Повелителите на конете Огнян и Васил Стойчеви – Буч от Самоков: В Боровец започнаха да идват само бедни туристи, молим се на ден да минат по 1-2-ма, борба за оцеляване е

Бащата на 30-год. самоковец го качил на кон едва 6-годишен, обучава благородните животни да плуват: Всеки кон си има характер, никога не го бийте, ако го наказвате – да е в първите 15 секунди

Първият трениран кон, с които побеждавах на състезания, се казва Борко, оптимист съм, че ни чакат по-добри времена, казва Васил

За 30-годишния самоковец Васил Стойчев от известното поколение Буч конете са начин на живот. Васил е син на дългогодишния професионален конен ездач Огнян, сега работи със седемнадесет коня, обучени за конна езда в курорта Боровец, но признава, че туристите доста са намалели.

„Конете са моят живот. Израснал съм сред тях и природата на Рила. Доставя ми истинско удоволствие да показвам на хората колко вълшебно може да бъде общуването с конете“, с трепет споделя Васил.

Огнян Буч, който е баща на Васил, се присъединява към думите на сина си: „Потомък съм на древен конярски род. За това говори моето име и заниманието ми. Отдаден съм на работата си и това ме прави щастлив“.

„Преди години имаше много туристи в к.к. Боровец и най-голямата тръпка беше като научиш туриста от начинаещ да го видиш професионален ездач. А сега се молим на ден, ако минат по един-двама туристи, ще е добре. Борба за оцеляване е“, заяви Васил.

Откак се помни, родът Буч от Самоков е свързан с конете и конния спорт. Братята Огнян и Петър Стойчеви – Буч превръщат конната езда в една от най-атрактивните страни на туристическия бизнес. Преди 30 години Огнян създава школа, позната в много страни по света. Любителите на ездата от Европа, Азия, Австралия пазеха в спомените си хубостите на Боровец, разкрили се пред очите им от гърба на коня. Изживяването било толкова пленяващо, че контактите на голяма час от тях с школата продължава и до днес. За братята Буч работата с коне не е само бизнес, тя е провидение. Връзката на всички от рода Буч с коня е дълбока, мистична и непреходна. Днес родът от Самоков Буч са разпознаваеми в курорта Боровец като „повелителите на конете“. За тях всеки кон е много обичан и много специален. По стъпките на Огнян върви и синът му Васил.

Васил Огнянов Стойчев-Буч надгражда традицията, вдъхновението и творческия импулс на младостта.

Лятото семейството обучава породисти коне да плуват, а зимата обучават начинаещи ездачи в Боровец. За рода Буч разказаха неотдавна и водолази, които ги заснели с подводна камера. Вече четвърто поколение Буч отглеждат и обяздват планински коне. Бащата на Васил го качил на кон още когато бил бебе. От шестгодишен язди сам. Преди девет години семейството прави конна база край морето. Оттогава Васко е обучил да плуват уверено и без страх повече от 20 коня.

Васко скрива с ръка окото на единия от конете си. Въпреки че не вижда, животното остава спокойно. Той обяснява, че когато попадне във вода, всеки кон започва да плува. Но за животното това е извънредна ситуация. Правилните движения са продиктувани от инстинкта за самосъхранение. Опитът на Васко в обучението на конете показва, че плуването е само за тези от тях, които имат характер и нямат страх. Повечето са свиквали с водата след третото или четвъртото влизане. И все пак кон във водата е необичайна ситуация не само за коня, но и за водолазите. Понеже животното държи главата си над водата и не вижда какво се случва под нея, нашата сигурност зависи единствено от предпазливостта ни. Затова наблюдавахме водното шоу на коня Петко от три метра дълбочина, плътно прилепнали към дъното.

Когато потръгва туризмът в Боровец, целият род Буч решават да се пренасочат изцяло към курорта. И така, от 1990 година Петър Стойчев и Огнян са в Боровец. Отпреди години и двамата братя вече могат да се похвалят с фирми и с професионално занимание с конен туризъм. Дори са в конкуренция, която поддържа огъня между тях. Петър Стойчев с жена си Гергана и сина си Ивайло в момента гледат 17 коня. Грижата за тях се е превърнала в семеен бизнес и основно препитание. Когато стартирали преди повече от 20 години, конкуренцията в тази сфера била значително по-слаба. В курорта имало още едно семейство от Бели Искър, което се препитавало с коне. Файтонджиите не са конкуренти, защото работят сезонно. Основната разлика е, че конете им са впрегнати. „Нашите коне са за езда и главно сред природата. Ние в курорта почти не слизаме, в гората сме, това много се харесва на туристите”, пояснява Стойчев.

Ето какво сподели Васко, синът на Огнян: „Аз съм от дете ездач благодарение на баща ми. Впоследствие и професионален конен ездач и състезател по издръжливост на коне, вече 6-а година участвам и в състезания. Турнирите ни започват от месец април до октомври. Старая се да участвам във всички. Особено пък когато имам трениран, подготвен кон, отиваме и се състезаваме. Имам и доста победи, но за мен невинаги победата е важна, а тръпката да си познаваш коня, да го усещаш. Да завърши животното дистанции от 60-70 км, 120 км, това си е победа, независимо кой си в класирането, важното е да е успешно. Първият трениран кон, с който побеждавах на състезания, се казва Борко. Имаме участия в два международни турнира в Копривщица, в единия сме на 8-о място, в другия – на 4-то. В държавно първенство в Русе сме на трето място, преди това на 40 км разстояние имаме първо място.

 

 

Конят, с който участвах в състезания, вече го пенсионирах, той е на 11 години. Просто имаше проблем в копитата и на рентгенова снимка показа, че не е добре вече да се състезава. В момента имам пансионни коне, които не са мои, но са ми ги оставили хора за обучение. Един кон, за да го обучиш, зависи от много неща. Конят трябва да е спокоен, кротък, да не се страхува и тогава по-лесно се обучава, а по-страхливите отнемат много време. Всяко животно носи различен характер. В сферата на конете не си ли психолог, означава, че не можеш да ги обучаваш и тренираш Трябва да усещаш животното защо няма настроение да изпълнява дадени команди. Да удариш кон, е едно, а да биеш кон, е съвсем различно и неправилно. Наказанието за мен е според нарушението. Дори и голямо нарушение да е направил, кон не се бие, а се удря предупредително, и то не силно, а до 15-ата секунда от нарушението, за да разбере къде е грешката му. Конете по принцип в тяхната си йерархия се подреждат и всеки е със свой характер. Трябва много говорене, общуване с езика на тялото си и с техния език, за да му го поискаш и той да те разбере”.

Васко споделя, че в туристическия бранш всичко е комплексно – какво предлагаш, как го предлагаш и на каква цена. Всичко е от значение. През годините, които е прекарал в курорта, доста неща са се променили, презастроено е, природата се унищожава. Забелязва се отлив на туристи, което той си обяснява с повсеместната криза. Определя летния период като по-добър от зимата. „Лятото определено е по-добро за нас, по-лесно се гледат конете, сега е студено и неприветливо. Пък и туристите, които идват през зимата, са тук, за да карат ски. Сега идват и по-малко туристи, екипировката е скъпа, картите също. Предишните години съм имал клиенти, които за една почивка идват да яздят по 2 или 3 пъти на ден, а сега въобще ги няма. Лошото е, че всеки дърпа чергата към себе си. Това влияе лошо на Боровец.

В Боровец нещата не са на добре, от ден на ден е все по-тежко и по-тежко положението, болно ми е.

Аз съм с години в курорта, част от бизнеса ни е тук, но проблемът е, че руснаците като богати туристи вече ги няма, също така и холандци не се срещат. В момента работим с най-бедните англичани и македонци. Баща ми Огнян като дете ме доведе в Боровец. Спомням си, че туристите бяха по-богати, имаше повече желаещи за конна езда. Тогава конете не почиваха, а днес ако направиш един два курса, пълна мизерия е и нещо за животните, ако остане, ще се радваме всички. Има дни, в които нито лев не изкарвам. Такова чудо в зимен сезон никой не си спомня и от колегите дори. В момента туристите са най-бедните тук, гледат да се възползват от пакетите, които им се полагат от хотелите, като им включва ски, хотел, ол инклузив, за други удоволствия, виждаме, нямат пари. Изключително ми е приятно да се занимавам с този бизнес, особено когато човек е бил начинаещ ездач и го науча да бъде професионален ездач – ето това е тръпката. Дано да имаме туристи, понеже и на нас разходите са големи. Заплащаме си редовно към община Самоков наеми, патенти, храната на животните… и за нас не остава почти нищо. За бъдещето си давам надежда за по-добър живот, дано да се стабилизираме и да си пожелаем здраве на нашите семейства, туристи и много успехи”, разказа Васко.

За финал сподели, че има бъдеще в конния туризъм, въпреки всички условности на времето и повсеместната криза. Той и семейството му ще продължат да влагат сили и средства в този бизнес, подплатен с много любов и отговорност към конете.