Машинният инженер Кристиян Трендафилов от Смолян разкри шивашка фабрика в Дупница със 70 работнички, иска още 100, дава по 500 лв. заплати, работното му бюро е в средата на цеха

Filed under: Дупница,Общество |

78-годишната Анка Николова: Аз съм най-голямата тук, мога да работя и извънредно и това ми се заплаща! Кристиян си разбира от бизнеса и ми доставя удоволствие да работя

21-годишната Снежана Кирилова признава чистосърдечно с усмивка: Правя грешки, но не ме наказват!

215-01-01 ЗА ПРЕНОС 12-13 copy Давам шанс на млади  хора и специалисти да научат занаят, плащам по  400.00 лв  начална заплата на шивачка, откривам нов цех, телефонът ми е 0888268324, обяви Трендафилов

 

Шивашкият бос от Смолян Кристиян Трендафилов, собственик на консултантска фирма за шивашки услуги, разкри цех със 70 работни места в Дупница и иска да даде хляб на още 100 жени, готови да работят за 500 лв. на месец. Той е единственият бизнесмен, които в пика на една от най-големите кризи в България разкрива работни места и прави инвестиция от порядъка на над 150 000 лв. в Дупница.

Бюрото на бизнесмена е в залата със 70-те шивачки, той смята, чемястото му не е в луксозен офис, а сред тях. „Те са важните, те са хората, които изкарват парите на фирмата, аз само осигурявам работа, аз не съм важен, познавам добре техния труд и високо го ценя, защото съм тръгнал от най-ниското стъпало в бранша, затова аз съм един от тях, за тях аз съм Кристиян, а не господин Трендафилов. От механик на шевните машини съм тръгнал, завърших Техническия университет и започнах от организатор на производство, управител на 2-3 фабрики. Започнал съм от най-ниското стъпало и затова не можете да ме намерите на бюрото или на стола, защото не ми е присъщо. Гледам да съдействам на хората, да се учим взаимно, да им се помага”, заяви пред екип на „Вяра” в голямата и слънчева зала в бившият корпус на „Марена” младият инвеститор.

215-01-01 0124 copy

Фирмата му шие дрехи за световните фирми за топли облекла –Moncler, ChervoиDjonAshfield. „Ориентирани сме в търговия само навън, защото на вътрешния пазар в България има жестока стагнация. Едно такова яке в момента е около 250-300 евро в Италия. Тук дори и да го предложим за 200 лв., не виждам как ще го продадем колкото и да e качествено. Само килограм гъши пух струва 100 евро. Не можем да предложим високо качество на ниска цена. Може би ще има реализация в София, но в малките градове не. Няма как да пласираме нещо на вътрешния пазар на ниска цена. Материята на якетата е много фина и веднъж като се мине, после не може да се поправя. Като стане грешка, се налага да променяме детайлите, до глоби за шивачките не сме стигали. Имаме си и техноложки, които си следят нещата. Но когато шиеш висок клас дрехи, трябва да си внимателен. Не може само да гледаш бройката, трябва все пак да следиш и за качеството”, каза Трендафилов и продължи да разкрива  с удоволствие  подробности  за проспериращия си бизнес:

„Имам фирма, специализирана в посреднически услуги и организация на производството в шивашките услуги. Преди това бях представител на една италианска фирма. Давах работа на цяла България, включително Дупница и Благоевград. Познавам абсолютно всички шивашки фирми. Идеята за това производство дойде ненадейно. Фирмата с тези 70 работници просто фалираше, защото произвеждаше работно облекло, а то е нископлатено. И аз да шиех работно облекло, и аз щях да фалирам. Помещението тук за това производство е под наем, плащам висок наем на Огнян Найденов. Но машини, хора, абсолютно всичко си е мое. Просто имаме много работа и решихме да затворим цикъла. Освен с посреднически услуги става въпрос за представителство, реших и да си произвеждам дрехи, което е по-добър вариант. Произвеждаме само за Италия. Шием за две фирми, специализирани за връхни облекла. Засега вървят много добре нещата. Възложителите ни са доволни от срокове, от качество. Мисля, че и работниците ми са доволни, но тях трябва да ги попитате. Миналия месец реалната заплата беше 450 лв., това е средната работна заплата. Иначе възнагражденията се движат от 380 до 520-530 за шивачките, ръководният персонал е с по-високи заплати. В момента имаме 60 човека на работа, като 45 са на машини – шивачки, останалите са по складови помещения, технолози, бригадири, ОТК. Шием само якета

Съседното помещение също е мое, то е огледално на това тук. И двете са по 1000 квадрата. Така че още 70-80 работници могат да се съберат. Машините за мен също не са проблем. Още утре може да се снабдим с необходимото. Даже сме започнали подготовка – ел. инсталацията от другата страна вече е готова. Стига да има желаещи. За съжаление в България точно това е проблемът. Персоналът ми е застаряващ, хората са от 45 години нагоре. Имам 2-3 момичета, които са до 22 години. А нашият бранш е бъдещето. ЕС миналата година посочи нас и Румъния като единствените страни в съюза, на които да се дава такъв тип изделия. Просто се разделиха секторите в ЕС и на нас и Румъния ни дадоха леката промишленост – облеклата.

Започнах с шест души персонал, които наследих. Аз си закупих фирмата така, както я видяхте, но шиеха работно облекло, което замених с възможно най-висок клас дрехи. Фирмата беше на една софиянка – Диана Николова. Тя се е отказала, защото е решила, че няма сметка. Но това е нормално. Работното облекло е 2-3 или 4 пъти по-евтино от нормалните облекла. Аз предварително си знаех, че с работни облекла и аз ще стигна до същия изход. Затова рискувах да шия много скъпи дрехи, което си беше чиста авантюра от моя страна, но все пак аз съм машинен инженер и от 20 години само с това се занимавам, мисля, че си разбирам от работата и ми трябваха две или три седмици, за да свикна с хората и досега вече месец и половина няма нито една рекламация, изкарахме 5000 якета.

Засега не искам да купувам сградата, защото това е голям ангажимент, по-добре да плащам наема. Но аз съм доволен, защото е просторно, не е мазе, в което да съм набутал хората. Това е предимството, защото имам място и мога да мисля и за разширяване, тъй като имаме много работа. Налага се съседни фирми да работят за мен. Гледаме да си помагаме, все пак сме колеги. За мен те са колеги, макар че аз съм непознат човек и ме гледат малко с недоверие”.

На въпроса държавата и Европа с какво са му помогнали, Трендафилов отговори: „Цялото предприятие съм го направил с лични средства без лев кредит, държавна помощ или европейски средства. В Сърбия, а и в Турция ако има някакъв проект за 50-100 работни места, както аз имах предварителен договор с италианските фирми за 1 година напред за работа, веднага се отпуска безлихвен кредит. С тези пари трябва да купиш машини, да купиш помещения, да оборудваш, да наемеш хора и евентуално след 2 или 3 години да започнеш да го изплащаш.

Какво е в България? Тъй като консултантската ми фирма е с малка история, в която и банка да отидеш за кредит- те ти отказват. В която и държавна институция да отидеш – пак ти отказват, нищо че имаш договор и тази италианска фирма ти подсигурява работа. Единственото спасение е да имаш лични средства. За жалост не всеки ги има тези лични средства. Аз имах някакви средства благодарение на предишната ми консултантска дейност и можех да ги вложа.

Работим добре с Бюрото по труда и доколкото знам, са отпуснати европейски програми за обучение на млади хора под 29 години и за трайно незаети хора. Досега нямаше нищо отпуснато за подпомагане на нашия бизнес. Ние сме оставени да се оправяме сами. Няма как средният бизнес, който би трябвало да е гръбнакът на икономиката, да просъществува, ако не се подпомага. Нужна е държавна помощ, европейски фондове поне. Само една шевна машина струва 2000 евро, тук са 70. Има един автомат за джобове, който струва 20 000 евро.

Така ти дори и да имаш желание, дори и да имаш западните контрагенти, без 150 000 лв. нищо не можеш да направиш. А откъде да ги намериш, ако си работил на заплата? Така си оставаме само с доброто желание и контрагентите”.

Кристиян Трендафилов е роден в Смолян. Завършил е Техническия университет в Габрово. Семеен, има две деца.

„Те живеят в Смолян, но на мен ми е такава работата, че от 15 години не съм в Смолян. В момента живея в Благоевград и пътувам. Моето е живот на колела. За да постигнеш нещо, трябва да направиш компромиси. Моето предложение да купя фирмата дойде добре дошло за Николова, защото тя трябваше да обяви фалит, да уволни хората, а така по закон им дължи обезщетения. А хората си подадоха молбите за напускане от едната фирма и веднага след това си пуснаха молбите за приемане в моята фирма. Стана много бързо. Имам якета от 400 евро, те са много меки и топли, защото вътре имат перушина. Цената им се равнява на две надници на италианците”.

При посещението на редакционния екип в цеховете направихме произволна анкета между работничките, като помолихме Трендафилов да ни запознае с най-възрастната и най-младата шивачка. Това са Анка Николова – на 78 години, и Снежана Кирилова, на 21 години.

Ето какво казаха шивачките за своя работодотел:

 78-годишната Анка Николова:

215-01-01 0118 copy

Много сме доволни от работата, за първи път в Дупница има такова нещо. Аз съм на най-ниската заплата, но съм пенсионерка и съм доволна, пак си докарвам страхотна заплата. Ако съм свободна, мога да работя и извънредно и това ми се заплаща. И всичко е легално – със заповед, с всичко. Човекът разбира от шивашката дейност, разбира като техник. Аз съм завършила за технолог, работила съм като такава и разбирам, че той разбира, и ми доставя удоволствие да работя.

 

Снежана Кирилова, на 21 години:

215-01-01 0119 copy

Завършила съм Промишленото, учих застрахователно и банково дело и след това се омъжих и започнах работа. Дойдох да работя тук преди 3 месеца и никога преди това не бях работил на машина. Бригадирката Нели ме обучаваше, тя ми обърна голямо внимание и ме научи да шия. Харесва ми тук. Правя грешки, но ми се обяснява как да ги избягвам. Всеки прави грешки, не са ме наказвали. Добър ни е началникът, не съм имала проблеми с него. Бригадирките са ни добри и заплатата ми е добра, за моите възможности е добре, аз не се оплаквам и винаги е навреме, по банкомат ни се превеждат парите.

 

Петя Видинска, 23 години:

215-01-01_0121 copy

Завършила съм микробиологичен и технологичен контрол в хранително-вкусова промишленост, втора степен лаборант и квалификация, имам 5-о ниво на английски. Владея писмено и говоримо английски. Не си намерих работа по професията и започнах тук, харесва ми да шия. Преди да дойда тук, съм шила предимно обувки. Работих в „Еврошус” два месеца, след като завърших. Работила съм при Стойчо в леярната и после при Валери съм била. Тук, при дрехите, се чувствам по-добре, отколкото като шиех обувки, но дрехи по-трудно се шият от обувките. Тук съм от три седмици.

Разбирам се с началника, даже си имаме приказката и се шегуваме. Винаги се е отзовавал, когато съм имала проблеми с машината, защото още не съм свикнала с нея. Още не съм вземала заплата, но засега ми харесва и гледам да си хващам нормата от 100 детайла.

 

Дарина Тевекелийса, на 26 години:

215-01-01 _0122 copy

Бях по майчинство и съм тук от март, доста съм доволна, най-вече от работодателя, защото преди всичко е много възпитан човек. Много добре се държи с нас, не вика, не крещи като повечето работодатели в това производство. Разбира ни, помага ни, не ни бави заплатите. Обстановката тук е спокойна, говорим си, не ни се кара. И бригадирите са много добри, разбират ни, учат ни нас, по-младите.

 

Кремена Георгиева, на 45 години:

215-01-01 _0123 copy

Близо шест месеца вече работя тук. Работа като навсякъде. Шием си, работа има. Пух досега не сме шили, по-сложно е за работа. Но се надяваме на по-добри заплати, така ни обещаха. Преди шиехме работно облекло, а сега при пуха се надяваме на повече пари. Растат ни заплатите, засега съм доволна.

Още за Кристиян Трендафилов вижте ТУК

Снимките:

1 Кристиян Трендафилов

2 Материята на якетата е много фина и веднъж като се мине, после не може да се поправя

3 Анка Николова

4 Снежана Кирилова

5 Петя Видинска

6 Дарина Тевекелийса

7 Кремена Георгиева

 

 

 

Spread the love

2 коментара за: Машинният инженер Кристиян Трендафилов от Смолян разкри шивашка фабрика в Дупница със 70 работнички, иска още 100, дава по 500 лв. заплати, работното му бюро е в средата на цеха

  1. Приветствам Ви!!! Имате ли фирмен магазин в България, за да си купя от вашите якета? Много са хубави!

    Таня Ноева
    2015/февруари/17 at 14:51 PM

  2. Sme6nik,4u4ulo,pogledni se be glupak

    Майки
    2015/февруари/12 at 22:46 PM