Златан Давидов от Ихтиман: Останах без работа и без пукнат грош, взех китарата и отидох на църква, изпях: „Господ ще промисли за мен. Той ме обича”, върнах се със 100 лв. ……..

В живота си много пъти Бог ми е показвал своята милост и имам много опитности от всякакъв характер. Ето една от тях нарекох я „Ходене с вяра!“

През 2004г  загубих работата си. Останах без пукната пара. Ходех частно тук там, едвам закрепвахме положението. У дома нямахме пари да си купим дърва и брашно за зимата. Една вечер коленичихме със съпругата ми, но този път молитвата ми беше по-различна. Изливах душата си и казах: „Боже мой, знам, че ти ще промислиш!“.
В събота взех китарата си и отидох на църква. В мисионските минути изпях една от моите авторски песни. Имахме и гости – пастор Емил Гроздев и един брат, когото не познавах. Тексъта на песента гласеше: „Господ ще промисли за мен. Той ме обича. Ще Го следвам с вяра, където и да е“.

Беше едно много приятно прекарване в църквата. Прибрах се много весел и вечерта в пет часа отидох на вечерната служба. На вратата ме посрещна сестра Недялка и усмихната ми подаде пет банкноти по двадесет лева. Сложи ми ги в ръцете и каза: „Златко, това е от Исуса“.

Аз и върнах парите и й казах: Не мога да ги приема от вас. Вие сте пенсионери хора и на вас ви трябват. “Тя ми каза: „Вземи ги, не са от нас. Братът, който дойде сутринта с пастора, ти ги дава!“ И разказа нещо интересно.  Сутринта, когато се готвел да идва с пастор Емил Гроздев, братът слязъл до колата, но в него прошепнал глас: „Вземи пари в теб. Има човек, който се нуждае от помощ“. Той се качил горе, взел пари и през цялото време, докато пътувал към Ихтиман, си задавал въпроса: „Как ще разбера кой е човекът?“ Но когато съм излязъл да пея песента „Господ ще промисли за мен“, човекът разбрал, че съм аз.

Взех парите и по пътя, докато се прибера, плаках. Това беше моето ходене с вяра. Когато извадих парите у дома и ги оставих върху леглото, съпругата ми се почуди откъде съм ги взел. Разказах и всичко и тя заплака. Това беше чудо! Не познавах човека, нито той мен, но Бог чрез него ме благослови. Купихме си четири кубика дърва, по двадесет лева бяха тогава и два чувала брашно. Парите бяха точно!

Никога няма да забравя това преживяване и докато пиша тези редове очите ми се просълзяват. Скъпи приятели, Бог знае нашите нужди и проблеми, стига да му се доверим в това кризисно време и да му кажем: „Имам Ти доверие, Исусе, и днес пак желая Твоят Дух да ме води, за да ходя с вяра“.

Яков 1:5-7 „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.“

Бог е готов да ни благослови със своите небесни дарове нека му се доверим!