Семейна драма: ГЕРБ съветникът от Перник Пламен Борисов: Живея на 2000 км от децата си, виждам ги по график, съпругата ми Симона Алексова забранява разговорите по телефона или скайп

Публикуването на снимки от щастливата ваканция на баща и деца вбеси майката, заплаши: Давам ви под съд, ако не свалите фотосите

Съпругата на общинския съветник от ГЕРБ-Перник, Пламен Борисов – Симона Алексова заплаши вестник „Вяра” със съд, ако не свали веднага снимките на Борисов с децата й от сайта на вестника. Кадрите показват как Борисов забавлява децата си през ваканцията. За тях съветникът е купил тенис на маса, търкалят се в снега, месят заедно баница с късмети. От кадрите ясно се вижда, че и Борисов, и децата са щастливи и си прекарват повече от весело. Това обаче е станало причина за гнева на майката. Оказа се, че двамата са в процес на развод от няколко години. Фактически двамата са разделени, но съдът не ги е развел, тъй като не е намерил у кого е причината. Според Симона Алексова вестник „Вяра” е извършил престъпление, като е публикувал кадри от щастливите мигове на децата. Тя смята, че след като родителските права са поверени на нея, а снимките са публикувани без нейно искане и съгласие, е извършено престъпление.

Стана ясно, че дамата живее в Люксембург заедно с децата. Те са били при баща си само за ваканцията. Така изплува новината, че семейството е пред развод. Опитахме да се свържем със Симона Алексова, изпратих ме й по имейла въпроси, с които искаме да ни разкрие какво точно я е подразнило, без да знаем, че тя е в развод с Борисов. Алексова заплашва със съд за това, че били изнесени лични данни на децата й, при положение че в статията дори не са написани имената на децата й. Освен това децата на Алексова и Борисов никога не са били обект на престъпление, нито пък самите родители. Репортажът освен това е абсолютно безобиден. В България рядко може да се види такъв грижовен баща, а снимките са поразително хубави и представляват пример за подражание. Не сме съгласни с обвиненията на Симона Алексова, а те са купища, защото цензурата нанася огромни вреди. Един ден се цензурира не само обидното и грозното, но и самата истина. А това е много страшно, защото води и до лъжата.

Случаят на Симона Алексова и Пламен Борисов не е изолиран. Много родители след развода смятат децата си за еднолична собственост. Веднага се свързахме и с Пламен Борисов, който разкри, че двамата не са стигнали до развод, но са разделени. Публикуваме позициите на двамата родители. Ето част от писмата на Алексова:

„Обръщам се към Вас с молба да свалите от онлайн изданието на вестника снимките от материала, към който изпращам връзка по-долу.
Това са снимки на децата ми, които са били във ваканция с баща си. С него сме в бракоразводен процес от години и многократно съм изразявала несъгласие с публикуването на снимки на децата ни.
В производството по привременни мерки съдът е възложил на мен упражняването на родителските права и тези снимки са публикувани, без да ми е искано, съответно без да съм изразявала съгласие за това от името на малолетните ми деца. Дори бащата да е пожелал тази публикация – той дори я е поръчал! – би трябвало да се изисква и съгласието на майката за действия, които засягат правото на образ и личен живот на малолетни лица.
Съгласно член 32 от Конституцията на Република България:
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Вярвам, че при публикуване на снимки, особено на деца, изисквате писмено съгласие от всички заинтересовани лица, както и че ще предприемете необходимите действия снимките на децата ми да бъдат свалени възможно най-скоро от електронното издание на вестник „Вяра“, написа Алексова.

Ето какво разкри за семейните си неволи Пламен Борисов, за когото благото на децата се оказа не поза, а кауза. Той е защитник на правата на децата, жертва на родителски конфликти, и се съгласи да даде интервю за вестник „Вяра”.

– Г-н Борисов, оказа се, че според съпругата Ви в. „Вяра” чрез Вас е извършил престъпление, публикувайки щастливите мигове с децата Ви. Вие сте юрист, кажете кой състав на НК сме престъпили? Защо съпругата Ви е бясна, какво лошо намира в това, че баща им е купил огромна тенис на маса и куп подаръци за децата си? Защо си мисли, че децата са еднолична собственост, какво е Вашето обяснение?

– Няма никакво престъпление, няма дори нарушение. Снимките съм ги качил аз и са публични. Снимките са хубави – всеки, който ги види, се зарежда с положителна енергия. Не знаех за материала, който сте публикували, но е много позитивен. Аз го одобрявам. Ако някой носи отговорност за публичността на снимките – това съм аз и никой друг. Аз съм родител на децата ми и имам право да вземам такива решения. Вестникът ви не може да бъде съден, защото от публикацията няма никакви вреди. Напротив – носят само радост. Съжалявам, че се намирате забъркани в моята семейна драма. Нямате никакъв повод за притеснение – аз съм пълноправен родител на децата си и мога да вземам решения за това кое е добро и кое не за тях. На съпругата ми е поверено само отглеждането на децата, но това не означава, че аз съм престанал да бъда техен баща. Щом съм преценил, че мога да кача публично достъпни снимки как прекарвам ваканцията с децата си, значи съм поел лично отговорността за това. Аз съм публична личност и не виждам причина да не пишете материали за мен. (В контекста на случващото се в момента във Франция този извод тежи още повече.) Не съм поръчвал материала, който сте написали, но не виждам нищо лошо в него. Рядко се случва за политици да се публикуват такива позитивни материали. И не виждам причина да сваляте материала. Ако Ви трябва моето одобрение – имате го – само Ви моля да казвате, че е дадено постфактум – не че някой ще повярва на това.

– Ние действахме по инстинкт, харесаха ни снимките, обстановката….

– Може би знаете, че моята кауза е да защитавам правата на децата, жертва на родителски конфликти. Ако темата Ви интересува, съм насреща.

– Да, много искам да ми разкажете за Вашата кауза. Това е страхотна тема! Ще се радвам да ми разкажете за конкретни случки!

– На 20.01.2015. в конферентната зала на ДАЗД ще проведем семинар на тема „Родителските конфликти и правата на децата”. Заповядайте! Ще имам две изказвания. Мога да ви залея с такава информация

– Защо съпругата Ви е гневна, да не би да внушава на децата, че Вие сте чудовище? Че Вие не искате да се грижите за тях и че децата са еднолична собственост?

– Не съм казвал, че мисли, че децата са нейна собственост. Не желая да давам оценки. Факт е, че има родителски конфликт, от който страдат децата. Не мога да коментирам защо е гневна на хубавите снимки, които съм качил във „Фейсбук”. Каквото и да е причинила на мен самия, тя е най-добрата майка на света, защото е майка на моите деца.

– Защо се разделихте? Има ли любовен триъгълник между вас, което е достатъчна причина за развод?

– Не искам да коментирам личните си провали. Не сме се разделили заради любовни триъгълници. Аз съм сингъл, а доколкото знам – сингъл е и майката на децата ми. Разводът е един кошмар – особено за децата. Като една счупена ваза – няма какво да се коментира.

– Къде живеят децата, колко са големи?

– По силата на определение за привременни мерки на Районния съд в Люксембург децата живеят с майка си, а аз бях задължен да напусна семейното жилище, като имаме право да се виждаме два уикенда в месеца и половината от ваканциите. Това е нещо като затворнически режим – вместо да имаме нормални ежедневни отношения – имаме право на свиждания. Плами е на 9, а Ния на 7.

За съжаление от тук до Люксембург има 2000 км. По тази причина аз и децата ми не можем да се възползваме от уикендите, които ни е отредил съдът. Виждаме се през половината от ваканциите – аз отивам там, вземам ги, довеждам ги тук, в България, и после пак обратно. Това са доста скъпи ваканции във всеки един смисъл, но пък са невероятно хубави.

По телефона или по скайп въобще не се чуваме – майката на децата ми не позволява. Не знам защо го прави.

– Откога са проблемите?

– Трудно е да се каже откога се разпада една връзка. От септември 2010 г. бившата ми съпруга ми връчи документи за развод.

– Имате ли надежда, че отново може да си върнете любовта на съпругата?

– Не, всичко приключи. Няма никакъв начин и намерение да възстановявам старата си връзка с бившата си съпруга. На мен и на децата ни трябваше доста време да възприемем промяната, която ни бе наложена насила. Чух синът ми да казва, че никога няма да свикне с тази раздяла, но няма връщане назад.

– Къде се запознахте? Как се влюбихте? Разкажете за най-хубавите си спомени с нея?

– Запознахме се в първия ми учебен ден в Юридическия факултет на Софийския университет. Имаме 18 г. връзка, от които 12 г. брак. Имахме много хубави моменти, но това е вече затворена книга. Не ми се говори за това.

– Имате ли желание отново да сключите брак със същата жена първо, или с друга? Какво е отношението Ви към брака?

– Казах Ви – нямам никакво намерение да се обвързвам повторно със същата жена. С друга – божа работа. Темата за брака е дълга и неясна, но семейството е свещено. Ако бог реши да имам отново семейство – ще имам.

– Познавате ли други бащи, които страдат като Вас?

– Познавам не само бащи, но и майки, които са лишени от контакти с децата си от другия родител.

– Какъв човек е жена Ви?

– Бившата ми жена е много образован и ерудиран човек. Има дипломи от няколко университета. Владее повече от седем езика. Работи като юрист лингвист в Съда на Европейския съюз в Люксембург.

– Сигурен ли сте, че тя се грижи добре за децата ви?

– Сигурен съм, че майката на децата ми ги обича не по-малко и от мен. Не знам защо се получава така. Не разбирам тази майчина ревност. Прочел съм много статии на водещи психолози. Тяхното обяснение, е че има някакъв страх да не загубят любовта на децата и не желаят да я споделят с никого, дори с другия родител. Най-доброто, което могат да направят родителите за децата си, е да се обичат един друг, но още никой не е намерил точната рецепта какво да се прави, когато това е невъзможно. Очевидно държавата трябва да се намеси, за да защити правата на децата, да се осигурят редовни преки контакти и лични отношения с всеки един от родителите им. Ако говорим за добри битови условия – ДА – сигурен съм, че майката на децата ми полага добри грижи за тях. Проблемът е, че са лишени от татко си, от когото имат нужда сега, докато растат.

– Плащате ли си издръжка?

– Да! Плащам си издръжката. Но много повече плащам за транспорт и за адвокати.

– Какъв е стандартът на живот в Люксембург?

– Гражданите на Люксембург са най-богатите в Европа. Нормално е стандартът на живот там да е най-висок.

– Там по-добро бъдеще ли имат децата?

– Не съм убеден, че високият стандарт осигурява по-добро бъдеще. Искам децата ми да пораснат щастливи под ласките и грижите на майка си и на баща си, които ги обичат. Искам да са щастливи и като пораснат. Нищо друго не искам. Най-добрият интерес на децата е да растат под грижите и на двамата си родители, дори да са разделени. Гарантирането на това право е отговорност на държавата и обществото, а не на самите деца.

– Защо още не сте разведен още?

– Не съм разведен още, защото в Люксембург това не може да стане, без да имам вина за това, а доказателства за моята вина няма. По взаимно съгласие не можем да се разберем за децата.

– Къде живеехте със съпругата си преди развода? Защо съдът в Люксембург се е произнесъл, а не български? Откъде е съпругата Ви, разкажете за нея? Какъв човек е?

– Живеехме в Люксембург. Такива са правилата на местната подсъдност. Ако процесът бе в България, щеше да е много по-евтин.

– А сега къде живеете?

– Живея в родния си дом в Рударци. Къщата пострада много при голямото пернишко земетресение, но я пооправих. Правя всичко, за да се чувстват децата в тази къща като в свой дом и се радвам, че успявам. Затова са ценни ваканциите, които децата прекарват тук. Аз и децата не се чувстваме ограбени от това, че сте споделили част от хубавите ни мигове. Напротив. Бившата ми съпруга е от Перник. Казах ви достатъчно за нея. Не искам да я обсъждам повече. Желая й да е щастлива.

– Разкажете ни за щастливите дни на семейството си?

– Най-добрите ни дни бяха тези, в които ни бе най-трудно. Проблемите почнаха, когато постигнахме всичко материално, за което сме мечтали – хубава къща в хубава, богата и сигурна държава, хубави коли, хубави ваканции.

– Как така?

– Това са фактите

– Къде си купихте къща?

– В Люксембург

– Имате ли снимки?

– Да, но не бих Ви ги дал. Вече не я чувствам като своя.

– Оставихте къщата на съпругата си, така ли? Тя вече е изцяло нейна?

– На практика – да. Но нали още сме в развод. Нямам никакви имуществени претенции.

– И откъде идва неразбирателството, за какво се карате?

– От нейните родители. Не ми се коментира. Не искам да давам оценки никому.

– Защо не останахте да работите в Люксембург. Така щяхте да сте при децата и да печелите повече.

– Това бе формалният проблем – не ми потръгна с работата известно време и не оставаше друго, освен да се прибера. Трябваше да избирам между това да бъда никой и да съм близо до децата и да бъда някой и далече от тях. Животът ми тук е много по-смислен. А живот там – без да съм част от семейството си, щеше да е обикновено вегетиране. Както и да е – аз направих своя избор и децата ми го одобряват.

– Каква е професионалната Ви ангажираност, какво работите?

– Аз съм адвокат. Занимавам се с търговско право, но откакто имам семейни проблеми, по неволя станах специалист и по семейно право.

– Имате ли за клиенти с аналогични случаи?

– Ежедневно поемам нови случаи, подобни на моя. Родителските конфликти са се превърнали вече в социално бедствие, а първите им жертви са децата.

Снимките: Пламен Борисов и децата са щастливи и си прекарват повече от весело.