Подозрителността осакатява всяко взаимоотношение и в повечето случаи го унищожава Обичайте това, което Бог обича, а не това, което Той мрази

Не бива да посвещаваме живота си на всеки, с когото се срещнем, за да ни събори и разочарова, но не бива да гледаме на всички хора с подозрение и винаги да мислим, че те имат за цел да се възползват от нас…

ПАЗИ СЕ ОТ ПОДОЗРИТЕЛНОСТТА

 I Коринтяни 13:7 – „Любовта не пада духом под нищо, което идва, винаги е готова да повярва най-доброто за всеки човек…”

Когато твоят ум е отровен с подозрения или Сатана издига крепости в него, той трябва да бъде възобновен според Божието слово. Това става, като изучаваме Словото и размишляваме върху него. Ние имаме чудесния Свят Дух вътре в нас, за да ни напомня, когато мислите ни тръгнат в погрешна посока. Бог го прави и за мен, когато имам подозрителни мисли, вместо мисли на любов. Естественият ум си мисли: „Ако се доверя на тези хора, те ще се възползват от мен.“ Може и така да е, но благословенията, които ще преживееш, са много повече от всяко негативно преживяване. Доверието и вярата носят радост в живота и помагат на взаимоотношенията да растат и да достигнат своя потенциален максимум. Подозрителността осакатява всяко взаимоотношение и в повечето случаи го унищожава. Истината е, че само Божите начини действат. Човешките – не. Бог осъжда неодобрението, осъждението, критичността и подозрителността. Обичайте това, което Бог обича, а не това, което Той мрази. Позволявайте само това, което Той позволява, и забранявайте това, което Той забранява. Да бъдеш балансиран и уравновесен, е винаги най-добрата политика. Това не означава да не използваме мъдрост и разпознаване във взаимоотношенията си с другите. Не бива да посвещаваме живота си на всеки, с когото се срещнем, като по този начин му предоставяме възможност да ни събори и разочарова. От друга страна, не бива да гледаме на всички хора с подозрение и винаги да мислим, че те имат за цел да се възползват от нас.

ДОВЕРЯВАЙТЕ СЕ НАПЪЛНО НА БОГА. А НА ЧОВЕК – СДЪРЖАНО И ПРЕДПАЗЛИВО

Йоан 2:23-25 – „И когато беше в Йерусалим на Пасхата, по време на празника, мнозина повярваха в Неговото име [отъждествиха се с Неговите хора], след като видяха знаменията (чудесата), които Той извърши. Но Исус [от Своя страна] не им се доверяваше, защото познаваше всички [човеци]. И защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой [да дава доказателства] за човека, понеже сам знаеше какво е човешкото естество, какво има в сърцето на човека.”

Йоан 2:23-25 говори за взаимоотношението на Исус с Неговите ученици и последователи. Тук съвсем ясно се казва, че Той не им се е доверявал. Не се казва, че е изпитвал подозрения към тях или че не им е вярвал. Стихът обяснява, че Той познава човешкото естество, поради което не се доверява изцяло на всички. Всеки път, когато станем неуравновесени, отваряме врата за дявола.

Първо Петрово 5:8 казва: „Бъдете балансирани (уравновесени, трезви по ум), бъдете будни и внимателни по всяко време, защото противникът ви – дяволът, като рикаещ лъв обикаля [в свиреп глад], търсейки на кого да се нахвърли и да го погълне.”

Човешките взаимоотношения са ограничени. Ако си мислим, че можем да надминем мъдростта, непременно ще се сблъскаме с проблеми и ще бъдем наранени. Поставяй пълното си доверие в Бога. По този начин ще отвориш врата за Светия Дух да те предупреждава всеки път, когато се устремиш оттатък линията на уравновесеността. Някои хора си мислят, че имат дарбата разпознаване, а всъщност изпитват само подозрения. Има реален дар от Светия Дух, наречен разпознаване на духове (IКоринтяни 12:10. Той разпознава както злото, така и доброто, а не единствено злото. Подозрителността идва от необновения ум, разпознаването идва от обновения дух. Молете се за истинските дарби, а не за плътски проявления, които се маскират като дарби на Духа. Истинското разпознаване ще ви подтикне към молитва, а не към клюкарство. Ако един истински проблем е разпознат от истинска дарба, тогава ще последва библейският модел за справяне с проблема, а не плътският начин, който ще доведе само до разпространяване и усложняване на проблема.

БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУМИ СА СЛАДОСТ НА ДУШАТА И ЗДРАВЕ НА КОСТИТЕ

Притчи 16:23, 24 – „Умът на мъдрия вразумява устата му; и прибавя знание и убедителност на устата му. Благоприятните думи са като медена пита, сладост за ума и здраве за костите.”

„Думите и мислите са като костите и костния мозък – толкова са близки, че не е възможно да ги разделиш” (Евреи 4:12).

Нашите мисли са тихи думи, които единствено ние и Господ можем да чуем, но те влияят на вътрешния ни човек, на здравето ни, на радостта и отношенията ни. Онова, за което си мислим, често излиза от устата ни. И за съжаление понякога изглеждаме доста глупаво. Осъдителността, критичността и подозрителността никога не донасят радост. Исус казва, че Той е дошъл, за да ни даде живот, на който да се наслаждаваме. (Йоан 10:10) Ако само започнеш да се променяш според ума на Христос, ще навлезеш в съвсем ново ниво на живот.

Снимката:

Тома е скептик, който отказва да повярва, че Исус е възкръснал и че е жив. Христос няма нищо против да покаже раните си и да вдъхне вяра у всеки, който се съмнява.

Художник: Караваджо