Превръщаме се в страхливци не защото изпитваме страх, а когато се предадем на това чувство, така се покоряваме на врага

Filed under: Глас Свише |

Всеки път, когато направим крачка напред, сатана ще ни атакува, за да види дали ще пропълзим обратно в дупката си

25-15-01

Всички осъзнаваме, че чувството за страх никога няма да напусне живота ни. Когато Библията казва „Не бой се”, това не означава „не чувствайте страх”. Означава, когато чувствате страх, продължавайте да вървите напред да вършите това, което вярвате, че трябва. Вие не сте страхливци, ако се чувствате уплашени. Ние сме страхливци, когато се предадем на това чувство, и тогава в крайна сметка се покоряваме на това, което врагът иска, а не се покоряваме на Бог. В Римляни 8:15 се казва: „Страхът спира по-нататъшния ни прогрес”. Някой от вас да е имал чувството, че сте позволили на страха да ви спре да направите това, което сте смятали, че би трябвало? Трябва да се научим да конфронтираме страха. Конфронтацията е нещо, което повечето хора мразят. Но това е нещо, с което ако не се справите в живота си; ако не се научите как да конфронтирате дявола, да се изправяте и да посрещате обстоятелствата и ситуациите; ако не научите, че понякога ще трябва да се конфронтирате с хората, тогава ще ви кажа, че ще трябва да водите мизерен живот и никога няма да вършите това, за което сте били създадени. Хората казват „мразя конфронтацията; не съм добър в конфронтацията”. Наистина, не познавам никой, който да я обича, но трябва да се научите да я практикувате, и то по правилния начин.

Израилтяните умолявали Бог да ги изведе от Египет. Там те били роби. Сигурно са се молили доста дълго. Бог ги е избавил, извел ги е от Египет, с мощна ръка Той ги е извел от Египет. Бог им показал на дело всякакви чудеса и знамения, неща, които би трябвало да ги превърнат в непоклатима канара на вяра. Бихме си помислили, че с нещата, които са видели те, никога, никога не биха се усъмнили в Бог, нито биха изпитали страх. Но ето, вижте, те са в пустинята и Бог нарочни ги завежда направо в Червено море. В Изход 13:18 Библията казва, че е можел да ги преведе по друг път, който бил по-пряк и минавал покрай Червено море. Но понеже не били готови за война, Той ги завел направо към смърт в Червено море и когато погледнали назад, египетската войска ги преследвала – това се нарича между чука и наковалнята. Той ги водел към обещаната земя, но е знаел, че дори когато стигнат там, те щели да имат врагове. Но не били готови да ги посрещнат. И така, тук са израилтяните. Те са в ужасно положение – излезли са от една ужасна ситуация и са попаднали в друга. Погледнали към Червено море, погледнали към египетската войска зад тях и отговорът на тяхната дилема бил да се върнат там, откъдето са дошли. Колко жалко! По-скоро биха се затичали към това, с което са били свикнали, даже и то да ги измъчва, отколкото да посрещнат неизвестното. Бог искаше от тях да продължат напред към неизвестното. Бог искаше да им дойде до гуша от робството и дори да кажат: „Ако стъпя в това Червено море и се удавя, ще е по-добре, отколкото да се върна там, откъдето дойдох.” Бог искаше да бъдат дързостни и смели; Той иска и ние да бъдем дързостни и смели. И Бог каза: „Стойте.” Това е интересно изявление, защото когато чувството за страх ни сграбчи и в ума ни запрепуска лудост след лудост, първото необходимо нещо е да се спрем, да се абстрахираме от чувствата, от собствените си мисли и да проверим сърцето си и да кажем какво казва Бог в това положение. Това означава, че Бог невинаги ни води по лесния път. Затова много пъти в живота ни ние просто не разбираме какво става и то ни се струва нечестно. Знаем, че Бог е Бог и със сигурност би могъл да направи нещата по лесния начин, и все пак в живота сякаш всичко е трудно, и трудно, и трудно. Ние искаме най-различни нови неща, но трябва да разберем, че новото ниво винаги значи нов дявол. Затова да се молите за повишение и да не сте готови да посрещнете това, което ще дойде с него, е пълна глупост. Дяволът няма да ни постели червения килим само защото решаваме да се спасим, защото решаваме да се изпълним със Светия Дух; защото решаваме да даваме десятък; защото решаваме да приключим с егоизма, егоцентризма и да започнем действително да живеем като християни и да бъдем благословение за други хора. Всеки път, когато имаме напредък, сатана ще направи крачка срещу нас, за да види дали ще пропълзим обратно в дупката си.

1 Петрово 5:8 – „Противникът, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.”

Затова трябва да се научите да отстоявате територията си и да кажете: Римляни 8:31  – „Ако Бог е откъм мен, кой ще бъде против мен? Ако Бог е на моя страна, от кого ще се уплаша?” Понякога трябва да сте готови да отстоявате територията си, дори да преминете през определени неща, дори да страдате. Всичко, свързано с общението ни с Бог, невинаги е добро за плътта ни, но със сигурност накрая си заслужава. Не губете определената ви от Бог съдба само защото искате да се чувствате удобно в момента. Защото ако намерите удобство на плътта си, със сигурност ще сте нещастни в духа си. Но ако искате да минете през целия път с Бог, плътта ви може да се почувства временно неудобно, но отвътре ще имате мир и радост, които ще са повече от компенсация и в това няма нищо по-добро от това да познавате Бог и да знаете, че сте в средата на Божията воля за вашия живот. Не можете да притежавате нещо, което да е по-добро от това; не можете да имате позиция, която да е по-добра от това; не можете да имате в живота си личност, която да е по-добра от това. Нищо не може да ни удовлетвори така, както Бог.

 

Снимката:

Когато чувството на страх ни сграбчи и в ума ни запрепуска лудост след лудост, трябва да спрем, да се абстрахираме от чувствата и мислите си и да кажем какво казва Бог в това положение.

Spread the love