Ихтиманска циганка: Лихвари ме биха и с извинение се опиках

Васил Миланов Желязков (вдясно), неговият племенник и още един от задържаните за мелето в Ихтиман на 6 октомври т.г. в съда.

Парите от лихви са най-сладки, но вгорчиха живота на Мусо и двамата му близнаци. В ромската махала на Ихтиман ги знаят като Желязковите.

Фамилията се прочу през октомври след меле и стрелба с един убит и двама ранени. Заради враждата на Желязковия род с друг клан в махалата влезе жандармерия и тикна в ареста 11 души, сред тях единия син на Мусо и внука му.

В съда 67-годишният Мусо се кахъреше за здравето им, но дертовете му тепърва започват. Поне 10 души са свидетелствали срещу него и семейството му за тормоз. Прокуратурата го сочи за бос на група за лихварство, в която са и синовете му Атанас и Васил. Тримата отпускали незаконно кредити, най-често с 30% лихва, и така натрупали милион, се казва в обвинителния акт.

Началото на историята е през зимата на 2005 г. Почти всички жертви в нея са от махалата – все длъжници или техни близки. Казват, че не винаги се оплаквали от страх за себе си и за близките. А други – като 59-годишния Огнян Георгиев, били притискани да си оттеглят жалбите.

“Ще те кача в колата, ще те закарам някъде. Там ще те пребия така, че да живееш 3 дни и да умреш”, заканил му се един от Желязковите. (Виж карето.)

Мусо минава за влиятелен. Живее близо до Гаре Полицая. Къщата върти жена му Живка. Преди 10 г. станал “лихваджия”. Близнаците му са 42-годишни и се водят безработни, но джиткат из града с коли. Заеми искат не само бедняци, но и хора от средна ръка, дори учители от училището. Мусо лично решава на кого колко да даде. На ръка, без разписки. Всичко се пише в синя тетрадка, грижливо пазена от чужди очи.

53-годишният Темелко Илиев, приятел на Атанас, взел няколко заема и ги върнал с лихвите. Един ден управителката на фирмата, в която работи, спешно се нуждаела от 5000 лв. Поискал ги от близнаците, но освен 30% месечна лихва те поискали и нещо в залог.

Управителката Жулиета А. залага камион “Рено Премиум”, но връща заема с 2 дни закъснение и за тях ѝ искат двойна лихва. По-късно фирмата взема чрез Темелко друг заем от 7000 лв. и този път закъснява повече.

“И се почна едно преследване – звънене по телефона със заплахи за физическа разправа. Като не ме намираха, заканваха се на жена ми Албена и на 14-годишния ми син Мариян. Довеждали са детето

да се напикава

от страх и да

не смее да ходи

на училище“,

обяснява Темелко в полицията. Твърди, че синът му е бил пресрещнат след часовете от 16-17-годишни циганета. Те го набили и му казали, че ще има още бой. От страх майка му не го завела при лекар за освидетелстване, но се оплакала в училището. Заплашили я, че ако каже на полицията, “ще я режат на парчета и ще ѝ убият детето”, твърди Темелко. Преди това циганин щял да я отвлече, както станало с жената на длъжник от Сливен.

Тогава Жулиета А. предлага обезпечение на заема с имот в Долна баня. Но лихварите не са склонни на компромис. До 7 дни искат цялата сума, която по техни сметки е набъбнала на 32 000 лв. Иначе гонят семейството на Темелко от къщата му и се нанасят в нея. Фирмата не успява да върне парите.

На 13 май 2012 г. жената на Темелко се връща с майка си от гробищата след панихида за 40 дни от смъртта на баща ѝ. Съседки им казват, че пред къщата е пълно с народ и се изнася багаж.

“Дошли 20 души с микробуси и коли, начело с Мусо, жена му и сина им Наско. Прескочили портата и почнали да изнасят мебели”, пише Темелко в обяснение до полицията.

“Заварих къщата отворена, а вътре 15-ина мъже. Отвън хубави западни коли. Разпознах Близнака. Той почна да крещи къде е мъжът ми, кога ще върне парите… С него не живеехме заедно от 4 г., сама гледам детето. Той е в София, идва на 2 месеца веднъж. Онези ритаха вратата и ми искаха ключовете. Много се изплаших. Майката на Наско почна да изнася багаж. Чух моята да казва: “Ти дете нямаш ли?” Стана ми лошо и припаднах”, разказва Албена.

Докато се опитват да я свестят, някой звъни на мъжа ѝ. “Изкрещя, че цигани убиват жена ми”, спомня си Темелко. Шефката му се обажда на тел. 112 и Бърза помощ и униформените пристигат.

Албена описва случката пред полицаи, а на 29 юни и пред съдия. Но след време се отмята, като казва, че имала “проблеми с нервите”.

Потърпевша заради дълг на сина ѝ е и Димка Страхилова. Тя живее през няколко къщи. Мъжът ѝ Садко е инвалид, ходи с бастун. Семейството се знае с Желязкови повече от 15 г.

През лятото на 2012 г. един от близнаците търси сина ѝ Георги заради дълг от 5000 лв. По-късно след сбиване в заведение синът ѝ изчезва.

“Цяло лято не знаехме къде е. Страх го е от Наско, защото му се е заканил, че ще го утрепе”, казва Димка. Като не намират Георги, кредиторите притискат родителите му.

“Ние сме безработни. Наско се заканваше да ни бие, да ни трепе, искаше 8000 лв. Викам му: “Откъде тези пари? Аз си пишем на магазина, за да храним внуците.” А Наско вика: “Имаш стара къща, ще си продаваш къщата и ще ни даваш парите”, обяснява Димка.

На 1 ноември Садко е на двора и Димка чува как Наско Близнака му се заканва.

“От прозореца видях как го бие, а мъжът ми се пази с ръце. Казах му: “Наско, бе, човекът е инвалид, какво искаш от него?” . Той го пусна и ме хвана за косата. Започна да ме

бие с юмруци,

с ритници и

с извинение

се опиках

Всички комшии гледат, но никой не смее да се меси. Че съм бита, скрих от другия ми син, който се обучава за полицай в Пазарджик”, обяснява при разпит Димка. Подава жалба, а после с мъжа ѝ си вадят медицински. Братовчед им продава къща, за да се покрие дългът на Георги.

Съдебномедицински експертизи показват, че на Димка е причинена травма на главата и подкожен хематом в тила. Садко има травма на лявата ръка, оток и подкожен кръвоизлив.

По-рано заеми от Желязкови вземат Златко Илиев и Борис Стойков. През 2005 г., след като се пробва безуспешно в банки, Илиев получава на ръка 2000 лв. За тях всеки месец внася по 600 лв.

Стойков получава 2000 лв. през март 2007 г., за да си оправи къщата, и връща 8000 лв. Втория път Мусо му дава 12 000 лв., но Стойков този път вижда зор с плащанията. През септември 2010 г., за да не го тормозят, се мести в столичния кв. “Христо Ботев”. Желязкови искат парите или да им прехвърли къщата.

Мусо и синовете му са задържани в края на януари 2013 г. в Ихтиман. Тримата са съзнавали, че нямат разрешение за такива сделки, обяснява магистрат. По закон за това е нужен лиценз за банкова дейност. Според прокуратурата Мусо е определял лихвите и начина на обезпечение и пращал синовете си да “контролират” длъжниците. Към лихварите са прилагани и специални разузнавателни средства. Делото срещу тях в началото се води в Софийската окръжна прокуратура, а после е прехвърлено в спецсъда. Желязкови не се признават за виновни. След един фалстарт делото е насрочено за догодина. По празниците кланът ще нарича баница с късмети и ще вари гъска или петел за Банго Васил с надежда да умилостиви богинята на правосъдието.

Четирима свидетели имат право на искове

Делото срещу Желязковите ще се гледа в спецсъда на 8 януари. Първото заседание на 3 декември се провали. Тогава Желязкови се явиха, но защитата им заяви, че не са получили обвинителния акт в законовия 7-дневен срок и нямали време да се запознаят с него. За да няма процесуално нарушение на закона, магистратите отложиха делото. По него предстоят разпити на 24-ма свидетели.

Четирима от тях имат право да предявят граждански иск. В съда през декември се явиха трима – Огнян Георгиев, Димка и Садко Страхилови. Нямаше я само Албена Илиева, жената на Темелко. До следващото заседание 4-мата трябва да решат дали ще имат претенции за обезщетения. Ако в началото на процеса те не се конституират като граждански ищци и частни обвинители, после не могат да го сторят. (24часа)

Търговец се крие в обори, търсят го с фенерче

В средата на ноември 2012 г. Мусо отива в дома на търговеца на животни Огнян Георгиев на ул. “Мътни вир”. С него са Али и Миката. Мусо бута портата и влиза в двора. Тръгва към Огнян и вика: “Дай пари”.

Георгиев казва, че няма, но ще му ги върне. Той е взел 3000 лв. през март 2011 г. при месечна лихва 500 лв., за да развива търговията си. По думите му до май 2012 г. плащал редовно на 16-о число. После закъсал с бизнеса и давал различни суми по различно време.

Мусо и Миката нареждат да се качи в колата им, но Георгиев отказва. Единият го дърпа и го удря с юмрук по лицето. Крещи: “Ще ти отрежа крака, ще те бия, ще те отвлека”.

Огнян се отскубва, побягва и се скрива в обора, в който няма осветление. Мусо го търси.

“Видях ги да обикалят със светещи запалки и фенери. Али държеше нож”, разказва Георгиев. Твърди, че е брал много страх. Не го откриват и отиват в съседния двор, където живее братът на Огнян. Той пък прескача в двора на съседката. Поседява малко там и се обажда в полицията. След минути идват полицаи, карат го в районното и той подава жалба. Сутринта при него със сив джип отива синът на Мусо да му каже да си я оттегли. Заплашва го, че иначе ще го пребие така, че след 3 дни да умре. Георгиев е на 59 г. и е основен свидетел по делото.