Туристи от ТД „Осогово” пътешестваха до Плитвичките езера: Секретарката на туристическото дружество в Кюстендил Силвия Михова, д-р Исталянова и учителката Румяна Рапатинска откриха Мъртво море на хърватски остров, любуваха се на пауните

Рени Ангелова, Маргарита Пецева, Росица Иванова, Мая Таскова, Сашка Спасова, Елена Спиридонова, Красимира Кирилова и Йорданка Драгнева крачиха из улички от времето на Венецианската република

Секретарката на кюстендилското туристическо дружество „Осогово” Силвия Михова заведе весела група на екскурзия до Хърватска. Кюстендилската група се любува на уникалните Плитвички езера, известни още като тюркоазените очи на Хърватска. „Невероятни са чудесата на природата! Какво може да каже човек. Мълчи, съзерцава и онемява от съваршенството! Това е мястото, което те кара да се връщаш отново и отново”, възхитена е Силвия Михова.

Към Плитвичките езера се отправи групата туристи от туристическо дружество „Осогово” в Кюстендил. Сред тях бе известната гинеколожка д-р Маргарита Исталиянова, учителката Румяна Рапатинска, Рени Ангелова, Маргарита Пецева, Росица Иванова, Мая Таскова, Сашка Спасова, Елена Спиридонова, Красимира Кирилова, Йорданка Драгнева… Групата не бе спряна нито от дъжда, нито километричната опашка пред входа. „Истински рай е и за фотографите. Снимаш, снимаш, не можеш да се спреш. Дъхът ти спира пред гледките, откриващи се след всяка стъпка. Езерата преливат едно в друго, устремени в безкраен бяг нанякъде. Дълбочината е сякаш безкрайна, синината – също. Водните пръски се заиграват за миг, после прохладни и чисти, недокоснати, се сливат във весели потоци, за да загубят себе си в общата приказно синя повърхност.

Но не свършват изненадите дотук. Нарекохме нашата екскурзия „Адриатическа приказка”, а към това само бих добавила – вълшебна приказка”, разказва Силвия Михова.

Кюстендилската група се отби в старите градчета Трогир, Пераст, Сплит, Котор, Будва, ами Дубровник! Кюстендилци кръстосаха тесните улички, останали от времето на Венецианската република, помирисаха дървените врати с ухание на древност. Определено си заслужава гледката от крепостната стена в Котор – отгоре към целия град, залива, пристанището и морето. Невероятно тесни улички, старинни сгради, средновековен калдъръм, чистота, паметници и статуи, мимове, кокетни кафенета, романтични ресторантчета, средновековни хотелчета… „Впечатлени сме и от Трогир – малък град музей. Влизайки в него през портите, на които е изобразен неговият покровител – св. Иван, попадаш в един свят, в който като че ли всичко е от камък – катедралите, жилищните сгради, крепостите, улиците… но това, не ги прави по-малко красиви, напротив, наистина изумително е колко изящни детайли могат да бъдат изваяни от един толкова труден за обработка материал. Над всички сгради се издига кулата на катедралата. На площада до нея са запазени сградите на старото кметство, часовниковата кула, ложата на благородниците и мястото, където заловените престъпници са очаквали присъдите си. И тук някога е стоял символът на Венеция – крилатият лъв, но днес мястото му на каменната плоча е празно, след като местни хора го разрушават, за да запазят независимостта си. Трогир е едно миниатюрно каменно бижу.

Ние оценихме красотата и съвършенството на Дубровник, като го видяхме отгоре и от морето. Гледките от пътя, водещи към него, са красиви, но въпреки това не могат да се сравняват с това, което се разкрива пред човек, когато се качи с лифта на хълма над града – безкрайно море, зелени острови и един каменен град, опасан с непристъпни стени и покрит с червени покриви, съхранен такъв, какъвто е бил и преди десетки години. В никакъв случай не трябва да се пропуска и обиколката по крепостните стени, защото разкрива уникални гледки: главната улица „Страдун”, каменните порти, високите кули на катедралите, извисяващи се над всички останали сгради, и най-вече яркочервените покриви, които сякаш стават още по-блестящи на фона на залязващото слънце”, разказват екскурзиантите.

Самите сгради в Дубровник също са изключително красиви, особено дворецът „Спонца”, в който са живели управителите на града, които са имали едномесечен мандат, през който били отделени от семейството си, за да се посветят изцяло на задълженията си. Както и съкровищницата, в която навремето са се секли монети, а днес служи за градски архив, който за съжаление е пострадал при бомбардировките над града и много ценни документи са изгорели.

Освен Дубровник кюстендилските туристи посетиха и близкия остров Локрум. До него се стига с корабче за около 20 мин. Островът е един истински зелен оазис с богата ботаническа градина, в която растат множество екзотични видове, донесени от мореплавателите от далечни земи. Сред останките на древен манастир спокойно се разхождат пауни, а сред гъстите гори е скрито т.нар. Мъртво море – соленоводно езеро, до което по подземни пещери достига морска вода. Едва в морето, връщайки се към града, човек оценява колко дебели, здрави и непревземаеми изглеждат всъщност стените и кулите на Дубровник. Но въпреки това, потъвайки отново в лабиринта от уличките, преоткриваме чара и красотата му, споделят екскурзиантите.

Следващата спирка бе Будва – перлата на крайбрежието. Старият град с неговите порти, кули и крепостни стени – всичко говори за древна култура. Кюстендилци посетиха етнографския музей, в който разгледаха стъклени съдове, накити, оръжия от различни епохи.

„После вървим по крепостните стени и се радваме на гледката. Отсреща във водите на залива се е гушнал един живописен необитаем остров с фантастични пясъчни плажове и до него много моторни лодки. Това е остров Св. Никола – все още съхраняващ останки от древна култура – църквата „Св. Никола”. Съгласно легендата в околните на нея хълмове намират покой починали по време на епидемия от чума участници в един от кръстоносните походи. Но всяка приказка си има и своя край. Без нашия гид Пенка Чернева вълшебството на приказката ни нямаше да бъде пълно. Виждайки края й и спускайки се надолу, пред нас полегато и леко се разливат водите на Шкодренското езеро. Пътят ни към България следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Всичко се изнизва като на кинолента. Липсват ни разтърсващото усещане, изригващата емоция, поглъщащото преживяване на видяното”, разказа още Силвия Михова.

Снимките:
1, 2 и 3 Веселата група в  Хърватска

4 Д-р Маргарита Исталянова (в средата), учителката Румяна Рапатинска, Рени Ангелова, Маргарита Пецева, Росица Иванова, Мая Таскова, Сашка Спасова, Елена Спиридонова, Красимира Кирилова, Йорданка Драгнева и др.