Съпругата ми Светлана три пъти ми спасява живота, споделя трудноподвижният мъж
Никой не помага на инвалидите. Те са онеправдани и забравени. Това заяви с болка 63-годишният Стефан Лангов от Благоевград, който е инвалид 95% първа група, без чужда помощ. Той много се надявал да получи дърва за зимата и някакви неща от първа необходимост. Това обаче не се случило.
От социалните служби му отговорили, че с 205 лв. пенсия не може да попадне в графата за подпомагане. Съпругата му Светлана е шивачка и получавала около 300 лв. Парите обаче не им достигали.
”Всеки месец отделям по 60 лв. за лекарства, ток пращам 30-40 лв., но много го пестя. Купих си газов котлон, та да излиза по-евтино”, обяснява Лангов. Със съпругата му живеят в общинско жилище и всеки месец плащат наем по 12,80 лв.
Преди 18 години Стефан Лангов получил инсулт в Коми. Един месец лежал в болницата в Усогорск. Оттогава е трудноподвижен, помага си при ходенето с бастун. Въпреки болката и трудностите не се предава и не мрънка. Стиска зъби и продължава живота напред. Преди няколко месеца направили операция от дискова херния на съпругата му. Три месеца била в болнични, тъй като не е била в състояние да работи. Предписали и да ходи на санаториум, но парите все не достигали.
„Благодарен съм много на съпругата ми Светлана, три пъти ми спасява живота”, споделя Лангов. Съпругата му е рускиня и с нея имат 24 години съвместен живот. От брака нямат деца. Лангов има две деца от първия си брак, дъщеря и син, но те поели техния си път в живота.
Много често Стефан Лангов се отбива на раздумка в благоевградското кафе ECLIPSE и искрено благодари за оказаната му помощ и доброто сърце на учредителите на Сдружение „Доброта” Димитър и Георги Димитрови.
Снимката: Стефан Лангов