Смъртта на дон Георги хвърли Кюстендил в обятията на страха, хората предпочитат сигурността на охраната от ВИС-2 пред пазителите от полицията

Filed under: Искам думата,Последни |

Групировката опази града ни от престъпления, спаси децата ни от наркотиците, убийства тук почти не стават, редят от Града под Хисарлъка

290-10-01-Georgi Iliev

След силен шок идва страхът. На 26 август много хора осъмнаха обгърнати от лепкавите пипала на несигурността.. Десетки полицаи и шефове в МВР разбраха, че ги чакат безсънни нощи и труд, за да открият следа от професионалния снайперист, който уби Георги Илиев пред собственото му заведение „Буда бар“ в Слънчев бряг. Служители, които загубиха работотаделя си, изтръпнаха от неизвестността дали ще получат заплатите си и къде ще търсят прехраната си. Седмица след разстрела на президента на „ВАИ холдинг“ обаче жителите в родния му град Кюстендил са най-уплашени. Неизвестността, която крие загубата на техния дон или както го наричат местните „благодетелят“ е притеснила почти всеки жител на града.

290-10-01-Kiustendi-ohrana-gabka

Какво е това „ВАИ холдинг“? Ние знаем – ВИС-1, която после стана ВИС-2. Тази групировка опази града ни от престъпления, спаси децата ни от наркотиците, убийства тук почти не стават. След убийството на Васил Илиев за нас се грижеше брат му Георги, а сега, когато и той умря, градът ни ще бъде нападнат от всякакви банди.

290-10-01-Vasil Iliev-1

Забързаният монолог е на учителка по история в спортното училище в Кюстендил. Тя не познавала лично двамата братя, но не вярва, че са се занимавали с трафик на наркотици. А дори и да е така, те бяха единствените, които се грижеха за града ни, казва учителката. Опитът да се напомни, че сигурността на града зависи от полицията, общината и политиците я кара да се усмихне подигравателно. Кого е опазила полицията, в другите градове се бият групировките, а тук никой не смееше да припари, защото всичко беше на ВИС и ние живеехме спокойно, допълва тя без притеснение.

От деня на убийството на Георги Илиев вестниците по будките свършват още в ранни зори, хората притихват при започването на новините, а после шумно обсъждат новостите около разследването на убийството.

Никой в града не смее да говори за тъмния бизнес на Георги Илиев, никой не го нарича бос на мафията, нито трафикант на дрога, с каквито определения МВР заместваше името му. Общинари, полицаи и обикновени хора си спомнят, че какъвто и проблем да има, братята Илиеви помагали. Императорският размах на бившите борци и лекотата, с която решавали проблемите, изпълвали с трудно прикрит респект кюстендилци. Общината изплакала, че не може да събере пари за паметник на Васил Левски. На шумен купон в града Георги Илиев ги извадил от джоба си. Плащал заплати, лагери и екипи на всички, които тренирали в клуба му по борба. Започнал строежа на църква „Свети Георги Победоносец“ в близкото село Ябълково. Раздавал награди на конкурса за красота в града.

Болно от левкемия 19-годишно момиче трябвало да се оперира в Израел – кюстендилският дон веднага осигурил средствата. Спортното училище нямало компютри, докато за това не научил отново Илиев. Дори за радост на младите помолил Слави Трифонов да изнесе концерт в града. Спомените на кюстендилци са дълги и все в тази насока.

Всичко това поразително и подозрително напомня на характеристиката на сицилианския мафиот дон Корлеоне, написана от Марио Пузо в романа му „Кръстникът“. „Дон Вито Корлеоне беше човек, при когото всички идваха за помощ и никой не си отиваше разочарован. Той не даваше празни обещания, нито се извиняваше като страхливец, че ръцете му са вързани от по-могъщи сили в света. Не е необходимо да ти е приятел, а още по-маловажно беше дали имаш средства, с които да му се отплатиш. Изискваше се само едно. Ти, самият ти, да засвидетелстваш приятелството си. И тогава, независимо колко беден и безсилен бе молителят, дон Корлеоне взимаше присърце нещастието му. Не допускаше нищо да му попречи да избави човека от неволята му“.

Добрите писатели затова са добри, защото умеят да типизират образите си. Известността на дон Вито на Пузо поразително напомня тази на Георги Илиев сред съгражданите му в Кюстендил. Местните дори изпитват вина, че приживе обидили своя благодетел и го прогонили от града. Изнесъл футболния си клуб в Пловдив, построил хотелите си по морето и развил целия си бизнес другаде. „Той щеше дворец на спорта да строи, изкупи кина и театри и хотели, за да ги ремонтира, но не се разбраха с властта и той си тръгна“, коментират кюстендилци.

За мощта на някогашната ВИС днес напомнят няколко неща. Яките момчета пред заведенията на групировката изглеждат привидно незаинтересувани и стоят пред витрините с некролози на двамата братя Илиеви. Разговарят уж за времето и за красивите момичета, които минават покрай тях, но винаги стигат до темата за Георги Илиев и заявяват, че посредниците му са виновни. Правят се, че не чуват въпроса кой го уби, но с охота разказват кой е поел амфетаминовите канали след смъртта на Фатик, как били простреляни Киро Японеца и други герои от подземния свят. В разговорите им дори се включват и униформен полицаи. Ченге обяснява, че съсед му е един от най-приближените хора на президента на „ВАИ-холдинг“ и твърди, че той знаел всичко.

Другото нещо, което говори за силата на ВИС в града, е денонощната охрана на гроба на Васил Илиев. Дори са построили барака във формата на гъба, в която пазачите прекарват студените зимни нощи от 10 години насам.

Не само присъствието на един от основателите на групировката СИК Красимир Маринов – Големия Маргин на опелото на Георги Илиев говори за развитие в близкото бъдеще на Кюстендил. Вече има и първия знак за това. В една от базите на ВИС в града – хотел „Пауталия“, има реклама на застрахователната компания „Булинс“, сочена за близка до групировката СИК.

 

Няколко мнения на кюстендилци: Жоро Илиев искаше да направи Централно спортно училище в Кюстендил

 

– Борбата е това, което е в момента, защото Георги Илиев осъществи мечтата на брат си Васил клубът в Кюстендил да е най-силният в България. Жоро дори доразви идеята на брат си и организира и женска борба. 25-има наши състезатели влязоха в националния отбор и печелят медали. Искаше дори да направи Централно спортно училище в Кюстендил, но дните не му стигнаха да го осъществи. Вярвам, че клубът ще продължи да съществува, но всички скърбим за загубата на нашия благодетел. Всички много го обичахме. Бях му личен треньор до заминаването му за „Левски“. През годините обаче той не забрави откъде е излязъл.

– Парите, които ни дава министерството, са капка в морето в сравнение със средствата, с които ни финансираше Георги Илиев. Освен това той запази града ни чист от тежки престъпници и създаваше спокойствие на гражданите. Но след смъртта му ние няма да вдигнем бялото знаме и ще продължим да се стремим да сме най-добрите.

– Политици на високи постове примамиха братята Илиеви с много пари и лъскави коли и те затова вече са мъртви. Какво са виновни тези двама млади хора? Те се оказаха само бушони в ръцете на големите. Виновни са онези на високо, които въртят далавери и примамват такива хора като тях. Аз не съм от Кюстендил, но дълги години живея тук. Мисля, че каквото и да са правили двамата братя, градът само загуби от тяхната смърт.

Снимки:

1 Георги Илиев

2 Гробът се пази от денонощна охрана, разположена в караулката

3 Надгробният паметник на Васил Илиев

 

 

 

 

Spread the love