Поход за поклонници и авантюристи на един хвърлей място от България: ОбС шефът на Кюстендил Иван Андонов прави туристическа пропаганда в центъра на Ниш, историкът Ангел Джонев намери уникален надпис на самоковски зографи в Суковския манастир

Над 300 бизнесмени, учени и журналисти си дадоха среща в ски център „Стара планина” край 300-хилядния сръбски град

 Ракия като циганска целувка пиха българите във фолклорния комплекс на ловец №1 на Сърбия Александър Прокопович, той призна: Аз съществувам само и благодарение на българските туристи

Журналистът на БНТ Коста Филипов от Петрич пя „Кажи ми ти знаеш ли да любиш”

Генералният консул Атанас Кръстин: В Ниш е пълно с българи, а за Нова година дойдоха 40 000 нашенци

Главният експерт на музея в Кюстендил Венета Милушева възкликна: Тайнства, давност, легенди, добри стопани, прекрасна и обилна храна, та чак грехота, толкова е хубаво!

Председателят на Общинския съвет в Кюстендил Иван Андонов раздаде туристически брошури в центъра на Ниш заедно с културтрегери от Града под Хисарлъка. Така той показа нагледно как трябва да се работи за развитието на туризма и популяризирането на красотите на родния край. Два часа по-късно историкът от кюстендилския музей Ангел Джонев намери уникален надпис на тавана точно над входа на Суковския манастир. Там бяха записани имената на самоковските майстори, изографисали манастира през 1869 година.

„Самоковци да дойдат и да видят, да почерпят гордост”, каза вдъхновен кюстендилският историк. Така се разбра, че иконописци от самоковската школа са изографисали стени на храма, а две от фреските са уникални и не се срещат никъде другаде. Това са „Божията майка с криле”, а другата е на св. Христофор, изобразен с човешко тяло и кучешка глава. Поверието е, че ако на място се разглеждат тайните на фреските, ще се предпазите от злини, а късметът става постоянен спътник. Шефът на музея в Кюстендил Валентин Дебочички подчерта, че тези земи са свързани органично с българската история. Всичко това и още много други интересни моменти се случиха по време на четиридневно пътуване по проект „Преоткриване: „Журналистически гледни точки към културно-историческото наследство и природни забележителности в южния граничен район на България и Сърбия“, който е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Сърбия. В групата бяха включени журналисти от София, Кюстендил, Дупница и Самоков, както и културни дейци и музейни работници. Водачи бяха Таня Мангалакова и Динко Драганов от журналистическото сдружение „Балкански форум“. Целта е хората да разберат колко красота има около нас, и то не на висока цена, целта е българите да пътуват, за да се отприщи творческият потенциал у всеки един, човек се зарежда и съживява, когато е на път, когато среща нови хора, това е смисълът, подчерта Драганов, който по общо мнение напълно осъществи мисията.

Суковският манастир е съвсем близо до границата. Легендата за него разказва, че през 1857 г. на мястото, където днес се издигат храмът и останалите манастирски сгради, имало пасище и ливади. На един от пастирите – Вельо, Божията майка се явила три пъти насън и му наредила да копае, като му посочила мястото. Овчарят копал и намерил икона и кандило. Така започва легендата за Суковския манастир. Самият Вельо станал монах, а в черквата и до днес се пази мумифицирана му глава, поставена в миниатюрен саркофаг, разказа директорът на Кюстендилския музей Валентин Дебочички. Според вярващите мощите на Вельо имат целебна сила.

Изключително живописно място се оказа Погановският манастир, чиято история е свързана с България. Градежът на манастира започва Константин Деян, женен за дъщерята на българския цар Иван Александър, през 1393 година. След смъртта им тяхната дъщеря Елена, която пък била омъжена за византийския император Михаил Палеолог, продължила делото му. Тя дарява най-хубавата икона от края на 15-и век на манастира, която в момента се намира в храм-паметника „Св. Александър Невски” – двустранна икона на св. Богородица Катафиги, уточни водачът на групата Динко Драганов.

Манастирът се намира на левия бряг на река Ерма в полите на живописно ждрело. То изпълва с усещане за величие, за епохални времена и навява на мисълта, че е спасило манастира от турските нашественици.

В Ниш се влюбиха всички туристи без изключение. И това не е измислица. Това е родното място на император Константин. Според кмета на Ниш Зоран Перешич този град е вторият по останки от Римската империя след Рим. Ниш е родното място на 19 римски императори, в момента в него живеят около 300 000 души.

Цените не са фрапиращо различни от тези в България. Кафето върви по 100 динара, което е около 1,50-1,70 лв. и на повечето места е турско. В магазините цените са като у нас, даже и по-ниски. Навсякъде в Сърбия може да видите знаци за забранено паркиране и престой, а точно отдолу под тях и надпис „И на тротоара“, има и говорещи светофари.

В археологическата зала на Народния музей ни посрещна генералният консул на България Атанас Кръстин. Той шашна групата с новината, че в Ниш е пълно с българи, а за Нова година българските гости в Ниш били 40 000 души. „Работи се активно по магистралата и съвсем скоро разстоянието от Ниш до София ще се изминава точно за 1 час”, каза Кръстин. Музеят пази много експонати, които представят една част от историческото и цивилизационно развитие на Ниш. При археологически разкопки на обекти от праисторически времена, които са на няколко хиляди години, са намерени артефакти от периода на римското владичество като римски монети (от периода I – V век), статуи, надгробни паметници, части от стена на храм, останки от Медиана, средновековни бижута, каменни икони и кръстове и др. Тук са изложени уникални произведения на изкуството и скулптурата, както и копие от портрет на император Константин, скулптура на Юпитер на престола и портрет на византийската императрица Теодора Еуфемия.

 

Някак си по български се усещам тук. Хем чужбина, хем като у нас. Такава е Сърбия. Тайнствена и приятелска, различна и позната, многообразна и запомняща се. И всичко това – на една ръка разстояние, обобщи цялата истина главният експерт на музея в Кюстендил Виолета Милушева.

Сърбия е на един хвърлей разстояние. И затова я чувстваме позната, дори и никога да не сме я посещавали. Понякога не се сещаме, че можем да я посетим, и то само с лична карта. Дори не си представяме какви интересни места се крият  тук. И то под носа ни – на някакви си стотина километра, отбеляза със задоволство журналистът от БНТ Коста Филипов, който е роден в Петрич. Оказа се, че освен да владее перото и словото, Коста Филипов е гласовит певец. Той изпя безупречно вечния шлагер „Кажи ми ти знаеш ли да любиш” по време на кафе паузата в комплекс „Стара планина”. Там се състоя семинар с участието на ректори, професори, преподаватели, бизнесмени и журналисти. Общо над 300 души взеха участие по темата „Управление, наблюдение и промотиране на туристическия потенциал на Стара планина”. Красотата и величието на Стара планина са безмерни, подчерта един от организаторите – професор д-р Ванче Бойков.

Групата се изправи и пред един от култовите паметници в Ниш, създаден в резултат на една велика битка за Чегар. В битката на хълма Чегар загиват около 4000 сърби и двойно повече турци, но въпреки това турците побеждават. По нареждане на нишкия Хуршид паша се събират главите на убитите сръбски войници и от черепите им е направена кула, каза уредникът Селомир Маркович.

Този страшен паметник е построен на пътя към Константинопол като предупреждение за тези, които вдигат въстание срещу Османската империя. От запис, датиращ от 19-и век, се разбира, че кулата се издига на височина от 4.5 метра, представлява квадрат със страна 4 метра, а от четирите страни на кулата има общо 56 реда, като на всеки ред са зазидани по 17 черепа. Кулата е изградена от общо 952 черепа. С течение на времето повечето от тях са изчезнали или повредени.

През 1938 г. е построен параклис, за да защити кулата от черепи от разпадане. Същата година в предната част на входната врата е поставен бюст на Стеван Синделич, изработен от скулптора Стеван Милетич и бронзова плоча с надпис, оставен от известния френски поет Ламартин. Той оставя посланието „Нека сърбите пазят този паметник. Той ще учи децата им за стойността на независимостта на една нация и ще показва цената, платена от дедите им”.

 

Интересно място е и Нишката крепост, затова въпреки поройния дъжд, мокри до кости, стигнахме и до нея, като използвахме за случая и подземен път. Ангел Джонев се бори с бурята с китайски чадър и даже подслони любезно една от най-неподготвените за лошите метеорологични условия дама от групата. Нишката крепост представлява комплекс – паметник на културата, и е разположена в централната част на града. Построена е като турско укрепление през първите десетилетия на 18-и век, точно в периода от 1719 г. до 1723 г. Известна е като един от най-добре запазените паметници от този вид на Балканите, построена върху руините на древни византийски и средновековни укрепления. Крепостта заема площ от над 22 хектара, има многоъгълна форма с осем бастион тераси и четири големи порти. Стената е с дължина 2100 м и се издига на височина 8 метра, разясни под облаци от дъжд и светкавици страстният кюстендилски историк.

Най-голямата веселба падна във фолклорния комплекс на ловец №1 на Сърбия Александър Прокопович. Той се намира в село Сръна, на 130 км от София, и носи името Етно село. При Сашо е истинска наслада, защото той и персоналът му са самата доброта и всеотдайност. Тук ястията се услаждат на всички, защото са приготвени и с много любов, а продуктите са от личното стопанство на Сашо, както го наричат свойски всички, които го познават. При него се разкриват невероятни възможности за туристите да разнообразят трапезата си, като вкусят от местната кухня и атмосфера, но и да се насладят на красотата на местния пейзаж. В прегръдката на етнокомплекса пътешествениците се насладиха на вкусни блюда от дивеч, агнешко по манастирски, шопски мекици, вити баници. Любителите на силните усещания могат да се поддадат на изкушението и да пробват местната ракия, казват, че усещането било като от циганска целувка.

А духът на Балканите се усеща най-добре чрез фолклора. Сашо е събрал всички инструменти и носии на прабабите и прадядовците по тези земи, построил е великолепни камини, така поддържа фолклорния дух жив и неугасим и радва гостите с безброй изненади. „Аз съществувам само и благодарение на българските туристи, те ме обичат и аз тях, защото искам всеки гост да бъде мой приятел в живота”, каза Сашо и се прекръсти от благодарност и обич към Бог и добрата съседка България.

Снимките:
1 Главният редактор на в. „Вяра” Лидия Павлова с генералния консул на България в Сърбия Атанас Кръстин се разбраха да насърчават взаимно изгодното сътрудничество между двете държави

2 Водачите Венета Милушева, Валентин Дебочички и Динко Драганов

3 ОбС шефът на Кюстендил Иван Андонов, раздава брошури в центъра на Ниш.

4 Историкът Ангел Джонев от Кюстендил, журналистът на БНТ Коста Филипов от Петрич и групата в етноресторанта в село Сръна.

5 Главният редактор Лидия Павлова със собственика на етнокомплекса Сашо

6 Селомир Маркович разказва за славната битка при Чергар.

7 Групата бе посрещната в Ниш от генералния консул на България Атанас Кръстин (в средата).

8 и 9 Кадри от семинара

10 Ангел Джонев и Коста Филипов откриха на таван в Суковския манастир уникален надпис.

11 Проф. д-р Ванче Бойков и ректорът на Международното висше бизнес училище.