Лидерката на християндемократите само за вестник „Вяра”: Ирина Репуц: Едва на 5 години на една сватба съпругът ми Енрико шашнал баба си с признанието: Ще се оженя за Ирина

Писмо на бабата на Енрико с предсказанието краси семейната спалня на Ирина

Един братовчед ми каза: Браковете се сключват на небето, можеш да обичаш, но не този, който ти си избереш, а онзи, който е избран за тебе

Вуйчото на свекърва ми заминава за Америка, 30 години след него тя бяга с влак за Германия, след още 30 години собственият й син ще се качи на самолет, за да се върне обратно в България, където да намери щастието си

На любовна история като по Шекспир се радва лидерката на християндемократите Ирина Репуц, която беше водач на листата за Кюстендилска област на РБ и трябваше сега да бъде депутат, но чрез преналетите от Турция гласове беше изместена от Бат Сали.

Тя дори представи доказателства, че съюзите се сключват на небето още преди да сме се родили и че можеш да обичаш, но не този, когото ти си избереш, а онзи, който е избран за теб.

Любовта на живота на Ирина – Енрико Репуц, е обявил името на своята годеница още когато е бил на 5 години. Той гостувал с баба си на сватбено тържество и впечатлен от бляска на младоженците, съобщил на баба си, че един ден и той ще се ожени и момичето на живота му се казва Ирина. Жената разказала в писмо до дъщеря си за прозренията на сина й. Писмото е написано на 06.06.1978 година, а в момента стои в рамка в спалнята на Ирина и Енрико. Никой до ден днешен не е дал обяснение на тази предопределеност на съдбата на тяхната любов, която бихме определили като щастлива.

Предоставяме ви автентичния разказ на самата Ирина Репуц, който внушава достоверност в тайнството на любовта, която има различни роли в живота на всеки човек.

Моята любов? Моята любов е Енрико – от мига, в който го видях, до ден днешен съм влюбена в него. До ден днешен не мога да си обясня. Запознах се с него на една бизнес среща – подадох му чашата с кафе и си помислих: „Какво нещо, това момче в момента изобщо не подозира, че бъдещата му жена му сервира в момента кафе“ и направо се стреснах. Какви са тези мисли, които ми минават през главата – аз харесвам ли го този човек изобщо и едва тогава го загледах. Това беше много странно наистина, до ден днешен нямам обяснение.

Имаше и още една мистична история – на сватбата ни, майка му ни подари поставено в рамка едно писмо на нейната майка и негова баба, написано на 6.06.1978 г., когато той е бил 5-годишен. Ние и двамата сме родени през 1972 г. – той на 11 юли, а аз на 11 декември. В това писмо баба му пише, че Енрико, който по това време е бил на гости при нея в България, й е казал след някаква сватба, че като порасне, ще се ожени за Ирина, а можело и за някоя друга, още не е сигурен. Всеки път питам, но никой не си спомня дали не е имало някакво момиченце Ирина, което той тогава да си е харесвал, но всички, включително и той, казват, че не е имало, просто така му било хрумнало.

Предоставям ви и писмото, което майка му е запазила. Сетила се за него, за името, защото и тогава се чудили защо точно Ирина.

В първия момент, като ни го поднесе, дори си помислих, че това е някаква шега, но тя за малко да се обиди.

Аз имам два краткотрайни брака, преди да срещна Енрико. Първият беше с първото ми гадже – той е и баща на най-голямата ми дъщеря. Неговият баща пък беше депутат от СДС в 37-ото мисля НС, беше председател на комисията по енергетика и той внесе обвиненията срещу Луканов, заради които Луканов беше за кратко на ул. „Развигор”. Красимир Чернев се казваше баща му – загина при странни обстоятелства малко след Капсъзов. За съжаление бракът ни не продължи дълго и ние се разведохме, когато Ани беше на две годинки. После се ожених за уж правилния човек, който беше много влюбен в мен още от училище, а аз все подминавах, но не се получи и го напуснах на третата година.

Малко след като се бях разделила и с него и си бях решила, че ще си остана сама и съм си самодостатъчна, се оплаках на един мой братовчед, който се беше върнал за малко от САЩ и също току-що се бе развел. Казах му, че сигурно имам някакъв проблем, защото явно не мога да обичам, не и по този всеопрощаващ и дълготърпелив начин, за който пише в онази дебела книга. А той ми каза – в дебелата книга също се казва, че браковете се сключват на небето. Можеш да обичаш, но не този, който ти си избереш, а онзи, който е избран за тебе. Така ми каза и после разбрах колко е бил прав”, изповяда се Ирина Репуц.

Ирина Репуц е убедена, че когато човек усети и обикне Господ, всичко друго му се дава – вълшебна любов, вълшебни деца, но и доста приключения. Разбира се, някои от тях са тежки и доста поучителни. Но когато се научиш да благодариш и цениш всеки миг щастие, когато се научиш да виждаш вълшебствата около теб, можеш да имаш щастлива любов.

Репуц е категорична, че така или иначе всичко се дава от Бог и може да бъде взето във всеки момент, за да не се пристрастиш.

Лидерката на християндемократите Ирина Репуц даде отговори на серия вечни въпроси, с които я атакуваха ученици от Враца по време на една от срещите й с тях в местно училище. „Едно дете ме попита „Развалят ли парите хората?“ Отговорих, че не в парите е проблемът, а в самите нас. Те са изпитание и бреме – еднакво голямо и когато ги имаш, и когато ги нямаш. Изисква се сила и зрялост да се понесе това бреме и в двата случая.

Но не трябва да забравят, че в тях не е смисълът, те са само средство, важното е да не забравяме каква е била целта ни, какви са били мечтите ни. Казах им, че като адвокат съм виждала много тревожни и объркани, и доста нещастни богати хора, точно толкова, колкото и бедни. Щастието и осъществяването на мечтите ни, на талантите ни, това са целите. Парите могат да бъдат само средство, но често то отклонява от целта слабия и той се загубва, затова им казах, че трябва да растат, докато е време и докато могат, а сега им е времето да трупат тази духовна сила и да вземат този багаж, който им е необходим, за да прекосят разстоянието до мечтите си, без да се смачкат, объркат или загубят, за което парите могат доста да допринесат.

Едно друго дете ме попита „Има ли лесен и труден път към успеха?“

Казах им, че със сигурност има път. Път, който трябва да бъде извървян. Дали той е лесен, или труден, зависи от страховете и представите ни, а те често са илюзорни. Важното е човек да тръгне и да върви, без да спира, да не мисли дали е трудно, или лесно, когато накрая се обърне назад и види какво е извървял, ще разбере, че ако го знаеше предварително, че това е пътят, който ще премине, щеше да му се стори невъзможно. Затова е добре да не се ограничава с представи за трудно или лесно.

От друга страна, когато се опиташ да си спестиш някое трасе, те връщат в изходно положение и трябва да повтаряш класа. То е като бягане от час – пишат ти отсъствия и накрая трябва да повтаряш.

Друго дете ме попита: „Има ли смисъл да оставаме тук? Вие, при положение че имате съпруг германец, искали ли сте да напуснете България и защо не сте го напрали още?“ Разказах им, че моята свекърва, която е избягала от България на 18-годишна възраст, омъжила се е в Западен Берлин и там е останала и живее до ден днешен, написа книга за живота си, която завърши така: Преди нея неин вуйчо се качва на един кораб и заминава за Америка да търси щастието си, 30 години след него тя се качва на един влак и заминава за Германия също да търси щастието си, но никога не е предполагала, че 30 години след нея собственият й син ще се качи на един самолет, за да се върне обратно в България, където да намери щастието си.

Казах им – не оставяйте България, не подозирате колко богата и важна страна е България. Вие сте в училище за мениджъри. Трябва да знаете, че България е много ценно място на планетата. България има огромни природни богатства. Има минерална вода, има природен газ и петрол в Черно море, което е богато не само с това, а е източник на енергийните ресурси на бъдещето. Просто в България има много лош мениджмънт, а вие вече дори по-добре от мен разбирате как и защо с лош мениджмънт може да се съсипе и най-богатото предприятие. Мениджмънт значи управление, държавата е просто едно предприятие. Знаете, им казах, как може да се фалира предприятие – с лошо управление и излишно задлъжняване. Има близо 2 милиона и половина българи, които плащат данъци и осигуровки в чужбина, и около 2 милиона и 300 хил. българи, които плащат данъци в България. Имаме население по-малко от Берлин и огромни природни ресурси. Имаме прекрасни млади хора и ценен човешки ресурс, който обаче не се занимава с политика, защото удобно му е внушено, че политиката е мръсно нещо. Не, политиката е морален дълг на всеки патриот. Не бягайте, участвайте в нея!

Снимките:

1 и 2 Моята любов е Енрико – от мига, в който го видях, до ден днешен съм влюбена в него, признава Ирина

3 Децата на семейството са отгледани и възпитани с много любов

4 Енрико и Ирина

6 Писмото