Майсторът на „Одухотворените лампи”в Дупница Ники Табаков стърчи с вдигнат палец на Е-79 при –11 градуса, пътува на автостоп , носи дарове на столичани като един от трите влъхви

Най- големият майстор на „ Одухотворените  лампи“ на Дупница Николай Табаков е най-смелият автостопаджия на Дупница. Табаков пътува на автостоп почти цял живот, но сега го забелязахме на ГЛ път Е-79 с кух лампи на гръб и при минус единадесет градуса. Брадатият Ники беше тръгнал към столицата като същински Дядо Коледа, за да занесе лампи за подаръци на столичани. Той напомня на един от трите влъхви, които следват своята звезда, която ги води по верния пътя , коментираха дупничани, заредени с библейските истини за живота и реалността. С него беше и приятелят му Росеен Мутавчийски от Дупница и му асистираше по пътя. Ники никога не е имал особени проблем с парите, за да пътува на автостоп. На него му е тръпка да се запознава с нови хора и да има приключения, за да разказва после дълго. И ако финансовата криза и ниските доходи на хората постепенно връщат на мода пътуването на автостоп, то за Ники пътуването на автопилот е второто му хоби след производството на лампите.. На главни и второкласни пътища, както и на магистрали, все по-често се забелязват хора с вдигнат палец, за да стигнат до родните си места. Пътуват предимно млади хора – ученици и студенти, но и хора в зряла възраст, искащи да си припомнят тръпката от този вид пътуване.
Обичам да пътувам на автостоп, разказва Ники Табаков. Пътува на автостоп, защото така му харесва. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от това пътуване, категоричен е младият мъж. Твърдо заявява обаче, че не е и някакъв стопманиак, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже.
„Нямам книжка, предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам”, категоричен е Ники. За него това е начин на живот и нещо, без което не може да съществува. Ако не стопирам няколко седмици, започвам да изпадам в депресия”, споделя Ники му е да покаже на всички хора колко прекрасно и вълнуващо нещо е автостопът, колко важно е да стопира и да общува с всички без ограничения.
„Не говори с непознати” не е част от неговата житейска философия. Ники говори с всеки непознат, качва се във всяка кола и както обича да казва: “В моята реалност няма лоши и опасни хора, всички хора са универсално добри ви качи, освен ако не се откажете. Рано или късно “вашата” кола идва – дали след 5 минути, или след пет часа, зависи до голяма степен от вас самите и вашето поведение на пътя. Някои стопаджии излизат на стоп с ясната нагласа, че ако не ги качат, ще вземат автобус или влак. Това е много погрешен начин на мислене, той може единствено да доведе до отказване и самовнушение, че стопът “не върви”.

Ето и едно прекрасно интервю с артистичния стопаджия:
Николай Табаков: Всяка моя лампа прилича на собственика си
по статията работи: Станимира Колева |

Николай Табаков създава приказни светове в своите лампи, които сам подчертано изписва с главна буква. Светлината е водеща в живота му през последните пет години, но освен това той е музикант – свири на барабани в няколко формации, пътешественик и въобще чешит. Споделя тайните на чудноватите си, напластени с образи лампи в ателиета из страната, без да се притеснява, че ще бъде ощетен.
Пъстър и лъчезарен, досущ като лампите, които прави, Николай ни разказа за себе си и своето хоби. Причината да го потърсим са предстоящите откривания на новите му ателиета във Велико Търново на 13 октомври и в Русе на 14 октомври.

Кой е Николай Табаков?
Роден съм и живея в град Дупница, на 42 години съм, музикант съм от 100 години, а по диплома съм учител по трудово обучение и изобразително изкуство, ама никога не съм преподавал. Свиря на барабани в групите „Блус Трафик“, „Пожар“, „Малки Трагедии“ и др. Водя курсове по свирене на тарамбуки в SOS – детско селище в с. Дрен /Радомирско/, ОУ „Евлоги Георгиев“ и ОУ „Климент Охридски“ в гр. Дупница. А от 3 години правя едни много красиви и ефектни лампи от тел и хартия – това е засега последната ми страст.

Защо точно лампи? Как започна всичко?
Не знам защо точно Лампи. Може би, защото много ми харесваха едни марокански традиционни лампи и си казах що пък да не мога или по-скоро започнах заради това „що пък да не мога „! Опитвах, ама нещо не ставаше и така половин година, после изведнъж станаха страхотни Лампи и така започна всичко.

Как се роди идеята да обучавате и други хора да майсторят лампи?
Преди 2 години ми се стори модерно да правя и аз уъркшопи, въпреки че разни колеги ми казваха да не си издавам „номера“. Аз обаче се забавлявах да гледам как хората сами си правят Лампите и се радват. Правил съм ателиета за Лампи из цяла България – София, Русе, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, че даже и в Лондон.

От какво са изработени и какво е специфичното при изработката им. Лесно ли се усвоява техниката?
Изработени са от тел и ръчно правена хартия, която е внос от Непал, и естествено от много фантазия! Всяка моя Лампа е единствена бройка. Те не се продават в галерии и магазини, защото реших, че искам да познавам хората, които купуват Лампите ми, затова в повечето случаи ги нося лично на хората, освен ако не са от Силистра /смее се/. Малка ексцентричност от моя страна.

Какво ви вдъхновява?
За Лампите ме вдъхновяват … хората, защото всяка моя Лампа си има човек, за който е предназначена! Моите Лампи не са продукт, който някой някъде е произвел. Преди да направя Лампа, аз разговарям с хората, за които е предназначена, да разбера какви са, от какво се интересуват, къде са били, какво харесват, каква музика слушат, след което правя Лампата специално за тези хора, за да им съответства и да си приличат.

Прави впечатление една повтаряща се форма, напомняща папска тиара – има ли някаква връзка?
Никаква връзка няма, просто такава форма съм избрал за ателиетата, защото може да се направи за определено време и хората да се справят и да са доволни.

Изглежда обичате да пътувате – правите ателиета за лампи в различни градове в страната, кои са следващите ви спирки?
Да, много обичам да пътувам. Например, преди две седмици бях в Пловдив, тази седмица съм в София, следващата седмица – на 13-ти и 14 -ти октомври, ще правим Лампи във Велико Търново и Русе.

Опишете чувството да правиш и раздаваш светлина.
Така като се замисля, от 5 години правя светлина. Преди 5 години работих в ателие за ръчно правени свещи, след това започнах да правя Лампите. На мен лично ми харесва, обичам да си играя със светлината, да я манипулирам и да я използвам.

Смятате ли се за чешит?
Еми да, чешит съм /смее се/. Кратко, просто и ясно.
Най- големият майстор на „ одухотворените „ лампи на Дупница Николай Табаков е най-смелият автостопаджия на Дупница. Табаков пътува на автостоп почти цял живот, но сега го забелязахме на ГЛ път Е-79 с кух лампи на гръб и при минус единайсет градуса. Брадатият Ники беше тръгнал към столицата като същински Дядо Коледа, за да занесе лампи за подаръци на столичани. Той напомня на един от трите влъхви, които следват своята звезда, която ги води по верния пътя , коментираха дупничани, заредени с библейските истини за живота и реалността. С него беше и приятелят му Росеен Мутавчийски от Дупница и му асистираше по пътя. Ники никога не е имал особени проблем с парите, за да пътува на автостоп. На него му е тръпка да се запознава с нови хора и да има приключения, за да разказва после дълго. И ако финансовата криза и ниските доходи на хората постепенно връщат на мода пътуването на автостоп, то за Ники пътуването на автопилот е второто му хоби след производството на лампите.. На главни и второкласни пътища, както и на магистрали, все по-често се забелязват хора с вдигнат палец, за да стигнат до родните си места. Пътуват предимно млади хора – ученици и студенти, но и хора в зряла възраст, искащи да си припомнят тръпката от този вид пътуване
Обичам да пътувам на автостоп, разказва Ники Табаков. Пътува на автостоп, защото така му харесва. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от това пътуване, категоричен е младият мъж. Твърдо заявява обаче, че не е и някакъв стопманиак, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже.
„Нямам книжка, предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам”, категоричен е Ники. За него това е начин на живот и нещо, без което не може да съществува. Ако не стопирам няколко седмици, започвам да изпадам в депресия”, споделя Ники му е да покаже на всички хора колко прекрасно и вълнуващо нещо е автостопът, колко важно е да стопира и да общува с всички без ограничения.
„Не говори с непознати” не е част от неговата житейска философия. Ники говори с всеки непознат, качва се във всяка кола и както обича да казва: “В моята реалност няма лоши и опасни хора, всички хора са универсално добри ви качи, освен ако не се откажете. Рано или късно “вашата” кола идва – дали след 5 минути, или след пет часа, зависи до голяма степен от вас самите и вашето поведение на пътя. Някои стопаджии излизат на стоп с ясната нагласа, че ако не ги качат, ще вземат автобус или влак. Това е много погрешен начин на мислене, той може единствено да доведе до отказване и самовнушение, че стопът “не върви”.

Ето и едно прекрасно интервю  на Станимира Колева |
с артистичният стопаджия:
Николай Табаков: Всяка моя лампа прилича на собственика си

Николай Табаков създава приказни светове в своите лампи, които сам подчертано изписва с главна буква. Светлината е водеща в живота му през последните пет години, но освен това той е музикант – свири на барабани в няколко формации, пътешественик и въобще чешит. Споделя тайните на чудноватите си, напластени с образи лампи в ателиета из страната, без да се притеснява, че ще бъде ощетен.
Пъстър и лъчезарен, досущ като лампите, които прави, Николай ни разказа за себе си и своето хоби. Причината да го потърсим са предстоящите откривания на новите му ателиета във Велико Търново на 13 октомври и в Русе на 14 октомври.

Кой е Николай Табаков?
Роден съм и живея в град Дупница, на 42 години съм, музикант съм от 100 години, а по диплома съм учител по трудово обучение и изобразително изкуство, ама никога не съм преподавал. Свиря на барабани в групите „Блус Трафик“, „Пожар“, „Малки Трагедии“ и др. Водя курсове по свирене на тарамбуки в SOS – детско селище в с. Дрен /Радомирско/, ОУ „Евлоги Георгиев“ и ОУ „Климент Охридски“ в гр. Дупница. А от 3 години правя едни много красиви и ефектни лампи от тел и хартия – това е засега последната ми страст.

Защо точно лампи? Как започна всичко?
Не знам защо точно Лампи. Може би, защото много ми харесваха едни марокански традиционни лампи и си казах що пък да не мога или по-скоро започнах заради това „що пък да не мога „! Опитвах, ама нещо не ставаше и така половин година, после изведнъж станаха страхотни Лампи и така започна всичко.

Как се роди идеята да обучавате и други хора да майсторят лампи?
Преди 2 години ми се стори модерно да правя и аз уъркшопи, въпреки че разни колеги ми казваха да не си издавам „номера“. Аз обаче се забавлявах да гледам как хората сами си правят Лампите и се радват. Правил съм ателиета за Лампи из цяла България – София, Русе, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, че даже и в Лондон.

От какво са изработени и какво е специфичното при изработката им. Лесно ли се усвоява техниката?
Изработени са от тел и ръчно правена хартия, която е внос от Непал, и естествено от много фантазия! Всяка моя Лампа е единствена бройка. Те не се продават в галерии и магазини, защото реших, че искам да познавам хората, които купуват Лампите ми, затова в повечето случаи ги нося лично на хората, освен ако не са от Силистра /смее се/. Малка ексцентричност от моя страна.

Какво ви вдъхновява?
За Лампите ме вдъхновяват … хората, защото всяка моя Лампа си има човек, за който е предназначена! Моите Лампи не са продукт, който някой някъде е произвел. Преди да направя Лампа, аз разговарям с хората, за които е предназначена, да разбера какви са, от какво се интересуват, къде са били, какво харесват, каква музика слушат, след което правя Лампата специално за тези хора, за да им съответства и да си приличат.

Прави впечатление една повтаряща се форма, напомняща папска тиара – има ли някаква връзка?
Никаква връзка няма, просто такава форма съм избрал за ателиетата, защото може да се направи за определено време и хората да се справят и да са доволни.

Изглежда обичате да пътувате – правите ателиета за лампи в различни градове в страната, кои са следващите ви спирки?
Да, много обичам да пътувам. Например, преди две седмици бях в Пловдив, тази седмица съм в София, следващата седмица – на 13-ти и 14 -ти октомври, ще правим Лампи във Велико Търново и Русе.

Опишете чувството да правиш и раздаваш светлина.
Така като се замисля, от 5 години правя светлина. Преди 5 години работих в ателие за ръчно правени свещи, след това започнах да правя Лампите. На мен лично ми харесва, обичам да си играя със светлината, да я манипулирам и да я използвам.

Смятате ли се за чешит?
Еми да, чешит съм /смее се/. Кратко, просто и ясно.