Цар Давид: Бог възстановява това, което е изгубено или разрушено,  държи на думата Си, възстанови моите емоции и ума ми, волята ми беше освободена от бунтовност, вече нямам необходимост да контролирам всичко и всички…

Filed under: Глас Свише |

Воден съм, а не принуден – воден от Светия Дух с идеи и съвети, а не принуждаван от страхове и несигурност

Трябва да се доверяваме, да обичаме, да прощаваме, да живеем простичко, както и да сме свободни да се наслаждаваме на това, което правим, съветват патриарсите

195-15-01 

 

„И Той (Исус) извика едно малко детенце при Себе си и го постави посред тях и каза: Истина, истина ви казвам, освен ако не се покаете (промените,  отвърнете) и не станете като малките деца (доверяващи се, смирени,  обичащи, прощаващи), никак няма да влезете в небесното царство. Който смири себе си и стане като това детенце (доверяващ се, смирен, обичащ, прощаващ), ще бъде най-великият в Божието царство.” – Матей 18:2-4

В Лука 18:17 Исус има предвид същото относно духовната важност на това да бъдем като децата, когато казва: „Истина, истина ви казвам: Който не вземе и не приеме и не приветства Божието царство, както правят децата, никак няма да влезе в Него“.

Както виждаме, в Матей 18:3 се казва, че атрибутите или характеристиките на едно дете са: доверие, смирение, любов и простителност. О, колко много бихме се наслаждавали на живота си, ако бяхме такива! Децата вярват на всичко, което им се казва. Според някои децата били дори лековерни, тоест вярвали на всичко, независимо колко абсурдно звучи то. Но децата не са лековерни; те са доверчиви. В детското естество е да се доверява, освен ако детето вече не е преживяло нещо, което го е научило да не се доверява. Със сигурност знаем, че децата се наслаждават на живота си. Едно дете буквално се радва на всичко. Едно дете може да обърне дори работата в игра и да се забавлява. Всички ние трябва да имаме такова отношение. Е, може да не танцуваме с метлата, но трябва да изберем да имаме такова отношение, че да се забавляваме във всеки аспект от живота си. Всеки здрав възрастен трябва да съхрани детето у себе си. Всички започваме като деца, но докато израстваме, трябва всячески да опитваме да запазим детето вътре в нас. Сатана винаги се опитва да убие децата, което е било и причината той да постави желание в сърцето на Ирод да издаде указ да бъдат убити всички мъжки деца във Витлеем, които са под две години. Тъй като Ирод се е ужасявал от новородения младенец Христос, царя на евреите, на Когото мъдреците са дошли чак от Изток да се поклонят, искал да се отърве от бебето (Матей2:1-16). Интересно е, че Сатана се страхувал от едно дете, както и че дете може да бъде цар на евреите. Царете царуват; поуката тук е, поне част от нея, че ако искаме да управляваме и царуваме като царе (Римл. 5:17,  Откр. 1:6),  трябва да станем като децата. Когато станем като децата,  това ужасява дявола – точно както младенецът Христос е уплашил Ирод.

От Откр. 12:4, 5 виждаме как Сатана се стреми да „изяде“ или унищожи детето от момента на раждането му:

„Опашката му като завлече (през небето) и свали и хвърли на земята една трета от небесните звезди. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което е определено да пастирува над (да управлява) всичките народи с желязна тояга (скиптър); и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.“

Разбира се, тези стихове се отнасят до Исус, но вярвам, че това е и принцип, от който можем да се поучим. Децата не са способни да се защитават и пазят. А Сатана, като същински хулиган, често атакува тези, които изглеждат безпомощни и не могат да му отвърнат. Божието слово казва, че сме Негови възлюбени чада и че Бог ще ни благослови в начинанията ни (Втор.зак. 28:8). Но не бива никога да смятаме, че стойността и ценността ни идва от това, което правим. Трябва да знаем кои сме в Христос Исус, както и че работата ни би трябвало да има стойност, защото ние я вършим, а не обратното.

В книгата си „Ритъмът на живота” Ричард пише: „В този свят няма достатъчно успех, за да съберем всички вътрешни нехармонични гласове. Самочувствието не е вторичен продукт от постиженията, а естествено продължение на здравите взаимоотношения на човека с родителите му, с хората около него и, естествено, с Бога. Важното е кой сте вие, а не какво сте направили“.

Работата е необходима и е нещо добро, но ако се издигне до място в живота ни, където не бива да бъде, тя става наш враг. А ние често мислим, че врагът ни е приятел.

В разширения превод на Библията в I Петър 5:8 апостолът предупреждава: „Бъдете добре балансирани (умерени, трезви в ума), бъдете будни и предпазливи винаги, защото врагът ви, дяволът, обикаля около вас (ужасно гладен) и търси на кого да се нахвърли и да го погълне“.

Области в живота ни, които са извън баланс, са отворени врати за врага. Той дебне наоколо и търси тези врати. Ние, християните, често сме твърде заети да се борим с демони, а всъщност това, което трябва да правим, е да възстановим равновесието в живота си. Нещастните хора се дразнят,  когато някой друг се забавлява.

„Той възстановява душата ми. Той  освежава и възстановява живота ми. Той ме води по пътеките на праведността, справедливостта и правилното ходене с Него – не заради мен, а заради името Си.” – Псалм 23:3

Вярвам, че Бог обещава възстановяване за това, което е изгубено или разрушено. Мога да гарантирам, че Той държи на думата Си.

Господ възстанови моите емоции и ума ми. Волята ми беше освободена от бунтовност. Вече нямам необходимост да контролирам всичко и всички. Водена съм, а не принудена – водена от Светия Дух, а не принуждавана от страхове и несигурност.

Нашият небесен Баща ще възстанови и изгубеното дете вътре в мен. С други думи трябва да се доверяваме, да обичаме, да прощаваме, да живеем простичко; както и да сме свободни да се наслаждаваме на това, което правим. Вече не е нужно да се оправдаваме, когато се забавляваме. Библията казва в I Петър 5:8 да бъдем трезви в ума си. В този контекст „трезви“ означава сериозни; но не означава, че не бива да сме радостни. В Еклисиаст 3:1-4 ни се казва, че: „За всяко нещо има сезон и време за всяка работа или цел под небето: …Време за плачене и време за радост, време за скърбене и време за танцуване“.

 

Снимката:

Исус ни разкрива колко важно е да бъдем като децата, когато казва: „Истина, истина ви казвам: Който не вземе и не приеме и не приветства Божието царство, както правят децата, никак няма да влезе в Него“.

 

 

Spread the love