Братята сформират Бандата на офицерите след 1993 г. заедно с Вл. Ангелов-Стъклето, Красимир Стоилов, а по-късно и Цветомир Цветков, за 3 години в полицията са получени над 40 оплаквания на бизнесмени
Началото
Историята на бизнес възхода на Пламен Галев и хората му е съставена както по разкази на очевидци, така и по несъществуващите уж материали на МВР, следствието и прокуратурата. И ако човек внимателно чете между редовете, няма как да не проумее две неща. Защо всички разработки, проверки и следствени дела, образувани през годините срещу Галев и хората му, са приключили с пълен провал за правосъдието? И по какви причини все още малцина се осмеляват открито да говорят по тази тема? Факт е, че въпреки дългогодишно наблюдение от отдела за борба с организираната престъпност срещу Ангел Христов и Пламен Галев никога не са повдигнати обвинения. Всички свидетели са сплашвани и оттеглят показанията си. След първоначално донесение за извършено престъпление срещу Братя Галеви жертви на отвличания като депутата Ангел Малинов по-късно не си и спомнят някога да са ги виждали. Така до 2008 г., когато една грешна стъпка на техен човек отпушва лавина от събития.
Галев и Христов се познават от 1990 г. от съвместната им работа в структурите на МВР.
Пламен Галев започва работа в дупнишкото полицейско управление веднага след отбиването на военната си служба. След допълнителна квалификация преминава към специализирания отряд за борба с тероризма, където от командос се издига до командир на група. От 1996 г. работи като офицер към Националната служба за борба с организираната престъпност. Напуска органите на МВР след 1998 г. и започва да се занимава с частен бизнес.
Дясната му ръка Ангел Христов е завършил основното си образование в Сандански, постъпва в спортното училище, отбива военната си служба и започва работа в специализирания отряд за борба с тероризма. През 1995 година е назначен за разузнавач в регионалното звено за борба с организираната престъпност в Кюстендил, а през 1997 година е преназначен на работа в ЦСБОБ – София. През 1998 година заедно с Галев напуска системата на МВР и двамата започват частен бизнес. Съдружници са в търговски дружества и живеят на един и същ адрес, като Галев е кум на Христов и кръстник на децата му.
Владимир Ангелов е съученик на Галев.
Преди 1998 г. Братята имат един период от няколко години, когато са извън системата. През 1993 г. двамата служители на тогавашната Централна служба за борба с организираната престъпност Пламен Галев и Ангел Христов-Гелето напускат отряда за борба с тероризма. Преди това, по време на акция срещу проституцията в района група командоси са задържани в Хасково, тъй като влизат в сблъсък със сутеньори за контрола на паркинга за тирове на „Извора на Белоногата“. Следва скандал с ръководството и една голяма група от тях напуска поделението във Враня в знак на протест. Според една от версиите Галев и Христов влизат в конфликт с тогавашното ръководство на поделението, тъй като, вместо да докарат задържаните сводници в София, ги оставят в ареста в Хасково. Тогава дори се твърди, че Братята са защитили сводниците.
Двамата напускат отряда заедно със Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, Николай Добрев – Бай Добри и бившия спецагент в ДАНС Алексей Петров. Между тях е и Пламен Иванов-Кимбата, убит пред дома му през 1995 г. Галев и Христов започват като охрана на дискотека „Юлита“, но по-късно се прибират в Дупница. Групата им става известна като Бандата на офицерите.
Към Галев и Христов се присъединяват още двама действащи служители на МВР – полицаят Владимир Ангелов-Стъклето и баретата Красимир Стоилов. Случайно или не, те избират за свой щаб гр. Дупница, където към тях се присъединява и Цветомир Цветков – бивш общ работник в бившата държавна фирма „Царевец 11“. Започват бързо да забогатяват и скоро след 1998 г., във времето на силовите групировки и случаите на рекет и автобандитизъм, ги свързват с прозвището Офицерската банда.
„Печеля добре. Успях в зората на демокрацията да уцеля момента. От полицията бях грабнат направо в групировките”, споделя в интервю за своето участие в групата техният авер Владимир Ангелов–Стъклето, съученик на Пламен Галев.
Хронологията на събитията сочи, че първата и основна база на Галев и компания е рибарникът край с. Червен брег, Дупнишко, взет официално под наем от друго бивше ченге – Георги Минков. Неофициалният офис на групата обаче е разположен в дупнишкото кафене „Рубин“.
Според източници, които и преди, и днес предпочитат да останат анонимни, в периода 1993-1996 г. в полицията и прокуратурата се оплакват около 40 бизнесмени от Дупница и района, които са имали нещастието да се сблъскат с хората на Галев. По това време се появява и прякорът на групировката – Офицерската банда.
Пред съда екскметът на Дупница Пламен Соколов твърди, че още в периода 1992-1993 г. Галев и Христов се опитвали да изземват функциите на кмета и на Общинския съвет. Той припомня, че бил канен на срещи в заведението „Империал“, като на една от тях му били предлагани пари за избиране на определено лице в общинско дружество.
„Пациентите“
Една от първите жертви, проявили характер, е Станка Низамова, наемателка на склад в местната „Търговия на едро“. През 1994 г. мечтите й за собствен бизнес са били избити с няколко юмрука, след което Станка подарила на Офицерската банда не само склада със стоката и фирмения бус, ами потърсила спасение чак в ЮАР, защото след сигнала й в полицията не последвало нищо.
През август същата година при тогавашния шеф на ВиК-Дупница Ангел Малинов пристигнал пратеник, който произнесъл само едно изречение: „Галев иска да говори с тебе в колата си“. Малинов слязъл на служебния паркинг. Малко по-късно човекът бил откаран на… черен горски път в подножието на Рила, където Галев и хората му постреляли около краката на чиновника и се позабавлявали, докато гледали как той „майсторски играе хоро“. А накрая забили едно дуло в гърдите му и го предупредили никога да не прави въртели, когато те искат да купят нещо.
По случая била образувана преписка, която също потънала в нечие полицейско чекмедже. Следственото дело по случая е било образувано чак през 1998 г., когато Ангел Малинов вече е народен представител от СДС. Срещу Галев и компания са били повдигнати обвинения (за отвличане) по чл. 143, ал. 1 от Наказателния кодекс, но по време на предварителното производство Малинов „внезапно“ получил амнезия и въобще не успял да се сети как изглеждат хората, които го карали да „играе хоро“.
През лятото на 1995 г. арендаторът на ресторант „Златното пиле“ Росен Колев бил „поканен“ да плаща по 20 000 лв. рекет на месец. След като отхвърлил предложението на Галев, той бил отвлечен, пребит и заплашен с убийство. Следственото дело (№179) по случая е било образувано чак през 1997 г. Срещу Красимир Стоилов, Цветомир Цветков и Ангел Христов-Геле са били повдигнати обвинения по чл. 214 от НК (за изнудване). Тогава се намесил един дупнишки магистрат – кум на Пламен Галев, който отишъл при Росен Колев и му казал, че трябва да оттегли показанията си. Арендаторът на „Златното пиле“ Росен Колев обаче успял да запише „разговора“ си с магистрата, после връчил касетата на служители в НСБОП и… делото потънало.
Почти същата е и съдбата на предварителното производство (сл.д. № 161/1997 г.), образувано срещу Пламен Галев и Цветомир Цветков за кражба на ламарина от строително поделение № 64 520 в района на „Фармация“ АД. Плячката била монтирана върху покривите на стопанските постройки край червенобрежките рибарници (общо 500 кв. м) и си е там до… ден днешен.
И още двама дупничани се оплакали от хората на Галев с надеждата, че могат да получат закрила от държавата – месарят Иван Ценков, който бил пребит почти до смърт, и колбасарят Георги Георгиев-Джамбазо, чийто цех бил взривен. Не по-радостна е и съдбата на дело №191 от 1997 г., образувано срещу Пламен Галев, Владимир Ангелов и Ангел Христов-Геле за хулиганство и средни телесни повреди. Потърпевши били тримата братя Стоил, Георги и Николай Кьосеви от с. Самораново, които били пребити „профилактично“, а колата на Стоил била опожарена.
През 1997 г. в показания пред полицията тогавашният кмет Панчо Панайотов нарича Галев и Христов „мародерите на Дупница“. Той обяснява, че двамата се появили при него, когато започнала общинската приватизация. Панчо твърди, че са рекетирани фирми, строители на общински обекти. В мерника на бандата попадали и частни превозвачи. Пламен Галев и Ангел Христов постепенно слагат ръка върху заведения, магазини, свинефермата в м. Злево, превземат й хлебарския бизнес. Групировката контролира и Сдружението на частните хлебари, чрез което диктуват цените на хляба в региона.
МВР чадърът
Доколкото е известно, в периода 1993-1997 г. всички сигнали и жалби срещу Галев и хората му са били събирани на едно място – в чекмеджето на един от заместник-шефовете на РПУ-Дупница. Официалната легенда за това безобразие е била наречена секретна разработка „Рекет“, по която дори бил написан специален доклад. Според някои обаче разработка изобщо не е имало, защото по онова време Офицерската банда се намирала под закрилата на две високопоставени местни ченгета: директора на РДВР – Кюстендил – подполковник Иван Константинов, и шефа на РЗБОП – Кюстендил – подполковник Стоян Ушатов, които в началото на 1996 г. успели дори да върнат на работа в МВР Пламен Галев (в НСБОП) и Ангел Христов-Геле (в РЗБОП-Кюстендил). През 1998 г. обаче тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев отново ги уволнил, но този път заедно с прекия им началник и покровител – подполковник Стоян Ушатов.
До средата на 2001 г. всички дела срещу Пламен Галев, Ангел Христов-Геле и останалите им ортаци са приключени в тяхна полза – заради изтичане на давност, липса на доказателства и оттегляне на свидетелски показания. А в началото на 2002 г. започнал неудържимият им „бизнес“ възход…
Снимки:
1 Братя Галеви
2 Ангел Малинов
3 Д-р Панчо Панайотов
4 Подп. Стоян Ушатов
5 Владимир Ангелов–Стъклето