Биатлонистът Димчо Мицов от Сапарева баня: Нарисувах Уитни Хюстън, защото в гласа й има чистота, само Бог може да ни бъде авторитет

Filed under: Общество |

 Родил съм се научен да рисувам. Никой не е учил Моцарт да свири, казва художникът спортист

120-12-81 DIMCHO MICOVДимчо Мицов откри втора самостоятелна изложба в Сапарева баня преди няколко дни. Както писахме, известният спортист е посветил експозицията „Животът е светлина” на 40-годишнината от обявяването на планинския и балнеоложки курорт за град. В малкия салон на читалище „Просветен лъч” са подредени около 50 картини – маслена живопис, акварели и графики. Сред тях са есенни импресии от Рила и Седемте рилски езера, портрети на известни личности като Левски и Алберт Айнщайн, Уитни Хюстън, Петър Дънов, балерини, репродукция на „Мадоната в пещерата” на Леонардо да Винчи. Димчо Мицов е на 26 г. Израсъл е в Сапарева баня, родителите му Борис и Антония Мицови са художници. Известен е най-вече със спортните си изяви и постижения. Той е многократен републикански шампион по биатлон. В колекцията му от награди са 8 шампионски медала от балкански първенства. Работи като технически сътрудник в Посетителския център в Сапарева баня.

– Димчо, разкажи за себе си.

– Човек не е удачно да говори за себе си, защото така винаги остава нещо субективно, нещо двусмислено, разминаващо се с действителността. Това, което изразява човек с действията и постъпките си, е същественото в него, то е отражение на неговата същност. Например нека да предположим, че пътуваме за някъде и автомобилът ни се поврежда, оставяйки ни насред пътя, без да можем са си помогнем сами. След време спира един човек, който се представя, че може да поправи повредата и в действителност има голямо желание за това, но започва да ремонтира и тотално разваля колата, вдига ръце, извинява се и ни оставя. Минава втори, който може да поправи колата, но ни поглежда гордо и си заминава. След време минава трети, спира се при нас и ни помага. 120-12-81 070Знанието на третия е съществено, то представлява зрял сладък плод, който може да вкуси човек. И само по това знание може да се съди за човека. Мисълта ми е, че човек може да бъде отличен математик, художник , музикант и т.н., но не обича ли хората, всичко това губи смисъла си. От друга страна – и обичта без знание остава безплодна. Следователно само нашите прояви са отражение на същността ни.

– Кой те е учил да рисуваш? Родителите ти са художници, но доколкото разбрах, никой не ти е преподавал някакви специални уроци.

– Това, което представлява човек в момента, е просто стадий от неговата еволюция. Всеки човек е жив пример за това, ако не беше така, всички хора щяха да бъдат еднакви. Т.е. човекът е отражение на съзнателната работа през неговото минало като индивид. Например кой е учил Моцарт да свири? Той се е родил научен, защото в миналото е работил за това, но и в настоящето е продължил съзнателно да работи в това направление. И точно това доказва несъстоятелността на едно от заблужденията в нас, което е завистта. Това, което имаме, никой не може да ни го вземе, и това, което ни липсва, никой не може да ни го даде. То представлява вътрешен процес на съзнателна работа. 120-12-81 4Умът и сърцето не са нещо материално, но в същото време те съграждат всичко около нас. А условията, в които можем да се проявим като личности и да градим живота си, са сега, в този миг, те са нещо установено, което е конкретно точно за момента, затова е заблуждение да ги търсим в миналото, настоящето или в догмите.

– Разбрах, че рисуваш много бързо – излизаш сред природата и след няколко часа се връщаш с една, а дори и повече картини –какво може да те накара да го запечаташ на платното или листа?

– Духът в природата е извън времето и пространството, извън формата, той се проявява чрез тях, но е извън тях, т.е. не е ограничен в тях. Например има художници като Леонардо да Винчи, Бори Георгиев и др., които акцентират върху изяществото на формата и картините им са шедьоври, съдържащи живот в себе си. Има и други, като Ван Гог, които не изписват много формите, но картините са им живи, гледайки ги, мисълта и чувствата ни претърпяват възход. Така е и с писателите и въобще с всичко – има обикновени неща – на формата, и гениални – на това, което е зад формата. Или образно казано – добрия човек може да го срещнеш и в дрипи, и в костюм – той ще е все един и същ. И така дори музиката, литературата и изкуството са неща на формата и за да създадат нещо съществено у човека, той трябва дълбоко да ги преживее, т.е. една книга може да бъде стимул за човешкия дух, но не я ли приживееш, тя остава само едно хвърчащо знание.

– Факт е втората ти самостоятелна изложба, разкажи и за нея: кога са нарисувани тези картини, имаш ли любима картина от тях, маслената живопис ли е предпочитаният жанр, или пък портретизмът?

– На 12-годишна възраст спрях да рисувам, като след това през 3-4 години рисувах картини, но те по-скоро бяха измъчени. Сега пак му е дошло времето. Всички картини нарисувах за около година.

– Имаш пейзажи от района, както и Левски, Айнщайн, Петър Дънов, Уитни Хюстън, защо нарисува точно тях, с какво те провокираха, за да им отделиш време и място в своето творчество?

– Когато мисълта на човек е свързана с Разумността и Любовта в природата, той се развива правилно, като разумна и добра личност. Например човек, като помисли за Левски, Ботев, Айнщайн, мисълта му претърпява възход, защото се свързва с определени добродетели, които съдържат тези личности. Ние сме благословени за това, че Бог ни е изпратил светли личности, за да ни помагат. За мен една от тях е Учителят Петър Дънов, който чрез словото и живота си хвърля светлина към всички болни въпроси, от които човечеството страда. Като говоря за тези хора, не искам да се спъвам в думата личност, защото самата дума личност носи ограничение. Личността е извор или чешма, но същественото, Истината е в самата вода, която тече през нея, и точно това характеризира личността. И Христос на едно място в евангeлието казва: „Думите, които Аз ви говоря от Себе си, не ги говоря; а Отец, който пребъдва в мен, той върши делата. Извор от който блика чиста вода, носи живот, а който е пресъхнал – смърт, защото същността на човека е доброто, но когато то не се прояви, на негово място, идва злото”. Що се отнася до Уитни Хюстън, един ден бях впечатлен от нейния глас, в който определено имаше чистота.

При представянето ти е направено сравнение с Владимир Димитров – Майстора и Ван Гог, нарисувал си „Мадоната в пещерата” на Леонардо да Винчи, ти виждаш ли нещо общо с тях в своите картини?

– Ако картините ми носят светлина за ума и топлина за сърцето, има общо, ако не носят, няма нищо общо.

– Имаш ли художник идол, или любима картина?

– Само Бог може да ни бъде авторитет, но той включва всичко в себе си, следователно този, в който се проявяват тази Велика разумност и Любов, е авторитет пред мен. И като казвам Любов, имам предвид не нещо отнесено, а най-реалното нещо в света, причина за съществуването на живота.

Докъде искаш да стигнеш в изобразителното изкуство?

– За това не мисля.

– Ти си спортист, и то с много шампионски титли и медали зад гърба си, какво не ти достига в спорта, за да посегнеш към четката?

– Спортът, изкуството, музиката и въобще всичко в света е проява на живота, но не са същественият живот, те са просто условие за развитието на човека. Всеки човек има точно определено място, където може да се прояви, това място е там, където той е най-добре развит. Мозъкът на човек е разделен на различни центрове, някои от тях са добре развити, други не. Целта на човек е да развие всичките си способности добре и хармонично. За целта трябва да използваме тези благородни качества, които са най-добре развити в нас, така те ще се превърнат в големи извори, които ще напояват съседните области и те ще се развиват правилно. Това е образно казано, но и физиологически се обяснява по-същия начин. При мен изкуството е един от добре развитите центрове в съзнанието ми и сега получих стимул да работя там. Що се отнася до спорта и по-конкретно дългите бягания, те са толкова близко до живота на човек и човек може да научи толкова много от тях, защото са и нещо измеримо. За да знаеш точно кога трябва да направиш една тренировка, с каква скорост, с каква дължина. И това всичко точно за дадения момент, това е велико изкуство. Защото за всеки ден, за всяка минута обстоятелствата се изменят и всички планове остават само теория. А единственият барометър продължава да бъде будността на човешкото съзнание.

– Спомняш ли си първата си рисунка?

-Когато бях в предучилищната градина, рисувах с водни бои и ми беше много приятно, даже това беше любимото ми занимание. Оттогава са ми първите спомени.

 

 

 

 

 

Spread the love