79-год. Добринка Петрова и дядо Иван Георгиев от Долно Осеново: Няма по-тежко нещо от деца на гурбет, изтекоха ни очите да гледаме дали ще си дойдат за Коледа

79-год. баба Добринка Петрова от Кьосевата махала на симитлийското село Долно Осеново с мъка брои дните и чака най-щастливия миг, когато ще зърне отново сина си Милан, който от 10 години печели прехраната си в Португалия.

Да остарееш в България, не е никак приятно. Ниският стандарт на живот и оскъдните пенсии за жалост не са единствените проблеми на българския пенсионер. Освен това да получават добри пенсии, с които да могат да живеят що-годе добре, много от застаряващите хора мечтаят и затова да посрещнат у дома отдавна заминалите на гурбет в чужбина деца и внуци. Мечтата на старците да видят лицата на любимите си хора се засилва особено по празниците, когато с нетърпение очакват те да се приберат при тях. А може би и сами да им погостуват?

Уви, нито едното, нито другото. Вместо това от мизерните си пенсийки майки и бащи кътат пари за черни дни, други пък спестяват, за да може когато челядта им се прибере от гурбет, да ги посрещнат подобаващо. Подобна е историята и на 79-годишната баба Добринка Петрова от Кьосевата махала на симитлийското село Долно Осеново, чийто син Милан от 10 години е на печалба в Португалия. С пресипнал от мъка глас, възрастната жена ни разказва как навремето той имал жена и деца, които обаче изоставил, за да отиде на работа в странство.

„Не съм виждала сина си повече от 5 години”, с въздишка каза пред наш екип баба Добринка. „Последния път, когато си дойде, внукът беше 7-годишен, сега вече е на 12 години. Децата ми казват, че често се обажда по телефона и говорят с него с часове. На мен обаче не ми се обажда, тука няма как да ми се обади, в махалата няма нито ток, нито телефон. Много ми е тежко без него, не мога да го видя, нито да го чуя. Вече много остарях, стара и болна съм, не съм като преди, когато го изпратих на гурбет. Когато тръгна, му закачих здравец на ризата да си дойде жив и здрав, обеща ми, ама ето – няма го. Много работа имал, така казва внукът, та затова не си идва. А и пари не можел да събере, но все питал за мен. А аз пък все го мисля, майка съм, какво да се прави, единствено искам да си дойде, да го зърна, да го погаля и тогава мога спокойно да умра. Тази година за Коледа е обещал да са прибере и на мен, откакто децата ми казаха, че ще си дойде, сърцето не ми трае. Все съм на терасата на къщата, все го чакам, очете ми изтекоха да гледам пътя, за да го видя как се прибира”, продължава разказа си баба Добринка.

Жената споделя, че единство компания в дългите и мъчителни дни и нощи й прави само котаракът Боби. „Трудно е много и тежко, вече забравих даже да говоря, хора рядко идват при мен. На кого съм притрябвала такава стара и болна? Децата не са ме оставили за нищо, но и те си имат грижи по дома. Дъщерята със зетя живее в Благоевград, те идват всяка седмица да ме видят и дърва да ми нацепят. Тука е най-тежко зимата, когато падне сняг, пътят е непроходим, хляб с коли ни карат, в махалата няма и хора. А без ток е най-лошо, все на газени лампи караме. Преждата е единственото ми занимание. Често при мен на раздумка идва мойта комшийка баба Ангелина, с нея заедно предем. В махалата живи сме 15-ина човека”, допълва още тя.

На метри от къщата на баба Добринка е тази на дядо Иван Георгиев. Точно като нея, той също очаква за празниците да си дойде у дома, само че дъщеря му – Иванка. Заварваме го седнал пред оградата на дома си, гушнал в скута си кучето, което го пази. С просълзени очи дядо Иван сподели, че не е виждал детето си от миналата година. „Чакам я с нетърпение, обеща ми, че ще дойде да ме види, да сме заедно на празника. От последната пенсия, която получих, пари отделих и за нея, та като дойде време да си тръгне, да и дам някой лев”, просълзен каза той.

Имигрантската статистика сочи, че най-често страната ни напускат жени и мъже на възраст между 30 и 40 години, които живеят в малки градчета или села. Те се надяват по този начин да подпомогнат семейството си финансово, без да се налага да го изоставят завинаги. Много место обаче, докато се реализират извън граница, прибирайки с у дома, заварват къщите на своите родители опустели и празни.

Снимки опис –

1Баба Добринка със свито сърце чака да си дойде синът й, компания на възрастната жена прави само котаракът Боби

2 Дядо Иван в очакване на дъщеря си, която не е виждал от миналата година

3  Баба Ангелина е сред жените, които често идват при леля Добринка да навестят