Когато непрестанно мислим и говорим за проблемите си, правим в ума и устата си списъци, от които не можем да избягаме, те надделяват в душата ни
Бог никога не е възнамерявал проблемите ни да влизат в нас, те може да са около нас, но не и да бъдат вътре в нас…
Да си замълчим, когато видим грешките в другите хора, показва смирение и благородство
Съгласете се с Бога, а не с изпитанията
„Ще ходят ли двама заедно, ако не са се уговорили и ако не се съгласят?“ – Амос 3:3
Бог има добър план за живота ни и нашата уста и разумът ни трябва да се съгласи с това. Ако постоянно повтаряме, че не ни се случва нищо добро и всичко в живота ни, е проблем, можем да очакваме умножаване на проблемите ни.
Думите са семена. Каквото говорим, сеем го, а това, което сеем, после го жънем! Започнете да казвате: „Аз имам бъдеще и има надежда за мен. Бог е на моя страна. Без значение колко разочарования съм имал в миналото, това е нов ден. Добротата и милостта ме следват днес“. Ако говорите така, това ще ви помогне да се насладите на пътуването. Без значение колко дълго трябва да чакате прелома, може да направите чакането максимално приятно. Понякога ние чакаме Бог или другите да направят нещо, за което Бог ни е дал способност и отговорност да извършим сами. Можем да увеличим радостта си чрез простичкия принцип на правилното говорене. Понякога това, което говорим за проблема, е по-големият проблем от самия проблем. Когато непрестанно мислим и говорим за проблемите си, правим в ума и устата си списъци, от които не можем да избягаме. Те започват да надделяват в душата ни. Душата ни се препълва с проблема. Бог никога не е възнамерявал проблемите ни да влизат в нас. Те може да са около нас, но не и да бъдат вътре в нас. Ако пазим душите си пълни с Него и със Словото Му, радостта остава. Но можем и да отровим радостта си бързо и лесно, като не се придържаме към Божиите принципи. Скърбите са всички „неща“, които се случват в живота на човека и го разочароват или дразнят. Останете щастливи, като внимавате върху думите, които излизат от устата ви. Днес оплаквахте ли се? Това определено е намалило радостта ви. Някои хора са „хронично критични“.
Казахте ли негативни или осъдителни неща за някого днес? Това със сигурност е отровило радостта ви. Неучтивите коментари за други хора ни причиняват далеч повече проблеми, отколкото знаем. Ние съдим това, което е различно и то обикновено защото ни предизвиква. Той не иска горчива вода да излиза от същия извор, от който на следващия път ще излезе сладка вода. Той не иска да хваля Него, а да кълна онези, които са направени по Негов образ. Да си замълчим, когато видим грешките в другите хора, показва смирение. Библията казва в Римл. 12:3, че ние не бива да мислим себе си за повече, но трябва да осъзнаем, че това, което можем да правим добре, го правим заради Божията благодат. Вероятно друг човек няма същата благодат и дарби като вас или като мен. Не можем да критикуваме другите, че нямат нещо, което Бог не е избрал да им дари. Понякога съдим хората, че са по-бавни от нас, но Бог е този, който ни дава определената скорост. Това, което искам да кажа, е че ние не сме отговорни за това, което Бог не ни е дал. Можем да учим и да растем, но никога няма да правим нещата по абсолютно същия начин като другите. Осъждането идва от това, че гледаме на себе си (особено по отношение на дарбите и талантите ни) и решаваме, че онези, които не вършат нещата като нас, ги вършат погрешно. Ако имаме подобни неща в сърцата си и оттам в устата си, е отрова за радостта ни. Има толкова много, което може да се каже за устата и говоренето, но се надявам да сте разбрали идеята ми. Помнете, има „смърт и живот в силата на езика и тези, които го обичат, ще ядат плодовете му“ (Притчи 18:21). Следователно пазете думите си сладки, за да бъде и плодът им сладък!
Завършете пътешествието си с радост
„Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам с радост пътя си…“ – Деяния 20:24
Библията е пълна със стихове за радостта, радването, задоволството и веселието. Един от любимите ми е в Пс. 100:1, 2:
„Възкликнете на (вдигнете радостен шум пред) Господа, всички земи. Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост“.
Да служим с радост на Господа е добра цел за всички нас. Често си мислим, че трябва да направим нещо велико и забравяме простичките неща, които явно прославят Господа. За Бог означава много, когато Му служим с радост. Толкова много хора са се запътили на някъде, но колко от тях се наслаждават на пътя? Би било голяма трагедия да стигнеш целта и да осъзнаеш, че не си се насладил на пътешествието. Съгласявам се с апостол Павел – и аз искам да завърша пътешествието си с радост. Този стих много силно и дълбоко докосва душата ми. Каква невероятна цел: да служиш на Господа с доволство и да завършиш пътешествието с радост. Аз съм от решителните хора, затова съм решила, че ще стигна до крайната цел на пътешествието. Моля се и вие да се чувствате така. Без значение къде сте сега в живота си, без значение какво сте призовани да извършите или къде да отидете, насладете се на пътешествието. Не пропилявайте нито ден от безценния живот, който Бог ви е дал. Радвайте се в Господа и пак ще кажа -радвайте се.
Научете се как да живеете радостен, воден от Духа живот!
Наслаждавате ли се на всеки ден от живота си? Дали казвате на себе си и на другите, че ще сте щастливи, само когато достигнете определена цел или положение в живота си?
Исус е дошъл, за да имаме живот и да се наслаждаваме на живота (Йоан 10:10). Радостта е плод на Духа. Ако досега не сте се наслаждавали истински на живота си, сега е време да започнете! Известната Джойс Майер окуражава и нас да се наслаждаваме всеки ден на пътешествието, наречено живот. Като прилагате тези принципи, ще се научите:
• да вземете решение да се насладите на живота,
• да се отърсите от съжалението и страха,
• да се радвате на простичките неща в живота,
• да намерите радост, докато сте в очакване,
• да завършите попрището с радост.
• И още много! Насладата от живота не идва от приятните преживявания. Насладата е отношение на сърцето. Затова, още днес научете как да се радвате по пътя към целта!