Над 200 души хапнаха курбан на събора в Дяково, легендата на „Марек” Анжело Кючуков и приятелите му Жоро и Боби Данаилови заложиха на скарата

Дупничанинът Георги Костадинов и помощниците му Михал Тонев и Йордан Иванов сготвиха чорбата за Малка Богородица

 Оркестрите на Орлин Делибалтов и Васил Крекманов веселиха дошлите на събора

 

 

Стотици жители на Дяково дойдоха на събора на дупнишкото село, отбелязван вече около четвърт век на Малка Богородица, който е и храмов празник за местната черква „Рождество Богородично”. За да присъстват на традиционния събор, провеждан след промените през 1989 г. на 8 септември, в Дяково дойдоха хора от София, Перник, Дупница, Бобов дол и съседни населени места. Приготвен бе и обичайният курбан от овче месо, от който за здраве хапнаха над 200 души.

Чорбата сготви дупничанинът Георги Костадинов с помощта на съпруга на кметицата Здравка Тонева – Михал Тонев, и железничаря Йордан Иванов. Мръвките от овцете, метнати в петте казана, купиха арендатори на земи в селото и местни хора, които си бяха закупили купони, струващи по 3 лв. За празника от община Дупница отпуснаха 300 лв.

За веселбата отговаряха съставът на бобовдолеца Орлин Делибалтов – бащата на популярния фолкпевец Борис Дали, и оркестърът на Васил Крекманов от село Крайници. Пременените в национални носии момичетата и момчетата от ансамбъл „Разметаница” при читалище „Просвета” – Бобов дол, и техните песните и танци напълниха душата на хората от почти обезлюденото селос около 250 жители сега. Макар и за няколко часа, то живна.

На мегдана бяха и обичайните за съборите сергии с какви ли не джунджурии, захарен памук, царевица. Малко след 12 на обяд камбаната би за литургия, отслужена от архиерейския наместник Георги Паликарски, който освети и поставените на видно място в църквата погачи, варено жито и курбана. Повечето от присъстващите на църковния ритуал бяха възрастни, хора.

Сред присъстващите на службата бяха 95-годишният Георги Мацов, настоятелката на черквата и бивша кметица на селото Росица Илиева и сестра й Веска, Мария Колчакова и нейната сестра Елена Пенева, Цветана и Стоян Илчеви, дъщеря им Радостина с внучките Стефания и Антония, Здравка и Иван Караиванови, Пенка и Димитър Калъпчийски, Димитрина Попова, Иванка Попова с внучето Иван, Виолета Кацарска, Веска Кралева, Василка и Пенка Гюндерски, Стефка Кралева, Йонка и Георги Кралеви, синът им Йордан и съпругата му Елена, Трендафила и Иванка Фалини, Тодора Домишлярска, Румяна и Куна Мацови, Надка и Йордан Миличини и техните гости от Смочево Иван и Магдалена Миткови. Всички те запалиха свещи, които си купиха от Иванка Петрова.

Доста от пристигналите предпочетоха събора като светско събитие и вдигаха наздравици на опънатите пред кметството маси. Сред заложилите на почерпка със скара и бира бяха футболната легенда на „Марек” Анжело Кючуков и приятелите му Жоро и Боби Данаилови.

 Минен инженер написа книга за черквата на Дяково:  Доц. Любен Йончев алармира: Храмът има нужда от спешен ремонт, камбанарията всеки момент може да рухне и да събори и съседната къща

Черквата „Рождество Богородично” в дупнишкото село Дяково спешно се нуждае от ремонт. За това алармира на вчерашния голям християнски празник Малка Богородица пенсионираният доцент Любен Йончев, който е написал и издал книга за храма. Вчера авторът беше донесъл изданието и продаваше книжките по 10 лв., като уточни, че със събраните средства ще издаде книга за Дупница и региона. „Черквата е разкошна. Огромна, уникална за едно такова сравнително малко село, въпреки че по-рано е било много по-голямо, но е в окаяно състояние. Тя се нуждае не само от основен ремонт, но от цялостна реконструкция. Ще бъде жалко да се съсипе. Течовете са страшни. Камбанарията е в окаяно състояние. Камбаната, която тежи стотици килограми, ако се счупят носещите греди, всеки момент може да пречупи всичко. Другият проблем – щурцът над входната врата, е спукан. Тази скала, от която е направен този щурц, е вулканична. Тя издържа на натиск, обаче не издържа на опъване. Именно затова, когато дойдох за първи път, пукнатината едва се виждаше, а сега се е разширила до 2-3 см. Това означава, че ако рухне, цялата камбанария ще рухне и ще удари отсрещната къща. За мен е изключително важно да се стабилизира черквата и да се направи един основен ремонт”, алармира Любен Йончев.

– Г-н Йончев, представете се?

– Роден съм в София, родителите ми са софиянци, а прародителите ми – чужденци. Дядо ми е австроунгарец, роден е в днешния гр. Арат, в Румъния, който преди много години е бил в Австро-Унгария. Той е от италиански произход, фамилията му е била Квирини. Отец Ронкарий, който стана папа, е разговарял с дядо ми и баба ми за произхода на дядо ми. Баба ми е хърватка, родена е в гр. Киуме, сега Риека, но имам още западна кръв, защото другият ми дядо е от Трънско. Хабилитиран доцент съм и имам два доктората. Минен инженер съм по специалност, бил съм в Агенцията за ядрено регулиране, инспектор в ГОРУБСО, в урановите рудници, пенсионирах се като заместник-директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита към Медицинска академия, писал съм и книга за съседното село Кременик.

– Какво ви свързва с Дяково?

– Нищо съществено. Имам вила в Кременик и след като се пенсионирах, от председателката на църковното настоятелството Росица Илиева разбрах, че тук, в църквата, има много стара църковна литература. Това са към 40-50 книги, но не всички са стари. Най-старата е от 1644 г., по голямата част са донесени от полски манастир, другите са дарени от руски манастири, има, разбира се, и български от сръбска печатница, която е ръководена от българин. Аз се позаинтересувах, започнах даже да се уча да чета на старославянски български език. Намерих интересни приписки в книгите, които съм отразил в моята книга. Книгите бяха в окаяно състояние. Всички лист по лист съм почиствал с четка. Бяха много влажни и много мръсни, подсушил съм ги и съм ги възстановил, но се стигна дотам, че по една телевизия излезе някакъв голям колекционер на стара църковна литература и започна да ми се обажда, намеренията му не бяха добри и даже тук се чудехме как да скрием книгите, защото са много ценни.

– Къде са сега те?

-Прибрани са, почистени са. Росица Илиева ги прибра някъде, за да ги опази. Не са в църквата, защото тук не са на сигурно място.

– Какво ви накара да напишете тази книга?

– Интересът ми към миналото по принцип. Аз съм убеден, че черквата е запазила България и българите като българи. Въпреки че не съм религиозен, уважавам вярата на хората и смятам, че това е нещото, което в 700-те години византийско и турско робство е запазило българите като българи. За написването на историята на черквата ме подтикнаха и старите книги, за които казах.

– Тук е имало и стара черква, на нейното място ли е построен сегашният храм?

– Строителството на тази черква е започнато през 1902 г., но е планирана много по-рано, защото камбаната е излята почти 10 години преди това. Интересното при нея е, че е отливана от дупнишки опълченец, казва се Христо Дюкмеджиев. Той е много известен човек. Бил е кмет на Пловдив и Самоков, бил е по чужбина, писал е и стихове. В двора е имало друга черква, която е рухнала. След това са построили един малък параклис, от който има остатъци. Росица полага много усилия за него, опитвахме се да направим нещо, за да се сложи един покрив и да се стабилизира, защото престолът стои още, но няма пари и няма възможност това да се случи. Параклисът известно време вероятно е съществувал успоредно със старата черква. Има и хипотеза, че черквата е построена от някакви придошли албанци, които не са били искани в църковното общество, не са били приемани. За параклиса разпитвам и хората тук. Благодаря на всички, които ми оказаха съдействие в това отношение, особено на Росица. Изключително съм благодарен на Ангелина Тикова, която даде пари за отпечатването на книгата. Продажбата на книгата ще спонсорира една друга книга за Дупница и Дупнишки район. Правя това, защото дълги години съм бил научен работник.

– Какво сте описали в книгата?

– Описал съм свещениците, които са служили. Открил съм 16–17, първият от които е от 1535 г., а вторият след 1600 г. Според преданията първият, който аз съм намерил, е от Дрен, като изключим двамата преди него, които са в турските тефтери.