Спрете да държите друг отговорен за своето щастие, просто бъдете щастливи, на Бог така му е омръзнало да ни слуша как се жалваме

Не сме достатъчно умни, за да управляваме собствения си живот, и ще продължаваме да падаме по лице, докато най-накрая осъзнаем това

1 Петрово 5:5 се казва, че докато се мъчим да вършим нещата по нашия начин, сам Бог ще ни надвива и ще ни се противи

Нищо не печелим, ако занесем нашия план пред Бог и очакваме Той да го благослови, Бог иска да отидем при Него и да кажем: „Боже, ето ме, прави каквото искаш с живота ми”

Много от вас са преживели немислими трагедии и ужасни неща и въпреки това Бог се гордее с вас, защото днес, четейки тази статия, научавате повече за Него, докато много хора по света, които са наранени, просто се напиват, дрогират и вършат всевъзможни лоши неща, но това не им дава отговор. Вие, четейки Божието слово, можете да намерите отговор.

В Ефесяни 2:5 се казва: „Докато още бяхте в греховете си, Бог изпрати сина си да умре за нас.”

„Нов Бог” прекъсна този кръговрат на грях, нещастие и окаяност в живота ни. Светлина изгрява в тъмнината. Живот идва в преживяванията, които ни убиват и когато Бог се покаже, наистина нищо друго няма значение.

Какво се случва, когато един Свят Бог се намеси? Никога не знаете какво може да се случи с хората, които обичате, ако просто не спирате да се молите за тях. Защото не ме интересува колко зли и опаки са те и колко враждебни са към Бог. Ако Бог се появи една свята намеса ще промени нещата в живота им и това може да стане много бързо.

Започнете да се молите за свята намеса: „Боже, докарай свята намеса в живота ни. Направи нещо, което само ти можеш да направиш.”

2 Коринтяни 7:5-6 – „Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но от всякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита.”

Когато се нуждаете от насърчение не се ядосвайте на хората, които не ви окуражават. Но хората не винаги знаят, че имате нужда от това в дадени моменти. И не само това, но вероятно самите те седят някъде и имат нужда да бъдат насърчени. Само защото някой се усмихва в църква в неделя сутрин и казва:”Слава на Бог” – това не значи, че няма проблем.

Трябва да спрем да гледаме към хората, за да ни бъдат снабдени нуждите и да погледнем към Бог. Бог ще снабди нашите нужди много често чрез хора. Но за Него е обидно, когато отиваме при тях вместо при Него.

Спрете да държите някой друг отговорен за вашето щастие. Просто бъдете щастливи. И може би ще останете щастливи когато се заемете с това. Благословенията често са примесени с трудности, когато служим на Бог. Тежко е, когато постъпвате както трябва, а не получавате съответния резултат.

Бог невинаги ще ви обгражда с хора, които ще се отнасят с вас така, както би ви се искало. Понякога Той ще ви обкръжава с хора, които не се държат с вас много добре и тогава разбирате какво действително има във вас.

Каквото и да става в живота ви, когато един свят Бог се намеси, няма никаква причина никой да бъде ни най-малко обезкуражен, след като е прочел това поучение, защото ако Бог е откъм вас, просто няма значение кой е против вас. И ако спрем да гледаме към хората и насочим очите си към Бог, възприемем добро отношение и кажем: „Аз ще направя тези две неща, Боже – ще имам добро отношение, ако ми помогнеш, и ще бъда благословение за другите хора, а Ти просто ще трябва да се погрижиш за останалото и от Теб зависи колко време ще отнеме това”.

На Бог така му е омръзнало да ни слуша как се жалваме, охкаме, хленчим и се вайкаме за всичките си проблеми. Трябва да Му се предадем и едно от нещата, които трябва да Му предадем са всичките ни грижи, безпокойства, тревоги, цялата тази представа, че трябва да се притесняваме за нещата, защото може да ни хрумне някоя идея, която да реши проблема. Не сме достатъчно умни, за да управляваме собствения си живот и ще продължаваме да падаме по лице, докато най-накрая осъзнаем това.

В 1 Петрово 5:5 се казва, че докато се мъчим да вършим нещата по нашия начин, сам Бог ще ни надвива и ще ни се противи.

Нищо не печелим, ако занесем нашия план пред Бог и очакваме Той да го благослови. Бог иска да отидем при Него и да кажем: „Боже, ето ме, прави каквото искаш с живота ми”. Постъпваме много лошо ако си правим планове, а после се молим на Бог да ги направи успешни. Това, което трябва да направим е да се молим и да оставим Бог да състави плана. Бог не ни е поставил тук на земята само, за да ни дава всичко, което поискаме. Трябва да направим преход, в който да стигнем до момента да кажем: „Боже, какво искаш Ти! Аз искам да положа живота си пред Теб, искам да кажа сбогом на себе си. И Искам да направя това, което Ти искаш”.