Всеки носи в себе си семето на мира, правдата и радостта, но трябва да си грижим за тях, за да им се радваме

Kогато се оплакваме, отваряме вратата за врага в живота си

 Ще се изумите колко по-различно ще се чувствате, ако започнете да мислите и говорите за това, което вече имате

Лука 10:18 – „Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.”

Бог ни е екипирал отвътре в духа ни с всяко нещо, от което се нуждаем за победоносен живот. Когато сте новородени, семето на Бог заживява във вас. Това означава, че в утробата си зачевате с всичко, което Бог представлява. Когато жената забременее, семето на съпруга й се посажда в утробата й и детето започва да расте и да се развива, след това се ражда. Същото става и когато приемем Христос. Семето на мир, семето на правда, семето на радостта – всичко идва при нас като семе. И когато го напояваме с Божието слово и позволяваме на Светия Дух да работи в живота ни, за да изкорени бурените от него, като растем ли растем, едно след друго ние раждаме тези прекрасни неща, които Бог е вложил в живота ни и ги преживяваме на практика, а не като нещо, за което сме чели, но никога не сме изпитали. Ето защо дори не е нужно да се молите за мир – вие имате мир. Трябва да се молите Бог да ви научи как да ходите в мира, който имате. Не е нужно постоянно да се молим за нещо, което вече имаме. Трябва да започнем да го използваме. Ще се изумите колко по-различно ще се чувствате, ако само започнете да мислите и да говорите за това, което вече имате. Ще усещате сила, вместо да се въртите и да казвате: Нямам сила, нямам радост, нямам никакъв мир, никой не ме обича.

Силата на живота и смъртта е в езика. Можете да преобърнете бъдещето си, като се научите да казвате това, което Бог казва.

И така – ние имаме сила, но къде е тя? Бог иска да освобождава тази сила все повече в живота ви. Той иска да преживявате все повече от тази сила. Бог иска да ходите в пълнотата на помазанието, което имате.

Яков 3:1-2 – „Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.”

В общи линии той казва, че всеки, който може да овладее устата си, е развил зрял духовен характер.

Колко каши сме забъркали в живота си с устата си само защото сме искали да кажем това, което сме искали да кажем? И какво сте спечелили от това? Загубили сме приятели, загубили сме работа – всичко това е важно. Но най-важното е намесването в помазанието на Бог върху живота ви. Бог помазва своите хора за велики неща. За каквото и да сте помазани, Бог иска да сте превъзходни с него. Ако си родител, бъди чудесен родител; ако си бизнесмен, бъди чудесен шеф.

Помазанието на Бог има скъпа цена. Трябва да се плати цена, за да носите силно помазание върху живота си. Евангелието е безплатно. Присъствието на Светия Дух в живота ни е безплатно. Но ако искате да имате наистина силно присъствие на Бог в живота ви, ще трябва да стоите на тесния път, а не на широкия, който води към погибел.

Не сме оправдани по благодат, но благодатта не е извинение да живеем немарливо. Благодатта оправдава грешниците, тя не оправдава греха. А има неща, които правим с устата си и които определено попадат в категорията грях. Оплакването е грях. Библията казва, че когато се оплакваме, отваряме вратата за врага в живота си. А кой може да изкара и един ден, без да се оплаче?

Всеки път, когато говорим за някого неучтиво, критично или осъдително, коренът на това е гордост. Понеже не бихме го направили, ако не си мислехме, че сме по-добри от него.

Бог е този, който определя и слага дарбите в нас. Той никога не слага лоша дарба в никого. Всеки има особена дарба, предназначена за него, и от тази дарба, ако й позволим да действа, ние жънем ползата, ако ли не – ние губим благодатта за действието на тази дарба; жертваме мира и радостта, които ни принадлежат при действието с дарбата, която Бог е вложил в нас. Много християни жертват мира и радостта, които Бог иска да имат, понеже не действат в дарбата, която Той е поставил в тях. И това е просто трагедия, ужасно положение.

Вярвам, че всеки човек иска да действа или иска Божиите благословения, но вижда нещо в някой друг и пожелава онова, което Бог не е предвидил за него, да бъде. И това само го прави нещастен и го държи нещастен. Затова приемете дарбата, която Бог ви е дал; не я захвърляйте. Приемете тази дарба, с която Бог ви е дарил. Тогава и мирът, и радостта, и Божията благодат ще действат във вас, за да се подвизавате в това, което Той е определил за вас.

Снимката:

Приемете дарбата, с която Бог ви е дарил. Тогава и мирът, и радостта, и Божията благодат ще действат във вас, за да се подвизавате в това, което Той е определил за вас.