Фирмата разгроми еколозитe в съдебна битка
На 100-200 м под земята стартират взривни дейности в дупки с по около 800 г взрив, откриват 500 работни места
„Трейс Рисорсиз“ ЕООД, което има разрешително за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми на територията на община Брезник от май 2004 г., ще дари над 10 000 лева на местното СОУ „Васил Левски“. Средствата са в пълния размер на сумата, която дружеството следва да получи от „АСРО – ЕМ – Асенови сие“ СД – Брезник и Сдружение за аграрни екологични проекти „Гео“ – София по образуваното изпълнително дело за събиране на разноските по административните дела, които наскоро приключиха успешно за компанията.
Парите ще се оползотворяват целево за разрешаване на належащи материални нужди на училището в Брезник, като осигуряване на топла вода за училищните тоалетни, изграждане на цялостна система за видеонаблюдение на територията на училището и ремонт на класни стаи. Така „Трейс Рисорсиз“ ЕООД още веднъж потвърждава своето намерение да подкрепя местното развитие последователно, отговорно и съпричастно с грижа за хората, природата и обществото. Директор на дружеството Ваня Денева.
В края на октомври м.г. на съдебно заседание на Върховния административен съд на България беше потвърдено и оставено в сила решение на Административен съд – Перник, образувано по касационни жалби на „АСРО – ЕМ – Асенови сие“ СД – гр. Брезник и Сдружение за аграрни екологични проекти „Гео“ – гр. София, срещу инвестиционно предложение „Добив и преработка на подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди от площ „Брезник“, находище „Милин камък“, община Брезник, област Перник“. Oтхвърлени са окончателно жалбите на жалбоподателите, които бяха разгледани по същество и определени като неоснователни по всички направени възражения с обстойно изложение на мотивите. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, като по този начин се дава зелена светлина за придобиване на концесия и реализация на проекта.
„Трейс Рисорсиз“ предвижда добив на златосъдържащи руди до 300 000 тона годишно. Те ще се преработват в обогатителен комплекс до 45 000 – 50 000 тона концентрат за същия период. В процеса на производство ще се отделят до 255 000 т хвостов материал.
Общата площ за осъществяване на инвестиционното предложение е 2 199,079 дка. Находището „Милин камък“ заема 1 534,065 дка. За реализиране на инвестицията се планира да бъде изграден минно-обогатителен комплекс, който включва подземен рудник в едно с надземен комплекс, насипище за стерилни скални маси, обогатителна фабрика, хвостохранилище, резервоар за оборотни води и др. Надземният промишлен комплекс ще бъде разположен върху 477,5 дка, което представлява 21,7 процента от общата концесионна площ.
До съдебните битки се стигна заради твърдения на еколози и представители на местния инициативен комитет „За чисто Граово“, че загубите за околната среда, живота и здравето на населението ще са в пъти по-големи от приходите, които ще облагодетелстват изключително компанията инвеститор „Асарел – Медет“. Изказваха се мнения, че разработката на находището може да се отрази негативно на прословутата брезнишката минерална вода, която по съдържание на желязо се нарежда на едно от първите места в света. Живителната течност изтича от стари римски галерии край града. През 1907 г. брезнишката минерална вода е била удостоена със златен медал на международно изложение в Лондон. Отличието се съхранява и до днес. На свой ред инвеститорите заявиха, че искат да запазят богатството, което хората от региона имат. От ръководството на „Трейс Рисорсиз“ ЕООД поясниха, че дружеството е взело мерки да не накърни дебита на желязната вода. Предпазна маса скали (целик) ще забранява влизане в непосредствена близост до нея. Инвеститорът категорично отхвърля опасенията за замърсяване на водата, почвата и въздуха.
На хълма „Бърдото“ ще има и автоматична метеорологична станция, която ще отчита чистотата на въздуха след евентуално влизане в експлоатация на мината. „Трейс Рисорсиз“ възнамерява да монтира съгласувано с общината сеизмографи на определени места, които постоянно ще подават онлайн информация за силата на сеизмичното въздействие.
Взривните работи ще се извършват на 100-200 м под земята, като количеството ще се разпределя на три смени в седем забоя в 64 дупки, уточни Ковачев. Във всяка дупка ще има по около 800 грама взрив и те ще се взривяват последователно. Процесът е сред най-силно контролираните, на повърхността не се усеща нищо според специалисти.
Дружеството ще ползва техническа вода от река Конска, а за питейни нужди предвижда да обособи собствен водоизточник. Излишното количество вода ще бъде подадено на Брезник. Водата от хвостохранилището ще се връща обратно в обогатителната фабрика. От промишлената площадка навън не излиза нищо, процесът се развива циклично, уверява инвеститорът. В добивните дейности ще се използва подземна технология със запълнение. По този начин земната повърхност не се нарушава и се предпазва от обрушване. Технологията отговоря на съвременните световни стандарти, са категорични инвеститорите. Те обещават в годините на строителство на обекта да бъдат открити около 500 работни места, а при пускането на мината в експлоатация постоянна работа за 11 – 18 години ще получат 434 души. В бюджета на общината ще постъпват над 1,5 млн. лв. годишно от концесионни такси и над 60 000 лв. от местни данъци и такси. Бъдещият рудник обещава да внася и 2,3 млн. лв. годишно в държавния бюджет от социални, здравни осигуровки и данъци върху доходите на заетите.
Снимките:
1 Изворът „Желязната вода“ край Брезник
2 Брезничани участваха активно в общественото обсъждане на проекта и ОВОС