Бог не очаква от нас пълно съвършенство, а старанието да вървим по верния път, Исус ни е простил всеки грях – не само това, което вече сме сторили, но и всяко погрешно нещо, което някога ще извършите…

Божият план за нас е всъщност толкова простичък, че ние често го пропускаме. Сякаш сме склонни да търсим нещо много по-сложно, нещо по-трудно, което уж трябва да угоди на Бога. Исус ни е казал, че единственият начин да угодим на Бога, е като вярваме.

Исус също е казал: „Истина, истина ви казвам, който не приеме и не получи и не приветства царството на Бога, както правят малките деца, никак няма да влeзe в царството.“ – (Лука 18:17)

Да вярвашq е далеч по-лесно и просто, отколкото да се съмняваш. Съмнението е отворена врата за объркването и нерядко води до депресия. То ни кара да говорим колебливо и от устата ни да излизат само негативни думи. От друга страна, вярата или вярването освобождава радостта и ни позволява да се наслаждаваме на живота, докато Бог се погрижи за обстоятелствата и ситуациите около нас. Май звучи твърде хубаво, за да е истина; точно по тази причина мнозина никога не влизат в Божия план за тях. Има неизброимо множество от хиляди по хиляди, които са приели Исус за свой Спасител. Те вървят по пътя към небето, но не се наслаждават на пътуването. Все едно на човек да му подарят чисто нова къща. Дават му ключовете – към предната врата, към гаража, към мазето, към тавана, към всички стаи в къщата, които могат да се заключват. Домът му принадлежи изцяло, но ако не използва ключовете, за да отвори и да влезе, той само притежава къщата, без да живее в нея и без да й се радва. Обикновено нещото, което ни пречи да влезем и да се насладим на живота, който Бог има за нас и безплатно ни е подарил, е осъзнаването на греховността.

„Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нашите немощи; Той беше изкушен във всичко, като нас, но пак не съгреши.

Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да ни помага във време на нужда.“ – Евр. 4:15, 16

Нека да разгледаме темата за греха. Хората се борят с греховете си и често това е една от основните причини да не влязат в изпълнения с радост живот, който Исус им е дал чрез жертвата си. Грехът е истински проблем за повечето хора, а интересното тук е, че грехът не бива да е голям проблем. Знаете ли, че Бог вече се е погрижил, както четем в Словото Му, за всички човешки грешки, слабости и провали? Повечето хора са блокирани от грехове и провали, докато Божието Слово е дало изходен път.

Евр. 4:15, 16 казва, че Исус разбира нашата човешка слабост, защото е бил изкушен като нас във всяко нещо, но пак не е съгрешил. И понеже Той е нашият Първосвещеник, който ходатайства за нас пред Бога, можем да идваме смело или дръзновено пред престола, за да получим благодат, благоволение, милост и помощ, когато имаме нужда. Вярвайте и приемете! Забележете, че в Словото се казва да дойдем при трона на Бога, за да получим. Бих искала да подчертая този момент, защото в определен смисъл думата „получавам“ е синоним на „вярвам“. Речникът на Уебстър казва, че да вярваш, означава „да приемеш за верен или истинен“. Същият речник казва, че да получиш, означава „да вземеш нещо – нещо дадено, предложено или предадено“. В духовната сфера, когато вие и аз вярваме нещо, получаваме го в сърцата си. Ако е нужно физическо изявяване, то ще дойде, след като сме повярвали, не преди това. В света ни учат, че първо трябва да видим, после да повярваме. В Божието царство трябва първо да се научим да вярваме, едва тогава ще видим физическото изявяване на това, за което сме повярвали (приели, възприели в сърцето си).

В Марк 11:23,  24 Исус е казал на учениците си: „Истина ви казвам, който каже на планината: Вдигни се и се хвърли в морето! И никак не се усъмни в сърцето си, но повярва, че каквото казва, ще се случи, ще му бъде сторено. Затова ви казвам, че каквото и да поискате в молитва, вярвайте (доверявайте се и бъдете уверени), че ще ви бъде дадено и ще го имате (получите).“

Когато Исус ви е простил всеки грях – не само това, което вече сте сторили, но и всяко погрешно нещо, което някога ще извършите. Едно от най-големите предизвикателства пред нас е, че не се доверяваме на думата „безплатно“. В света днес бързичко откриваме, че нещата всъщност въобще не са безплатни. Дори когато ни се каже, че са безплатни, обикновено все някъде има скрита цена. В Божията икономика обаче нещата стоят по друг начин. Всичко идва като подарък; а единственото, което можеш да направиш с подарък, е да го приемеш любезно с благодарно сърце. Спасението и непрестанната прошка за греховете ни са дарове, дадени ни от Бога поради това, че сме приети от Неговия Син Исус Христос. Когато направим грешка, покажем слабост или се провалим някак, можем да се съмняваме дали Бог ни обича, да се чудим дали ни е ядосан, да се опитаме да изкупим грешката си с добри дела и да се откажем от радостта си, жертвайки я заради грешката си. Другото, което можем да направим, е просто да повярваме написаното в I Йоан 1:9: „Ако (доброволно) признаем, че сме сгрешили и изповядаме греховете си, Той (Бог) е верен и праведен (на Своята собствена природа и обещания) да ни прости греховете ни (да ни освободи от беззаконието ни) и (постоянно) да ни изчиства от всяка неправедност (всичко, което не е в съгласие с Неговата воля за целта, мислите и действията ни)“.

I Йоан 2:1, 2: „Мои малки дечица, пиша ви тези неща, за да не нарушавате Божия закон и да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай (един, който ще се застъпи за нас) пред Отца – Исус Христос, всеправедния (справедлив, праведен, Който се съобразява с волята на Отца във всяка цел, мисъл и действие). И Той (Самият този Исус) е умилостивението (изкупителната жертва) за греховете ни; и не само за нашите, но и за (греховете на) целия свят“.

Тук Йоан казва: „Старайте се колкото можете да не съгрешавате, но когато съгрешите, Исус ходатайства за вас и вече е платил за вашата грешка“.

Исус ви е простил всеки грях – не само това, което вече сте сторили, но и всяко погрешно нещо, което някога ще извършите. Той вече е платил цената за греховете и грешките ви и е взел решение да ви изчисти от тях. Ето затова Евангелието се нарича Блага вест. Но запомнете, тези прекрасни благословения, свобода и дарове получаваме чрез вяра.

Лука, гл. 2 казва, че след раждането на Исус ангел се явил на овчарите, които пазели стадата си на полето: „… и ангелът им каза: Не се страхувайте; но вижте, носим ви блага вест за голяма радост, която ще дойде до всички човеци. Защото ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос (Месия) Господ!“ (Лука 2:10,  11).

От този пасаж можем да видим, че ако правилно разбираме Писанията, ако ги вярваме и приемаме, Евангелието трябва да ни донесе голяма радост, а не осъждение за греховете.

Снимката: В сън Господ показа на патриарха Яков, че пътят между човека и Божия трон е трасиран чрез лична връзка посредством Христос.