Водачката на реформаторите в Кюстендил, обявена за аутсайдер от политолозите, Ирина Абаджиева-Репуц:Ако политиците се придържат към думите на Христос: „Моят мир ви давам“, невъзможното ще стане възможно и България ще излезе от моралния и материален упадък
Децата ни трябва да се извадят от невежеството и да разберат, че нашият народ е чел евангелията векове преди народите от Западна Европа
Реформаторите спуснаха в Кюстендил софиянката Ирина Абаджиева-Репуц за водач на листата в 10-и многомандатен избирателен район. Предстои й трудна битка с водачите на останалите партии и политически коалиции, излъчили свои представители за избирателния район. Абаджиева-Репуц излиза срещу Мая Манолова от БСП, Кирил Калфин – ГЕРБ, Александър Методиев от ДПС, срещу АБВ и Красимир Руев, Георги Петров от патриотичния фронт. Името й изненада дясномислещите хора в областния град. Рапуц не е популярна под Хисарлъка и едва ли тя ще спечели десния вот и ще осигури място в новото Народно събрание от Кюстендилския регион.
Към Реформаторския блок преди седмица се присъедини Християндемократическата партия на България с председател Ирина Абаджиева-Репуц. Тя е основател на партията, а от ноември 2013 г. неин лидер. Ирина Репуц е юрист по образование, а като майка на четири деца е обществено ангажирана в решаването на проблемите в образованието. Съпругът й е роден в Западен Берлин и е наполовина германец, но живеят и работят в България, където са избрали да отгледат децата си. Ето какво казва Репуц пред „Дневник”:
– Г-жо Репуц, защо избрахте да се включите в политиката с Християндемократическата партия?
– Заради буквичката „Х“. Има едно известно изказване на Конрад Аденауер – основателя на съвременната християндемокрация в Германия и един от бащите на обединена Европа, в което той казва, че най-важното за него е буквичката „Х“ в началото на името, защото не е важно колко голяма е една партия, а колко е голям идеалът, на който тя служи. Да носиш името Христово, е тежко предизвикателство и отговорност, но също така е и посвещение – призив за морал и духовност.
Именно обръщането към духовния извор може да извади от пепелта една нация, както се е случило и с Германия след Втората световна война. Аз съм юрист по професия, изучавала съм и право на ЕС. Всеки, който се е докоснал до историята на европейската интеграция, е видял, че тя тръгва от християндемокрацията.
Изключително интересно е да видиш как едно духовно християнско послание е претворено в политика – вместо „око за око – зъб за зъб“ доскоро воюващи помежду си държави на практика са предали оръжията си една на друга, като всяка е със запазено достойнство и самостоятелност. И така думите на Исус Христос „Моят мир ви давам“ са станали възможни в действителността на Европа. Ето какво може политиката, която се придържа към духовните послания. Да направи наглед невъзможното възможно! Това ми се стори много вдъхновяващо.
Мисля, че ситуацията в България – този материален и морален упадък, налага появата на християндемокрация. Надявам се и се моля Господ да ни даде да бъдем нейни достойни носители, защото няма по-задължаващо име от нашето. Но също така искам да покажа на децата си, че доброто е възможно навсякъде дори и тук, стига да го потърсиш и да го отстояваш.
– Как се стигна до коалиция с Реформаторския блок?
– Ние сме християндемократи. Семейството на християндемократическите партии на Европа се представлява в ЕП от ЕНП. Две от партиите на РБ са членове на ЕНП. Те ни подадоха ръка и чрез приемането ни в РБ ни дадоха път за развитие. И тук ни помогна буквичката „Х“, така да се каже. Хората си мислят, че всичко е пари, но не е така – има идеи и има дух, които са безценни, когато човек им се посвети, му се отварят врати, които не се отварят на други дори и за много пари. Понякога си мисля, че и те не разбраха как ни приеха, това е в кръга на шегата, разбира се.
– Какви според Вас трябва да бъдат отношенията между Реформаторския блок и ГЕРБ?
– Като отношения между партии, членуващи в едно и също политическо семейство в ЕС, като отношения между християндемократи, като отношенията между ХДС и ХСС в Германия например.
Когато ГЕРБ разбере, че сродните й като идеология партии са единственото, на което може да се опре, ще е стъпила на верния път.
– Като майка на четири деца и член на Настоятелството на НГДЕК, какво трябва да се промени в образованието?
– Почти всичко. Трябва спешно да се приеме нов закон за образованието. Да се преработят учебните програми. Да се модернизира и ревизира цялата ни образователна система. Да се отстранят всички дискриминационни практики и да се отстранят всички нередности във финансирането на училищата, да се изравнят правата на образователните институции и достъпът на децата до различните форми на образование. Да се развие професионалното образование, има успешни модели на дуално образование, които могат значително да намалят безработицата сред младежта и да се даде възможност на младите хора да имат равнопоставен достъп до пазарите на труда в цяла Европа.
Упадъкът в образователната система винаги води до упадък в държавността. Май трябва да пренапишем „История славянобългарска“, която започва с думите „О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се назовеш българин!“ Трябва да не пропуснем в учебниците да кажем на децата, че са част от много древен народ, който винаги е имал култ към образованието, че заради този народ е била написана цяла нова писменост, за да приеме християнството, защото е бил достатъчно развит, за да го изисква и така сме разбирали съдържанието на Евангелията векове преди народите от Западна Европа, където до Реформацията е проповядвано на латински и малцина са разбирали.
– А в отношението към младите? Изобщо как трябва да се привличат младите в политиката?
– С истина и смислено говорене. Имаме изключителни млади хора и много умни деца. Чистотата в тях, въображението и креативността са огромен потенциал, който, ако бъде впрегнат в политиката на България, всичко ще се промени. Ние никога не използваме потенциала си и убиваме най-доброто, родено от нас – в това е нашата трагедия като нация.
– Каква е позицията Ви за проекта „Южен поток“? Трябва ли да се реализира и защо?
– „Южен поток“ не е наш проект – той е проект на Русия, която наруши международен договор с анексирането на част от Украйна, за чиято цялост Русия по договор беше гарант. Именно заради тези международни договорености Украйна се отказа от ядреното оръжие, което имаше, и сега е поле за необяснима за времето и мястото, в което живеем, агресия. При това положение реализирането на руски, на практика геополитически проект е опасно за България.
Господ ни е дал съкровище в Черно море, трябват ни само почтени и отговорни към нацията и децата ни политици и можем да бъдем богати. На практика имаме газов и петролен кладенец, а същевременно ни карат да потъваме в дългове и да забравим за него.
– Като юрист как мислите, че може да се разреши казусът с КТБ?
– Това ми напомня на един виц, в който попитали един адвокат колко е 2х2, а той отговорил: „А колко искате да бъде?“ Като юрист виждам много възможности за изход и почти нито един правилен от гледна точка на правото и особено на европейското законодателство просто защото времето за правилно действие с оглед приложимото европейско право, което е приматно над нашето, изтече.
Не са виновни хората, които ще загубят заплатите си, работата си или възнаграждението си за погубения капитал от една банка, превърната в пирамида поради бездействието или безхаберието, а може би и нещо друго на държавата и нейните институции. Виновни са тези, които са управлявали по този явно безумен начин банка и са раздавали пари, които е било ясно, че няма да бъдат върнати, и то с печалбата, която да осигури лихвите, с които е бил привличан реалният и истински капитал на вложителите.
Снимка
Ирина Абаджиева-Репуц