Шефът на Агенцията по безопасност на храните проф. Пламен Моллов: Трябват ни 6 млн. лв., за да се справим със синия език, млякото и месото от заразени животни са безопасни за хората, от Европа ни доставят залежали храни

Изнасянето на животни извън граница ще се възстанови едва по-следващата година

Проф. Пламен Моллов е изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. Той коментира пред „Стандарт“ дъмпинга на родния пазар с храни и зеленчуци от Европа, след като Русия въведе ембарго за вносителите от ЕС. Проф. Моллов отговори и на въпросите за епидемията от „син език”, която хвърли в паника родните животновъди. Припомняме, животновъди от Благоевград поискаха позицията на държавата за проблема със „синия език” и ваксинация за животните. Те споделиха, че са на предела на силите си и са застрашени от масови фалити.

– Проф. Моллов, докъде стигна „синият език”?

– „Синият език” е обхванал 22 области в страната по оста Югозападна-Североизточна България. Относително свободна от заразата засега зона е Северозападна България. 241 селища са засегнати на този етап. При овцете има над 3000 умрели животни от общо за страната 1,558 млн. Има 14 мъртви кози от над 388 хиляди животни и 34 говеда при над 600 хиляди животни за страната. Взели сме всички мерки за масирана дезинфекция, привличане с феромони на инсектите, които разнасят заразата, лечение с антибиотици и нестероидни препарати, където е възможно.

Направени са всички професионални действия, които биха могли да бъдат направени. Сега се обсъжда сериозно въпросът за ваксиниране, който има два нюанса. Единият е, че вероятно ще трябва задължително да направим ваксинация догодина, но това изисква да се създаде ваксината за съответния феротип, който имаме в България – тип 4. За да се създаде тя, са необходими 3-4 месеца. Има ампули, които в момента са налични, тъй като болестта съществува и в Италия, и в Гърция. Около 500 000 опаковки има и обмисляме сериозно дали да ваксинираме Северозападна България – там, където е чисто, и евентуално в други места в страната, които не са засегнати. Но трябва много внимателно да се действа, за да не се получи обратният ефект. Ако се ваксинират болни животни, ще стане по-лошо. Всичко това изисква разрешение от Европейската комисия.

– Каква е сумата, която ще е необходима за ваксинация на животните?
– Нашите изчисления сочат, че за ваксинирането догодина ще ни трябват 3 млн. лв. само за ваксината и още толкова за самите манипулации. Но ако Европейската комисия ни препоръча двуетапно ваксиниране, вероятно сумата ще скочи двойно.
– Животновъди се оплакаха в прокуратурата за престъпно забавяне на дейностите по овладяване на син език, заради което търпят огромни загуби. Имаше ли наистина забавяне?
– Забавянето още в самото начало беше свързано с две седмици, в които предходният Министерски съвет отказваше да разгледа писмото, изпратено от нас с искане за 800 000 лв. за възлагане на външни фирми да извършват дезинфекция. След това бяха отпуснати половината средства. Това е според мен упрекът на животновъдите. Той не е насочен към нашите действия, защото от самото начало ние сме действали абсолютно професионално. На всичкото отгоре имаше и неблагоприятни климатични условия. Освен дъждовете, имаше и вятър, който доведе до двойно по-бързо разпространение на заразата. Тя се разрастваше с около 60-70 км на седмица. Но така или иначе нямаше как болестта да бъде ограничена в една точка. Ако бяха взети мерки по-рано, може би щеше да се намали разрастването, но и това не може да се каже с точност.
– Фермерите алармираха, че заради проблемите с финансирането на ветеринарите може да станем свидетели и на други забравени болести по животните. Имат ли основание страховете им?
– Това, че частно практикуващите ветеринари по някакъв начин правят бойкот, не влияе на нашите действия. Ние имаме общински ветеринарни лекари, които си вършат работата както със „син език”, така и с държавната профилактична програма. Ангажиментът е наш да гарантираме здравето на животните и правим всичко необходимо. Разбира се, ако финансовият ресурс беше по-голям, би било по-лесно. Но частните лекари държат да работят на друга тарифа. Разбира се, няма застраховка, че няма да ни сполетят и други болести. Такава гаранция няма. Надявам се да не се води някакъв тип биологична война от някого, но така или иначе има различни случаи на установени други заболявания като туберкулозата, антракса в Шумен например. Но успяваме да реагираме навреме и няма разпространение. В момента основният ни проблем е „син език”.

– Имате ли информация какви ще са загубите по договорите за износ на животни, които няма да бъдат изпълнени заради заразата?
– Категорично износът на животни ще е забранен дълго време оттук нататък не само за агнета, за всякакви животни. Освен ако не стане така, че изведнъж болестта изчезне. По регламент, след като сме се справили със „син език”, трябва да минат още шест месеца. След това трябва да се направи скрининг, който пак да докаже, че няма заболяване. Едва тогава можем да отворим границите за износ на животни. Вероятно чак по-следващата година ще може отново да се възстанови експортът. Но не може да се каже със сигурност кога ще приключи този процес. Тук говорим както за преки загуби на животновъдите, така и косвени загуби, които ще се появят догодина. Те са намалена раждаемост на агнета и други проблеми като липса на мляко и т.н. Нещата са много свързани и картината е много по-сериозна, отколкото може би си я представяме в момента.

– Но месото може да се ползва за вътрешна консумация и за износ?
– За консумация може да се ползва и млякото, и месото от болни животни. То не е опасно за хората. Може да се изнася и в страните, с които имаме споразумение за това. Има индикации, че Турция би приела износ на наши животни.

– Очаквате ли повече проблеми с качеството на храните заради руското ембарго за износа им от ЕС?
– По-скоро се наблюдава инвазия на храни от Европейския съюз, което е естествен процес. Качеството зависи до голяма степен от тези, които търгуват. Много често те търсят ниски цени, взимат продукти, които са с граничен срок на годност, от които практически други фирми в Западна Европа гледат да се освободят. А наши търговци ги купуват и ги внасят в България. Това не е нормално и редно, но е в рамките на закона и се прави. Разбира се, ние сме засилили контрола по такива места, където може да се появи проблем – борси, складове на едро. Но пак казвам, че за съжаление нямаме ресурс да покрием всичко и да работим достатъчно ефективно срещу подобни практики. За да се случи това, трябва да има финансиране, масирани проверки. Всичко е свързано с финанси, които ние нямаме.