Има ли Бог? Исак Нютон изразява това: „Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество“

Волтер пише: „… не мога да мисля, че този часовник (т.е. светът) няма часовникар“

Цар Давид: „Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование“

Агоп Тахмисян

Библията е най-скъпият дар, даден на човечеството. От възприемането на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. В настоящoто електронно издание на „Основни учения на Библията“ са изложени основните доктрини на Библията. Препоръчваме на читателя да чете бавно и да разсъждава върху всяка мисъл, защото библейската материя е много по-различна от всяко друго четиво, което съвременният човек познава, и защото книгата е написана в много стегнат стил.

Отделните глави са подредени в логическа последователност – затова препоръчваме книгата да се чете в този ред, в който е написана. Всяка следваща глава може да бъде разбрана правилно само ако е усвоена добре предната.

–

В религията, както и във философията, строго научното доказателство е немислимо. Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. Алберт Айнщайн казва: „Виждам часовника (т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря“ (твореца). А пророк Исая пише: „Вдигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва“ ( Исая 40:26 ). От опит знаем, че всяко нещо има своя причина. Ето как Исак Нютон изразява това: „Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество“.

Напоследък някои космолози говорят за някаква логика в устройството на Всемира. Логика, която преследва определена цел. Излиза, че над Вселената властва разум. Библията казва за този Разум: „Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог“ (Евр. 3:4). Дори скептикът Волтер пише: „… не мога да мисля, че този часовник (т.е. светът) няма часовникар“.

Микросветът също говори за своя Творец и мъдростта Му. Физикът Макс Борн в есето си „Моят живот и възгледи“ пише: „Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца“.

Псалмистът възкликва: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всичките…“ ( Пс. 104:24 ).

Вероятността да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че това може да се случи един път на 10³²¹ години. Имайте предвид, че възрастта на нашата галактика се изчислява на 10¹⁰ години! Великият Луи Пастьор е опровергал хипотезата за самозараждането и е доказал, че живот има само от живот. Христос представя този принцип с думите: „Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26). Въпросът „Кой е създал Бога“ е нелогичен. Ако Бог е създал всичко, т.е. ако е Първопричина на всичко и ако Той е създаден, това значи, че не е Първопричина.

Нека сега се обърнем към дилемата „има Бог, няма Бог“ и да видим какви са последиците, произтичащи от двете решения. Ако няма Бог, ако човек е произлязъл от маймуната, тогава понятия като морал, нравственост, съвест са без смисъл. Атеистичният принцип „Право е онова, което е полезно“ е абсурд. Същото важи и за „Целта оправдава средствата“. Такъв начин на разсъждение Библията представя в Пс. 14:1: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро“.

Съвсем различно изглеждат нещата ако реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен смисъл – формиране на добродетелен характер, стремеж към пълно единение с Бога, Ап. Павел изразява тази мисъл в Еф. 2:10 така: „Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“.

Щом има Бог, хората са братя, защото имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се отдалечаваме един от друг, няма какво да ни обединява. Защото в името на какво да обичам и почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, по култура, може би по образование, интереси или материално състояние? Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки човек за свой брат, независимо от хилядите различия и противоречия.

От гледна точка на човешката психика Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замени Божията любов и топлина. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и празно. Достоевски казва в книгата си „Бесове“, че човек няма нужда само да е щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която да се стреми. Той има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост. Той има нужда да вярва в нещо, което не може да се достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Той има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. „Ако бихме лишили човечеството от това безкрайно велико, то би умряло от отчаяние“, казва Степан Трофимович в последната глава на „Бесове“.

Без Бога няма утеха. В Пр. 14:32 четем: „Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование“.

Източник: „Основни учнения“ от Агоп Тахмисян.

Снимките:

1 Агоп Тахмисян

2 Исак Нютон

3 Волтер