Треньорът на златния медалист от Световната купа в Сегед Добромир Радев – Кирил Чакъров: Добри има много воля, постоянен е, а неговите родители го подкрепят изцяло

Казарма днес нямаме, единствено спортът може да възпита децата за живота

След златния медал на Кирил Милов на европейското първенство по борба в Самоков, Дупница отново има повод за гордост. Преди няколко дни Доброслав Радев от Боен клуб „Марек” спечели златен медал в категория до 52 кг от Световната купа по кикбокс в Унгария. С добро разузнаване и правилна тактика 13-годишният боец победи на финала представителя на Словакия. Турнирът е изключително престижен, като събра над 500 участници от цял свят. В Сегед Доброслав Радев бе заедно с треньора в дупнишкия боен клуб Кирил Чакъров. Това бе и поводът да разговаряме с неговия треньор Кирил Чакъров. Доброслав Радев е петкратен републикански шампион по кикбокс. Ученик е в СОУ „Св. Паисий Хилендарски” в Дупница, тази есен ще учи в 8. клас в паралелка по информатика.

 

– Г-н Чакъров, очаквахте ли този успех?

– Мога да заявя, че на състезание винаги тръгваме за златото. Вярвах, че нашият състезател Доброслав Радев ще спечели първото място. За някои се струваше невероятно, но аз познавам Добри от 6 години и знам, че никога няма да ме подведе.

– Как оценявате конкуренцията на турнира?

– Конкуренцията в Сегед бе жестока. Руската делегация наброяваше 200 души, казахстанците бяха над 100. Бяха събрани най-силните кикбоксьори в света, дори представители на ЮАР. В Русия например имат в категориите по 30 човека, страшен бой е там. Те идват тук едва ли не на екскурзия… Вземат почти всички призови места, руснаци, казахстанци, украинци, които сега може би заради събитията там ги нямаше.

– Тежка ли беше категорията на Добромир?

– В категорията на Добри се пуснаха 16 състезатели, като жребият за първия мач не бе благосклонен, тъй като нашето момче трябваше да излезе срещу представител на домакините от Унгария. “Стратегията ни бе “всичко или нищо”. Защото знаете, че у дома и стените помагат, а и съдиите. Хвърлихме се да го отнесем без да даваме повод на реферите да решат мача. Така и стана. Доброслав не даде на опонента си да нанесе нито един удар, докато към него полетя “дъжд от куршуми” и унгарецът с мъка изкара мача”. Във втората среща Добри Радев се справи с боец от Полша, която се слави със силна школа, но той игра със самочувствие и без напрежение го победи. После преодоля кикбоксьор от ЮАР. На финала съперник на Доброслав бе представител на Словакия, като отново доброто разузнаване и правилната тактика се оказаха ключ към успеха. Словакът бе бърз и техничен и се движеше с лекота по ринга. Ние обаче забелязахме неговата слабост – че не вдига защита при лоу кик (удар с крак в бедрото). Това бе използвано от Добри и съперникът му започна да куца след втория рунд. След получената травма словакът не бе същият и дупничанинът се поздрави с победа и златен медал. “След финала при нас дойдоха много от чуждите треньори да ни поздравят. Най-вече от Сърбия, защото този словак наби двама сърби по пътя към финала. Сърбите ни се радваха и ни прегръщаха.

– Откога Доброслав е в кикбокса?

– Той има 5 републикански титли, 6-а година вече се състезава. От 8-годишна възраст се занимавам с него

– Какви качества са нужни, за да може да успява така категорично?

– Постоянен е, има много воля, не се скътава, това, което му кажа, го прави… и, което е особено важно – неговите родители са запалени по този спорт. Баща му не пропуска тренировка в залата, даже и той се включва, вижда нещата, и вече помага на  детето си. Затова като се записва едно дете е много важно родителите да дойдат да се запозная с тях, да попитам дали има травми, какво мислят за този спорт… Много е важна родителската подкрепа! Тя дава допълнително сили на децата им. Така, че затова, че Добри се представи в Унгария отлично, мога да кажа, че е благодарение и на неговия баща Любослав Радев? Но не изключвам и помощта на майката, защото тя го е родила…

– Как го виждате в бъдеще?

– Виждам го световен шампион. В историята на Дупница нямаше до момента световен шампион, европейски вече имаме – от една седмица по борба.

– Кои са другите момчета от клуба, играещи в националния отбор

– За момента това е Славчо Павлов, който сега не участва, но го ориентирахме към проофесионални мачове, защото ние развиваме и ММА. Той направи дебют миналото лято с професионален мач в Обзор, взе победа за този дебют, хареса му и това, че вече взима пари. Ориентирали сме го към профи мачове, но не го отписваме от националния отбор, защото национален състезател трудно се прави, трудно влиза в отбора…

– Какво не ви достига като база, подготовка?

–         Всичко правим на мускули. Много неща не ни достигат, но ние сме корави като хора, нищо не може да ни спре – както мен, така и Минков, и целия щаб.

– Имате ли подкрепа в града?

– В Дупница много трудно се намира подкрепа. Разбирам затрудненото положение на общината. Тук имаме един „Актавис”, знаете футболът се върза с тях. Но търсиме решения, решили сме индивидуално дадена фирма да спонсорира определен спортист и така да го рекламира. Ето както е Доброслав – заслужава да рекламира, защото има невероятни качества и след 5 години може да го гледаме и в Евроспорт.

– Как решихте проблема със спонсорството при него?

– Ами благодарение на баща му. Ако нямаше възможност – какво правим – един талант от Дупница го изпускаме. Но, разбира се, нямаше да го оставим – ако трябваше, до София, до министъра щях да отида да търся спонсори… Ако е нужно, лични пари ще извадя, но пак ще отидем на състезание. Просто това нещо, което го изпитахме в Сегед, не може да се купи с пари. Това може да се изпита с много труд, с много лишения, блъскане с години….

– Как приеха децата от клуба успеха на Добромир?

– Имаше страшно настроение! Те вече знаеха – вреше и кипеше в залата… А децата още повече се амбицираха – един такъм медал от такова първенство дава стимул на всички и всеки иска да изпита тази тръпка и да направи този успех.

– Има ли сега много кандидати да тренират в клуба?

– Има много, даже за град като Дупница може да се каже, че има доста, и то все способни деца. Ние сме си спортни хора, има нещо заложено в нас, мисля, от древни времена, като даденост. Само трябва да се даде от родителите насока и да започнат, Това е начинът да се възпитават – нямаме казарма отдавна, така че само спортът може да ги възпита и да им даде някакви начални неща в живота, които ще им помогнат да преодоляват трудности, да са дисциплинирани. Дори да не станат шампиони и бизнес да развиват ще преодоляват по-лесно пречките и конкуренцията. Същото е и на ринга.

– Срещате ли подкрепа от учителите?

– Да! Като се прибирахме от Унгария, негов учител се обади. Дадохме му за понеделник почивка да не ходи на училище, щото е изморен от пътя. Прибрахме се в неделя вечерта. Учителите му казаха да пристигне в училището с купата и грамотата, казаха, че се гордеят с него. Имаше отзиви и поздравления отвсякъде. Той самият още не беше разбрал какво е направил и осъзна това едва след като почнаха поздравите.

– Няма да се възгордее, нали?

– Не, той не е такъв човек – много е дисциплиниран, много добре възпитан – дай Боже на всеки такова дете. За съжаление повечето деца днес са затлъстели, пушат, пият, унищожаваме се като население. Това е трагедия. Нека да спортуват, няма значение какъв спорт, да им се дава тази възможност. По-добре дай последните си пари за ръкавици, това е инвестиция, която за в бъдеще със сигурност ще се върне, а пък другото – тръпката на родителите, която изпитват е огромна.

– Бихте ли отличили някои от тях

– Те всички са талантливи, не бих искал да кажа имена, да не изпусна някой. Самата школа върви добре, единствено базата – на Минчовия площад в бившето кино, там тренираме, но положението е зле в момента.

– Какво ви е нужно?

– Всичко! Има влага, на тоалетната покрива тече, чувалите са изпокъсани, останали са два чувала в залата. Отоплението през зимата е абсурд – помещението е 6 м високо, дограмата е стара. Плаща се наем от общината на АПК, но дай Боже да се направи Спортната зала, да има малки помощни бази, да се преместим и да тренираме като бели хора. Един пример – идва Станислав Недков преди 2 месеца на гости, той е ММА боец в UFC се състезава, на Юлиана Дончева е съпруг. Председател е на федерацията по ММА в България и гостува по клубовете. Просто не очакваше такива условия… като пристигна, се хвана за главата и каза: „Вие сте велики!”, щото с такива условия да създаваме такива хора и да пробиваме в ММА и в кик бокса – това за него е нещо уникално и шапка ни сваля човека. „Не мога да си представя, ако имате условия, до къде ще стигнете!” – това бяха неговите думи.

– Колко деца тренират в клуба?

– Имаме две групи по 20 човека, но основния отбор сме около 15 човека, които могат да участват на всякакви състезания. Ние сме боен клуб, преди се занимавахме само с кикбокс, сега се усъвършенстваме и пробиваме напред в други бойни спортове като ММА, вече пета година и доста добре се получават нещата. Правим и жиу жицу – с кимона, с интересни захвати, за малки деца – имаме за всички възрасти спорт и го развиваме.

– От тук нататък?

– Сега почва сезона за нас. На 21 юни имаме професионален мач по ММА в Болтън, Англия. Имаме състезател Драгомир Кацаров, уреден е мачът, даже мениджърът Минко Минков е в Лондон. Готвим се здраво с момчето, той учи в НСА с кикбокс, студент е. Предоставили сме му там спаринг партньори. От сряда идва и го поемаме тук. В момента му търсим спонсор за възстановителните добавки. На 15 юни имаме турнир в Благоевград. Поканени са сърби гърци, македонци. После имаме излизаме в Италия – пак купа – отворен турнир и трябва да ходим задължително, защото на Доброслав му предстои световно първенство в края на годината и трябва да направи много международни мачове, за да може да му бъде по-леко на световното. После започват мачовете по морето – ММА и т.н.

 

Снимки:

 

1. Кирил Чакъров

2 С купата и грамотата.

3 . Заедно с Кирил Чакъров и баща си Любослав.