Вдовицата на Отвертката – Милена: Владимира Карастоянова е била лудо влюбена в моя съпруг, но не получи това, което искаше, трагедията стана заради чувството й за превъзходство и неудовлетворение, насъска родата

 Експертизата ще докаже, че братчето ми е намушкано с нож и че твърденията за нещастен случай са нагли, ако е инцидент, защо блокираха с личния си джип входа на паркинга на заведението, пита Иван Радев

Всеки ден се разминаваме с убийците на Ники, Николай Карастоянов си плати свободата с 3000 лв., пие си кафето безгрижно, а твърди, че се нуждае от неотложна операция, три месеца минаха, а не се оперира, болен ли е, питат се двамата

Нови подробности около трагичния инцидент с жестоката смърт на Николай Радев-Отвертката разкриха братът Иван и снаха му Милена. Те гостуваха в редакцията на вестник „Вяра”, разкриха нови изключителни подробности и зададоха много въпроси към Карастоянови. Защо, след като Николай Карастоянов твърди, че има нужда от операция, не се оперира, болен ли е наистина, или се преструва? Защо възрастният Карастоянов и малкият му син Иван ме засичат на обществени места и ме гледат грозно, психоатака ли ми правят, пита Милена. Големият въпрос е защо гаджето на Иван Карастоянов – Лора Цветанова, търси приятелство и праща покана по фейсбук на Иван Радев. Настояваме Карастоянови да дадат отговори на тези въпроси на страниците на вестник „Вяра”. Не ги ли е срам да твърдят, че Ники се е набол на стъкло, нали има процес и съдебният процес чрез експертиза ще докаже, че това не е така. Какво си мислят, че правят? Всъщност те настройват обществото срещу нас, срещу семейството. Ники не се харесваше на много хора, защото беше откровен, не говореше зад гърба на никого, не търпеше двуличниците, ценеше враговете си, не ги подценяваше и ценеше приятелите си. Затова сега хиляди хора се включват в петицията, която стартирахме. Не познавам почти никой от хората, които ни подкрепят, но всеки нормален човек би ни подкрепил. Насилието и престъплението не могат да бъдат толерирани, още по-малко извинени, каза в редакцията на вестник „Вяра” Иван. Предоставяме пълен запис на тяхната позиция.

На 11 март брат ми беше нападнат и убит с подръчни средства, нож, метален предмет. Убит е човек, който не напада, не се и отбранява. Той дори не е могъл да се отбранява. Причината за това все още не е ясна. Има много спекулации по този въпрос, с които ние не сме съгласни. Ред жалби се показват, демонстрират, изопачава се общественото мнение. Тези жалби от тяхна страна към моя брат аз не виждам за основателни и според мен не е взето отношение по тях, защото на няколко от тези жалби, които те пускат срещу него, той отива с личния си мобилен телефон и показва хронология на разговори във фейсбук, съобщения, повиквания, в които се вижда, че не той е този, който търси внимание и тормози някого, а е точно обратното. В случая може би се получава едно подвеждане на въпросните господа от тяхното дете. Имало е случка, има очевидци, които казват, че веднъж, когато техните се обаждат и я питат: Владимира, къде си, с кой си?, тя отговаря: С две приятелки. Но пропуска да каже, че и брат ми е там. В момента, когато тя затваря телефона, той я пита защо не е казала, че и той е там. Тя му отговаря: Нали се сещаш, ако кажа, че и ти си тук, какво ще се случи.

Нека всеки сам да си задава въпросите кой, как и защо.

Милена: Николай никога не е тормозил Владимира. Това момиченце е било лудо влюбено в моя съпруг. Не е намерила това, което търси. От амбиция и чувство на превъзходство и неудовлетворение тя е насъскала срещу него, защото не е получила това, което иска. Той винаги я е отблъсквал и явно тя е свикнала да получава винаги това, което иска, но този път, като не го е получила, е преценила, че трябва да подведе родителите си. не знам защо е проработил така нейният мозък и защо си мисли, че като лъже родителите си, тя изобщо не е осъзнала в каква беля вкарва цялото си семейство. Аз не зная дали и до ден днешен тя го осъзнава.

Страшното е, че тези хора не се покайват. Никога в техните медийни изяви не са споменали, че съжаляват за това, което са направили. Те отнемат млад човешки живот. Какъвто и да е бил той, те не са Господ, те нямат право да отидат и да търсят някакво възмездие. Казват, че уж е било нещастен случай. След като е нещастен случай, те са непокътнати от цялата тази свада. Аз им задавам въпроса, след като вие мислите, че сте лекари, защото според мен те не са никакви лекари, нито са известни лекари, нито лекари като такива, те отиват с подръчни средства, убиват го, умъртвяват го, буквално бягат и казват: Ама ние въобще не сме го видели. Как така не са го видели, след като целите са били облени в кръв? Както е отишъл в болницата, Николай Карастоянов е бил целият облян в кръв. Ти ако си лекар и отидеш да се биеш и саморазправяш с някого и имаш оръжие, годно да причини смърт, какъв лекар си ти, след като правиш такова нещо и бягаш? Не се ли питат това хората, тези съдии, които ги пускат да се разхождат на свобода? Тези хора са опасни. Иван Карастоянов има висящи дела за телесна повреда. Те са от общ характер. Тези съдии не се ли страхуват, че тези хора може да направят нещо страшно. Аз се страхувам за живота си, всеки се страхува.

Иван: Карастоянови са влиятелни. Те са фамилия с голям финансов ресурс. Това ясно се вижда от къщите, които обитават, от колите, които имат. Не знаем къде са в момента, не се и интересуваме. Често обаче ги засичаме в града. Всеки божи ден по няколко пъти.

Все още няма образувано дело, още се води досъдебно производство.

Милена: В момента чакаме да излезе експертизата.

Иван: Нас ни притеснява това, че те пред цялото общество най-нахално, най-нагло изопачават нещата, твърдят някакви неща, които изобщо не са се случили. Но ние имаме няколко изненади за тях, защото още от самото начало на разказа, на тяхната история, твърдят, че тяхната внучка била там сама и нямало очевидец. Това съвсем не е така. Имало е хора, които казват, че това, което те говорят, не е истината, не е имало такива думи. Те казват, че Владимира е могла да си ходи по всяко време, баща й също. Защо не си тръгват, те да кажат. Николай се е разхождал на паркинга на заведението „Колата”, разговаряйки по мобилния си телефон. А те двамата са ходили по него, чакали са, нека те да кажат какво са чакали. Баща й със самото си идване в заведението е запушил входа и изхода на паркинга на заведението с автомобила си. Изходът е точно между две къщи, две стени, друга кола не може да мине. Нека каже защо запушва този изход, защо не си тръгват, какво чакат. Нали твърдят, че те не са могли да си тръгнат, нали твърдят, че са отишли да отървават детето си. това са пълни глупости.

Двете фамилии нямахме лични отношения. Аз съм бил на здравей, здрасти с двама от тях. Нямали сме лични по-сериозни контакти. Опасява ме това, че вече започват спекулации и с мен от тяхна страна. Започнаха провокации в ефир с мен, че съм бил охранител някъде, че едва ли не съм бил свидетел на някакви случки. Мога да кажа, че това са пълни глупости, небивалици и мога да го докажа. Нека те обаче да докажат обратното.

В момента се опасявам и от това, че на 2 юни, когато се гледаше мярката за неотклонение на Николай Карастоянов, получих една покана във фейсбук от Лора Цветанова, която е настоящата приятелка на Иван Карастоянов – един от обвиняемите, подведени под отговорност за убийството на брат ми по чл. 115.

Аз се питам каква е целта на това нещо, дали това не е провокация към мен. Дали после няма да изопачат нещата, че аз съм тормозил това момиче, че съм търсил контакт с нея. Аз имам и доказателства, имам архив във фейсбук, имам и снимка, която показва кой на кого иска покана. Утре може да дойдат и мен да ме убият и да кажат, че аз съм се занимавал с това момиче, тормозил съм я, не съм я пускал някъде и нея да си ходи.

Аз си обяснявам случая с факта, че цялото семейство го раздават като някакви плейбои. Те задават въпрос на жената на брат ми къде е била, не са ги виждали… Аз мога да кажа същото за тях. Къде са техните жени, защото и аз не съм ги виждал. Особено Николай Карастоянов. Аз съм бил дългогодишен служител в дискотека „Фейсис”, за която те твърдят, че аз работя като охранител на трудов договор като барман-сервитьор, въпросното лице съм го виждал непрекъснато с различи малолетни млади момиченца, но не и с жена му. Аз не знам коя е жена му. Задават се непрекъснато такива неудобни въпроси.

На всички, които не са съгласни с нас, ще кажем да изчакаме експертизите. Те ще докаже, че е намушкан, защото те твърдят, че не е намушкан, а това е нещастен случай. Няма по-голямо доказателство от експертизите, че ние казваме истината, а те лъжата.

Милена: Искаме справедлив процес. Искаме виновните, плюс подбудителката, да си получат заслуженото. Искаме да има закони и те да проработят веднъж завинаги. Стига с тези убийства, с тази наглост, с тази лошотия в хората. Те са зверове.

Иван: това, че брат ми е бил охранител на Братя Галеви, пак е някаква спекулация. Той имаше някаква гравитация, но дали е бил охранител, или какъв, никой не може да каже. Аз също познавам хора, които са били част от тази група, но пак не е доказано. Няма постъпили сигнали, доказани неща. Нали като каже човек нещо, трябва да има някаква подплата, доказателство за тези неща, за да може човек да се довери на това, което се казва. От тук нататък ние с моята снаха имаме готовност да работим и с европейски експерти, ако нещата не излязат такива, каквито трябва да бъдат, а са леко изопачени, ние имаме готовност да работим с европейски експерти и юристи.

Милена: Най-голямата спекулация е, че става въпрос за нещастен случай. Как може да е нещастен случай, като те твърдят, че той се е набол на стъкло? Аз го казах и преди – стъклата падат хоризонтално, не вертикално. Говорили сме с наши близки медици. Ако експертизата е обективна, прободна рана от стъкло и прободна рана от нож или метален предмет, с каквото са го намушкали, е съвсем различно нещо. Те оставят съвсем различни следи.

Иван: Аз прибрах трупа от моргата. В моргата съм направил фотоархив, на който ясно се виждат отпред две прорезни рани, огромна фрактура в носната кухина, в областта на челото, въпросът ми е как се причинява тази фрактура, най-вече, с голи ръце. Николай беше неудобен на много хора, защото беше откровен. Не говореше на никого зад гърба, отиваше и директно си казваше. Той не беше толкова конфликтен, колкото се опитват да го изкарат. Николай беше едно посредствено момче, имаше си график, имаше си режим – фитнес, насам-натам, приятели, разходки… Съвсем нормален младеж.

Милена: Виждам възрастния Владимир и сина му Иван. Разминавали сме се с автомобилите си в града и е много неприятно. На една такава среща с Владимир Карастоянов, аз съм била в офиса на едно застрахователно дружество в града, той ме видя и застана най-нагло срещу мен. За мен това е показност и не зная какво се опитва да внуши, страх?

Иван: И аз се страхувам за живота си, самият факт, че тези хора не се спират, тръбят глупости наляво и надясно, поканата, която получавам във фейсбук, това, че въпросното момиче на профилната си снимка е с нейния приятел, аз не зная как да ги тълкувам тези неща, нереални, ненормални. Естествено, че се страхувам.

Милена: Очаквам истината да излезе наяве в най-скоро време. „Справедливост” се е превърнала в една от любимите ми думи. Много се надявам съдиите и институциите в България да проработят.

Иван: Нека се събудят, защото може би са заспали. Имаме готовност да се обединим с хора като нас, които са пострадали, хора, които са загубили близки, които виждат, че техните близки са неовъзмездени, че техните убийци с разхождат на свобода, без наказание, без присъди. Работим по този въпрос, готвим ново, по-голямо шествие от предходното. Искаме да покажем, че тази държава ще се наложи да се събуди, че трябва да се прилагат законите с пълната тежест, с пълната сила. Стига с това разболяване на тези убийци, на тези бандити. Каквото и да стане, те са вече болни, имат си документи, имат си епикризи, имат си контактите. Това нещо трябва да спре, да се промени българското законодателство.

Милена: Николай Карастоянов, който за момента е предполагаемият убиец, един ден, след като си плати гаранцията от 3000 лв., си пиеше кафето в кафенето на болницата, където работеше, с абсолютно всички доктори. За пореден път питам – този човек болен ли е? Защо, като е толкова болен, не взема мерки? На него никога не му е отказана болнична помощ, винаги, когато е поискал, той е отивал в болница.

Иван: Той винаги е пускан, за да се лекува, но винаги ползва неговата болница, там явно се чувства сигурен и силен с колегите си и контактите си. Казаха, че трябвало да бъде опериран ден след случката. Ами то минаха вече три месеца, а аз не зная той да е опериран още, при положение че се налага на следващия ден да бъдеш хоспитализиран.

Редакцията е готова да даде думата на всички хора от двете страни на бариерата – Карастоянови и Радеви.

Снимките:
1 Иван Радев
2 Милена Радева
4 Владимир и Иван Карастоянови
5 Иван и Лора
6 Владимир, Николай и Владимира Карастоянови