Повярвайте: Вашето минало не определя вашето бъдеще, трябва да изучаваме словото, защото словото е силата, за да преодолеем изкушенията

„Исус не умря, за да можеш да имаш религия. Той умря, за да можеш да имаш дълбоко, интимно, лично общение с Бог чрез него.”

            2-ро Коринтяни 5:18-19 – „А всичко е от Бог, който ни примири със себе си чрез Исуса Христа и даде на нас да служим за примирение; Бог в Христа примиряваше света със себе си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и че повери на нас посланието на примирението.”

Ако никога не сте се вълнували от това, което Бог е направил за вас, няма да ви интересува да го разкажете на някой друг. Но когато сте достатъчно развълнувани, ще ви бъде трудно да си държите устата затворена. „Исус не умря, за да можеш да имаш религия. Той умря, за да можеш да имаш дълбоко, интимно, лично общение с Бог чрез него.” Една от причините, поради която много хора се чувстват победени, е, защото понякога религиозни организации ни дават един куп правила и наредби за следване. Какво ни пречи да се изправим в църквата в неделя сутрин и да кажем: „Аз съм Божията правда в Христос, умит съм с кръвта на агнето, имам благоволението на Бог, греховете ми са простени.”

2-ро Коринтяни 5:20 – „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.” Със същото послание Павел се обърна към римляните: „Умолявам ви да се примирите с Христос, умолявам ви да повярвате в това, което Библията казва да повярвате, че дълговете ви са отменени, че Бог не ви е сърдит и не трябва да живеете във вина и осъждение, да повярвате, че вашето минало не определя вашето бъдеще”. Той казва: „Умолявам ви да се хванете за милостта, която ви е дадена като безплатен дар, и да се примирите с Бог.”

Вие трябва да мислите неща като „Бог ме обича”, „Той не ми е сърдит”, „Бог има добър план за моя живот”, „Аз съм в изправни взаимоотношения с Бог”. Тогава ще видите как ще се развълнувате, ще усетите присъствието на Бог, ще започнете да разпознавате много по-ясно, когато Бог работи с вас. 2-ро Коринтяни 5:21 – „Който за нас направи грешен онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.” Факт е, че ние може да не вършим всичко правилно, но истината на Божието слово е по-силна дори от фактите. Светът е изцяло обсебен от фактите. Но ние имаме нещо по-добро от фактите – ние имаме истината, истината на Божието слово. Това кой си не се базира на това, което правиш. Въпреки че Бог ще се занимае с нас относно постъпките ни, когато поведението ни е лошо, но това не променя кой съм аз. Ако едно от моите деца направи нещо нередно, то продължава да е от семейството ни и ако ние направим нещо нередно – ние пак сме деца на Бог и като Негови деца Той ще продължи да работи с нас, като ни учи как да ходим. Всичко се основава на това, което направи Исус, а не това, което правим ние. Библията казва, че ние лесно приехме греха чрез Адам. Защо е толкова лесно да приемем греха от Адам, а е толкова трудно да приемем праведността от Христос.

Римляни 5:12 – „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.”

Римляни 5:15-17 – „Но дарбата не е такава, каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; защото ако през прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия Исус Христос.” Това означава, че всеки ден, когато се събудим, преди да отидем на работа, трябва да си казваме: „Аз стоя праведно пред Бог. И ако съм извършил нещо грешно, се покайвам и признавам: Боже, направих това, съжалявам, нямам извинение за това; моля те да ми простиш; помогни ми да не продължавам повече по този начин.” Трябва да изучаваме словото, да го слушаме, защото словото е силата, от която се нуждаем, за да победим изкушението.

2-ро Царе 9:1 – „След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост, заради Ионатана?” Давид и Ионатан бяха приятели в кръвен завет. В Стария завет, когато хората са имали кръвен завет един с друг, това е включвало и абсолютно всички членове на семействата им. И така, Ионатан беше мъртъв, Саул беше мъртъв. Давид беше цар и имаше желание да благослови всички останали живи роднини на Ионатан просто защото много го обичаше. И той тръгна да търси кого да благослови. Тогава той откри, че Ионатан имаше син на Мемфивостей. Всъщност Мемфивостей беше сакат и с двата крака. И това се беше случило, след като дойде в двореца слух, че Саул и Ионатан са мъртви и че Давид ще дойде и ще завладее. Саул бил лъгал хората толкова дълго, че те се страхували от Давид, затова бавачката грабнала Мемфивостей и докато се опитвала да избяга от двореца с него, паднала по стълбите и осакатила краката му./2 Царе 4:4/. Той живеел в малко градче, наречено Лодебар. Не било много приятно място. 2 Царе 9:6-8  – „И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице, та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти. И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза. А сакатият му се поклони и рече: Кой е слугата ти, та да пригледаш такова умряло куче като мене?” 2 Царе 9:13 – „Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царската трапеза. И той куцаше и с двата крака.” Какво означава това – мога да ям на царска трапеза, въпреки че още имам няколко недостатъка и няколко малки странности в характера си. Още понякога устата ми ме вкарва в проблеми, още от време на време избухвам и може би не съм толкова любяща и търпелива, както би трябвало да бъда, и проявявам малко егоизъм, мога да помоля Бог да ми прости и мога да бъда оправдана, да седна на царската трапеза и да ям. Мога да владея като цар в живота, защото Бог познава сърцето ми, знае, че съм искрена и искам да се променя.

Снимката:

Греховете тежат като непосилен товар, но това не означава, че не може да се променим и бъдещето ни да е по-хубаво и леко от миналото. Всеки ден, като се събудим, трябва да си казваме: „Аз стоя праведно пред Бог. И ако съм извършил нещо грешно, се покайвам – помогни ми да не продължавам повече по този начин”.