сърбия и т.н.
Никола Корчев е изключителен човек – последният знаменосец на Самарското знаме. 5 човека загиват, носейки знамето. Никола Корчев взема знамето и не загива. Той спасява знамето. Уникален мъж, 2 метра висок. Това е първият машинист на линията Русе – Бяла.
В книгата на проф. Фърков за опълченците от община Радомир е описано – това е началото на българската земска войска. Никола Корчев донася Самарското знаме в Радомир. Първата казарма е в Радомир, а не в Шумен. Правят първата дружина тук, обучават се младежите. На петата година княз Батемберг иска знамето – Н. Корчев му отговаря: „Ще направиш нещо за Радомир и тогава ще получиш знамето. Това е светиня!” Князът прави арката. Това една от малкото арки – арката е знак за победата. Тогава предават знамето и то се съхранява в София. Опълченците на практика са бариерата, спряла съединяването на двете части на Османската империя. Ако това бе станало, щяха да ни победят. Защото те ни бият в Стара Загора въпреки подвизите ни. Бият ни и при Плевен въпреки героизма на руснаците и Столетов. Турците са имали много добра разузнавателна част. Всички генерали на Османската империя са завършили в Англия – специално обучени, грамотни, тактика, снаряжение. Те правят проучване и разбират, че руската войска пази Хаинбоаз и Петрохан. Най-труднодостъпният проход е Шипка и руснаците, понеже не мислят, възлагат на опълчението да пази Шипка. Те са имали данни, че няма как турците да атакуват Шипка. Но турците са много добре подготвени и атакуват точно този проход. За голям късмет се случва лунното затъмнение на 13 август, при което се получава полумесец. Турците го тълкуват като знак, който им праща Аллах и те не трябва да атакуват. Те са много силно вярващи. Примиряват се, слизат надолу и решават да защитават София и Пловдив, които после предават почти без бой. Имало един грамотен генерал – Тотлебен, който спира водата на Плевен и само по този начин ги уморява, а не като Скобелев – да атакува и да дават хиляди жертви. Редутите при Плевен не могат да бъдат превзети по нормален начин. Трябва тактика. Тотлебен отрязва цялата водоснабдителна система и те измират от болести и глад и се предават. Не са победени, просто се предават. И от тук нататък се говори за успехите на руската армия, но успехите са на българското опълчение.
Снимките:
1 Пламен Алексиев
2 Красимир Паргов
3 Протест срещу Паргов
4 ОбС Радомир
5 Пламен Алексиев със Самарското знаме
6 Никола Корчев