Изповед на една майка: Лелята на разстреляния Ангел Стефанов-Гяволето – Ефросина хвърли бомба в „Социални грижи” – Дупница: Бях приемна майка, обикнах момиченцето, обвиниха ме, че го гледам за пари, а спазариха сестричката й с проститутка №1 на Югозапада

Илия Димитров и Нина Александрова са най-свестните хора в „Социални грижи” – Дупница

Комунистите хвърлиха баща ми в Белене за един виц и някаква дума, беше най-големият земеделец и търговец в Дупница

 На мястото на съдебната палата беше наша къща

Родила съм четири деца, изродила съм хиляди

Племенникът ми Ангел беше свободолюбив, при него не вървяха командите, скара се с Галевите и го пратиха на онзи свят

Лелята на показно разстреляния пред едно от жилищата на Братя Галеви Ангел Стефанов-Гяволето – Ефросина Георгиева направи шокиращи разкрития за проститутка от района на Дупница и Сапарева баня, която всяка година ражда, за да получава пари от приемни родители, от социални грижи и от случайни мъже. Първо Ефросина Георгиева помоли за анонимност, но завчера набра смелост и застана с лицето си пред обектива на вестник „Вяра”. Тя дойде в редакцията, нарамила огромна чанта, пълна с маркови детски дрехи, и разказа как е станала приемна майка, как в продължение на година и три месеца се е грижила за едно от децата на проститутката Аделина – майка на около 7 деца. В момента Аделина отново е бременна. Докато разказваше за детенцето и за целия си живот, телефонът й не спря да звъни. Аделина непрекъснато се опитваше да влезе в контакт с нея.

„Така е всеки ден, когато няма пари. Детенцето ми го взеха и го върнаха на нея. Тя постоянно е в бедствено положение. Потресена съм от социалните в Дупница, защото те влязоха в удурма с нея. Взеха й последното бебе, което се роди навръх Нова година в Дупница, първото за годината, и го дадоха на друг човек. От Аделина знам, че са го продали на друг човек, тя получи голяма сума пари. Лично тя ми е признавала в пияно състояние. Всъщност тя не изтрезнява. Жал ми е за детето. Обидно ми е, че социалните работници се опитват да ме компрометират с несъстоятелни обвинения, че съм им звъняла в пияно състояние. Не съм пияна, а съм опиянена от силно чувство на привързаност към малкото момиченце, за което се грижих година и три месеца. Глупави и незаслужени са обвиненията, че съм го отглеждала заради 700 лв. държавна помощ за отглеждане на дете. Преди година парите не бяха 700, а 300 и те са нищо, защото едно детенце има нужда не само от храна, но и от забавления и аз не съм му ги спестявала. Освен това аз произхождам от една от най-богатите фамилии от Дупница. Моят баща Ангел Бистришки, когото наричаха Гяволо, беше собственик на десетки имоти в центъра на Дупница, а също и земеделски площи. Сградата, върху която се построи съдебната палата в Дупница, беше една от нашите къщи. Баба ми имаше складове за брашно. Аз самата съм собственик на четири къщи в Дупница, отгледала съм четири деца. Всяко едно е с чудесна реализация. Акушерка съм по професия, изродила съм хиляди бебета.”

Това разказа с изключително вълнение в редакцията на вестника Ефросина Георгиева. Предоставяме цялата изповед на жената, изстрадала съдбата на приемна майка:

„Твърдението, че искам да си върна Ива заради 700-те лева, които ми дават, докато се грижа за нея, са просто смешни. Аз ако исках парите, щях да си стоя и да си мълча. Докато детето беше при мен през тази година и три месеца, аз на мен не съм си купила нищо. Давах всичко за това момиченце. Бяхме на почивка на Лозенец в хотел на първа линия. Сестра ми ми помогна за тази почивка, плащала е, но аз съм тръгнала на море с дете, трябва да имам пари. Тя е малка, ние си тръгваме по-рано от плажа, плащала съм закуски, обеди, играчки. На вилата само колко кофички, камиончета има, а колко съм изпратила към Сапарево…

Купих й чанта на „Адидас”. От морето като се върнахме, я издокарах с джапанки на „Адидас”, с розова рокличка и отиваме при майка й. Винаги съм се грижила детето да е добре облечено. Аз се облека с „Долче и Габана” – тя също е с „Долче и Габана”, аз съм в „Пако Рабан”, тя също. Никога не я пусках на детска градина с една и съща дрешка. Детето просто имаше самочувствие. Като влезехме в магазин как пазаруваше! А сега отива и ми посочи едни бонбони, преди ми пълнеше кошницата. Ако не й купиш нещо, става страшно. Така я бяхме разглезили.

Ива я върнах на Аделина с условието да даде детето си за осиновяване. Тя го призна пред мен и пред други хора, беше пияна. На другия ден каза: „Този ще ме изгони”.

Коя приемна майка купува на детето си нови дрехи? Никоя, всички събират фактури и търсят стари дрехи. И те сега ще ми кажат, че искам 700-те лева. Аз, ако исках парите, нямаше да се занимавам, просто щях да взема друго дете. Не е честно да търгуват с децата, но най ме е яд за това дете, че го върнаха на майка му. По-добре да го бяха дали в друго приемно семейство, ако аз не им харесвам.

Пазарувах й дрешки от най-скъпите детски магазини. Попитайте колко обувки съм й купила само, откакто е взета. Попитайте кой купи тортата за рождения ден на Ива. Майката ли? Аз я купих. Хората, които разработиха проекта, Илия Димитров и шефката на проекта Нина Александрова, това са най-свестните хора, те се интересуват от децата. Когато Ива я върнаха на майката, Илия Димитров беше много разтревожен, но той нищо не може да направи. Решението беше взето отгоре. Майката на детето – Аделина и тези Катя и Окоро седят заедно. Онзи ден Аделина пак беше у нас, детето като дойде, ми казва „мамо”. Как да ми казва след година и три месеца? Попитайте да видите дали аз ги търся и кой оказва психически тормоз. Аз съм й казала на Аделина, че не искам да контактувам с нея. Колко съобщения имам от нея. Ако позволяваха детето да се осинови, аз щях да накарам дъщеря ми да го вземе. Само при какви условия живее сега Ива. Аз вътре в къщата не съм влизала. Аделина ме покани на рождения ден, но аз не отидох. Тя едно говори пред мен, после казва друго. Казва, че аз й оказвам психически тормоз. А тя непрекъснато ми звъни. Когато е гладна, когато децата няма какво да ядат, тя ми звъни.

Когато го закъсат и започва „Лельо Ефросина, леля Ефросина”. Ако леля Ефросина няма пари, тичам и вземам от сестра ми. Тичам и пълня две торби с храна и веднага изпращам.

Социалният работник Димитров ми каза да не го правя, защото после тя ще ме изкара виновна и точно така и стана. Но аз не мога да ям, докато знам, че това дете гладува. Детето само щом започнеше да плаче и на мен ми става жал и я спирах от детска. Ива не живее при мен от 28 март, но може да се каже, че почти не сме разделени. Аз тъкмо реша, че приключвам с малката и Аделина пристига. И щом дойде на вратата и подкокоросва малката да ми казва мама. Не искам никакви пари. Даже на Аделина съм казала да си прибира и детските, само да ми остави Ива да я пратя на училище. Ще я науча френски, италиански. Може да идва да я вижда, когато пожелае. Тя ми каза, че онзи – овчарят, не я дава. Дъщеря ми ме покани да й отида на гости за рождения ми ден в Израел. А аз си мисля, че 20 дена като ме няма, това дете там ще умре от глад. Тези 700 лв. са нищо. Само 10 лв. на ден трябва да има детето. Колко пари за ток съм дала само зимата. Социалните работници ми казаха да си събирам фактурите от лекарствата, защото сменихме една камара антибиотици. Другите деца в приемни семейства износват стари дрехи, защото се дават 300 лв. Пет години да гледаш детето, това е – 300 лв. се дават първоначално. Аз с тези пари купих легло и дюшек, които изобщо не ги използвахме. Имаше една приемна майка, която вземаше дрехи от Ива и даваше на нейното дете. Нали и аз вземам 700 лв. като теб. Веднъж Окоро ме видя, аз бях с нови, хубави ботуши, не бяха нови, но не ги бях носила. Аз й казах да не се притеснява, защото още не съм взела парите от Ива. Аз даже като пазарувам от магазина на сестра ми и си плащам всичко, може да е на цената, на която тя го е взела, но си плащам. Миналата година си взех от нея едни кецове, оттогава не съм си купувала нищо.

Помагам не само на Ива. Спасчето, детето на Иво Белята, аз го обличам. Като работех в ГУМ, му купувах якета и обувки. И там е яка мизерия, с пенсията на бабата от 130 лв. на месец живеят.

Като съм в Италия, живея с едно красиво русо момиче. Там чистя по къщите, по хотелите и живея при нея, за да не плащам наем. И тя е изстрадало дете, майката и бащата са алкохолици. От 13 години го бяха продали по Гърция, то идваше, живееше при нас. А тя колко ми е благодарна, като дъщеря ми е, през ден ми се обажда по телефона от Италия. Непрекъснато ми праща подаръци.

По професия аз съм акушерка. Много деца са се родили в моите ръце. Първите години работех в 3-та АГ болница в София. 10 години бях фелдшер чисто сама в Дяково. Учила съм три години медицина и тръгнах да бягам по комунистическо време, но ме пипнаха и ме изхвърлиха от университета, затова завърших за акушерка. Като започнах работа, първоначално бях в родилна зала и детска стая, точно при децата. Едно време сме имали на смяна по 10-15 деца. Готвеха ме за старша в Бобов дол. Когато мъжът ми почина, аз се прибрах в Дупница и това ми беше най-голямата грешка.

Моят баща някога е лежал в Белене, аз съм от богат род, семейството е живяло в центъра на града, на мястото на Младежкия дом. Имали сме много имоти, занимавали са се със земеделие, баба ми е имала складове за брашно. Баща ми е бил единствено дете. Казваше се Ангел Бистришки, но всички му казваха Гяволо. На мястото на съда също е имало наша къща. Там имаше една огромна къща и ни даваха 2 лв. наем за нея. Не знам какво е казал баща ми, за да го пратят в Белене. Аз тогава бях много малка. Той беше 2 години в затвора, но там му съсипаха здравето, а на нас – живота. Отвсякъде ни отхвърляха. А ние със сестра ми и брат ми бяхме винаги на таблото с отличниците. Майка ми се гордееше с нас. Като те отхвърлят нормалните хора, ти тръгваш с другите. Веднъж идваха у нас да питат дали слушам родителите си, защото момчета от групата, с която се събирахме да слушаме метъл в градската градина, бяха обрали мандра. Заради това ме писаха мен по вестниците и изведнъж авторитетът ти отива на кино. Питаха една съседка за мен, която каза, че аз съм отлична ученичка, а мен ме питаха дали помагам на майка ми. Това обаче беше достатъчно, за да ме сочат с пръст. Знаех перфектно френски и имах приятел французин, който ми идваше на гости и заради това аз бях всеки ден на разпит в полицията. Една Коледа французинът искаше да ме запознае със семейството си. Всички ми казаха, че няма как да ме пуснат да отида във Франция. Та аз съм враг на народа, баща ми е лежал в Белене. Как аз да му обясня на човека това? Казаха ми изобщо да не си правя труда да си пускам документите, а той ми праща билет, виза и ме чака във Франция. Казах му, че не ме пускат и той ме отряза. Той какви дрехи ми е подарявал… Аз бях първата, която носеше дънки в града. Това дънки, джинси, ризи, бях най-модерната.

После, като завърших, се ожених в София. Мъжът ми почина. Имам четири деца. Две са от София, дъщеря ми в момента е в Израел, синът ми е в Италия, едното ми дете работи при Елен, брата на Ангел, другото е по строителството.

Племенникът ми Ангел беше природно интелигентен, беше будно дете, но майка му го разглези. Той живееше сам до 7 години и родителите му го отрупваха с подаръци. Нямаше да оцени и самолет да му подариш. Убиха го пред блока, където живееше жена му. Чакали са го. Обядвал със сестра си и й казал „чао”, тръгвал е за София, защото се беше махнал от тях, той се беше скарал с Галеви и не искаше да има контакти с тях. Казал й, че ще дойде в четвъртък, защото механата му работеше и се прибираше в петък и събота. Вечерта пристига за вечеря при майката на жена му Вероника. Те го причакват, знаели са, че отива на вечеря там. Той идва от София и отива направо там. Откъде ще знаят, през деня той си е в София. после го изкараха, че се е занимавал с наркотици. Ангел беше свободолюбив, при него не вървяха командите. Той не можеше да види беден и гладен човек и да не му помогне. Не знам защо се е скарал с Галеви, той не споделяше такива неща”.

Снимките:
1 Ефросина
2 Аделина с едно от децата си.
3 Виолина Лазарова
4 Катерина Атанасова
5 Илия Димитров
6 Ангел Стефанов-Гяволето